Спадът на руския и украинския пазар може да се обясни с връщането на руснаците и украинците към дестинация Турция

Отличителното за туристическия сезон „Лято 2017“ е, че се задържахме на гребена на високата вълна, повдигната от благоприятната пазарна конюнктура през 2016 г.

Терористичните атаки през 2015 г. в Египет и Тунис понижиха силно привлекателността на тези дестинации, както през 2016 г. така и през 2017 г. Турция започна да възстановява изгубените си през 2016 г. позиции. През миналата година само летище Анталия регистрира 30% по-малко пътници, като в абсолютна стойност загуби 8 милиона пасажери, което е почти 4 милиона туристи. За десетте месеца на 2017 г. броят на пасажерите към Анталия бележи ръст от 40% и в абсолютно изражение надхвърля с 5 милиона броя на пътниците за цялата 2016 г. Подемът на Турция снижи значително благоприятното влияние на пазарната среда върху Българското Черноморие като дестинация за морски ваканционен туризъм.

При посочените условия на основата на официалната статистика за периода 1 май – 30 септември 2017 г. и от разговорите с туроператори, хотелиери, ресторантьори и търговци се налагат следните обобщения за туристическия сезон „Лято 2017“:

Първо, българският туристически бизнес реагира адекватно на променящата се пазарна конюнктура под въздействието на Турция и чрез разумна ценова политика успя да запази постигнатите резултати от предходния успешен сезон. Повечето хотелиери постигнаха миналогодишния брой реализирани нощувки и успяха да генерират повече приходи.

Второ, Българското Черноморие затвърждава тенденцията на пазарната си диверсификация като дестинация за морски ваканционен туризъм в унисон с поговорката „не всички яйца в една кошница“. Основните емитивни пазари, формиращи над 70% от туристопотока към дестинация България през лятото на 2017 г. са представени в таблицата.

Като цяло за сезона се очертават малки ръстове на броя на нощувките, реализирани от германските, румънските и белгийските туристи. Положителен факт са високите ръстовете на броя на нощувките от чешките, френските, полските и британските туристи. Спадът на руския и украинския пазар може да се обясни с връщането на руснаците и украинците към дестинация Турция. Друго обяснение е преориентирането им към пребиваване в собствени ваканционни имоти по Българското Черноморие и необхванати от статистиката.

Извън разгледаните десет пазара внимание заслужават високите ръстове на броя на нощувките, постигнати от туристи от страните от Северна Европа – Нидерландия (+42%), Швеция (+40%) и Финландия (+20%).

Делът на Българските туристи в реализираните през сезона нощувки възлиза на 18% и е с 2% по-малък в сравнение с 2016 г.

Трето, положителен факт е, че през сезон „Лято 2017“ ръстът на приходите изпреварва ръста на броя на туристите и ръста на броя на нощувките. Това означава, че сме реализирали повече приходи с по-малко пране на чаршафи.

Четвърто, продължава неблагоприятна дългосрочна тенденция за съкращаването на средния престой на туристите по Черноморието ни. За периода от 2000 г. до 2017 г. средният престой на един турист намалява от 6,81 нощувки на 5,79 нощувки. При чуждестранните туристи спадът е още по-сериозен – от 9,9 нощувки на 6,40 нощувки. Основната причина е в увеличаването на пазарния дял на румънските туристи, които посещават морските ни курорти с автомобилен транспорт за по-кратък престой.

Пето, и през Лято‘2017 туристическото търсене към България е с изключително силно изразен сезонен характер – натоварване на легловата база е основно през месеците юли и август, когато се реализират над 62% от нощувките. Почти всички хотели в морските ни курорти, дори и тези с модерни спа центрове, затварят ще през първата половина на октомври.

Скъсяването на сезона води до намаляване на заетостта на едно легло в експлоатация. През отминалия сезон годишната заетост на едно легло е 82,6 дни, което е почти с 2 дни по-малко в сравнение с 2016 г.

Шесто, сравнително краткият сезон и сравнително ниското заплащане на обслужващия персонал в Черноморските ни курорти и тази година, още по-драстично от предходната, пренасочиха квалифицираните ни туристически кадри към САЩ, Великобритания, Германия и най-вече към преките ни конкурентите – Гърция, Турция, Кипър и Испания. През целия сезон недостигаха езиково подготвени администратори, аниматори, екскурзоводи и сервитьори. Вносът на сезонни работници от Украйна и Молдова „закърпи“ донякъде дефицита на работна сила, но с цената на компромиси с качеството на туристическото обслужване.

Бизнесът се справя все по-добре

Летният туристически сезон на 2017 г. показа, че българският туристически бизнес умее да използва благоприятната пазарна конюнктура и да мултиплицира добрите резултати от нея. И ако туристическият бизнес става все по-гъвкав и адекватен на променящата се среда, то политиците и държавниците на централно и местно ниво следва да се вслушват по-внимателно в неговия глас и по-консолидирано, и по-еднопосочно да работят за създаване и поддържане на благоприятна бизнес среда.