Финансистът Любомир Дацов пред „Труд“: Хората взимат повече кредити

Влизането в „чакалнята на еврото“ ще неутрализира действията на Централните банки

Как ще се движат лихвите през следващите месеци и години? Кредитите ще станат ли по-скъпи? Тези въпроси са важни за джоба на всеки българин. Данните за обема на кредитирането не са просто статистика. Отпуснатите заеми показват с каква скорост се движи икономиката на страната, те са решаващи за развитието на бизнеса, инвестициите, а от там и за разкриването на новите работни места. Какво може да очакваме на кредитния пазар разказва за „Труд“ финансистът Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, има ли раздвижване на кредитирането през миналата година?

- Определено може да се каже, че спрямо предишните години, 2017 г. е малко по-добра. На база информацията за първите 11 месеца на годината се вижда, че кредитирането е нараснало приблизително с 5,3%, което като стойност е ръст с близо 2,7 млрд. лв. Това е изключително добре и може би е едно от обясненията за ръста на икономиката през миналата година, защото допълнителният кредит в размер между 3% и 5% дава приблизително 1% от икономическия растеж в страната. Това е добрата новина. Но ако погледнем по-подробно данните, ще видим че този ръст на кредитирането е разпределен неравномерно. От тези близо 2,7 млрд. лв. увеличение на кредитите за първите 11 месеца на годината, само около 30% са кредити за реалния бизнес, за предприятията. А останалите малко под 70% са разпределени в кредити за финансови предприятия и за потребление. Имайте предвид, че тези финансови предприятия са основно фирмите за бързи кредити. Затова може да се каже, че почти всичко останало от ръста на кредитирането е отишло за потребление на домакинствата.

- Какви са прогнозите за тази година? Ще продължи ли тенденцията основно гражданите да взимат нови кредити?

- По-скоро бих искал да видя едно увеличение на кредитирането за реалния бизнес, защото това е основното. Има пряка възка между кредитирането и данните за брутния вътрешен продукт на страната. Ако направим по-задълбочен анализ, ще видим, че има преструктуриране в реалния сектор. Има по-голям ръст на бизнеса в сектори, които са все по-малко капиталоемки, което обяснява и по-малкото инвестиции, но не обяснява като цяло нивото на кредита. В края на краищата се надявам последните добри години да дадат увереност на фирмите и те да инвестират по-активно дори по простата причина, че 2018 г. според мен ще бъде последната година с толкова ниски лихви. Особено краткосрочните кредити за тази и следващата година ще бъдат по-изгодни, отколкото евентуално кредитите, които ще се вземат след една година. Но въпреки моите думи за предпочитанията ми да видя по-голямо увеличение на кредитите за реалния сектор, предполагам, че потреблението на домакинствата ще продължи да бъде водещо и през настоящата година. Основно защото има стабилно ниво на доходите. Българите спестяват предимно в депозити, макар че лихвите по влоговете са изключително ниски и на места дори има отрицателна доходност. Това заедно със слабо развития капиталов пазар, който по принцип е алтернатива за влагане на средствата, ще води до увеличаване на ръста на потреблението и инвестициите в недвижими имоти. Така че, тази тенденция от миналата година, значителна част от новото кредитиране да отива към домакинствата, ще се задържи и през 2018 г. Трудно бих се наел да прогнозирам колко ще бъде общият ръст на кредитирането. Това зависи от много неща, но вероятно ще бъде близко до нивото от миналата година.

- Кога се очаква лихвите да тръгнат нагоре?

- Всяко предположение за точна дата би било спекулативно. Бих искал и аз да знам кога точно ще се случи. Но отвъд океана, в САЩ, вече има няколко сигнала в тази посока. Първо там икономиката може би е достигнала връхната си точка и Федералният резерв най-накрая, въпреки спекулациите, ще вземе решение и ще вдигне основния лихвен процент като опит да забави малко икономиката. Същото нещо ще се получи и в Европа, макар и с известно закъснение. Но така или иначе и Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) съм твърдо уверен, че в рамките на текущата година ще вземат решение за вдигане на лихвите. И от там нататък по веригата, това ще доведе до промяна на лихвената политика в България, макар че в момента не ползваме средства от банките майки, нямаме значителни външни заеми и ползваме собствени средства. Но в края на краищата общата обстановка ще доведе до вдигане на лихвите и в България. Но тъй като има лагове във времето докато събитията в САЩ и Европа се отразят и на нас, очаквам нещата да се проявят като тенденция 6 до 7 месеца след решенията на Федералния резерв и ЕЦБ. Затова аз лично не очаквам вдигане на лихвите у нас преди 2019 г.

- При едно увеличение на лихвите през следващата година с колко ще се оскъпят кредитите? Трябва ли хората да се плашат?

- Първо, аз лично не очаквам чак толкова значително увеличение на лихвите. Освен това е важно каква част от кредитите са с фиксирани лихвени проценти, каква част са с плаващи лихви. Ако трябва да спекулирам, защото въпросът е чиста спекулация, може да се каже, че увеличението на лихвите в резултат на действията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ може и въобще да не се усетят, ако България влезе във валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята на еврото“. Влизането в ERM II ще намали системния риск на страната. Аз съм сигурен, че ако влезем в този валутен механизъм автоматично рейтинговите агенции ще вдигнат рейтинга на страната ни, а от там рисковата премия, която е базова за рефинансирането на финансовите институции и на реалния бизнес, би била намалена. Ако видим едно политическо решение за влизане на България в ERM II по пътя към еврозоната, то би неутрализирало някои ефекти от действията на Централните банки. Със сигурност ще има минимално повишение на лихвите през 2019 г., но всичко е въпрос на комбинация между няколко фактора. Ние имаме много голямо поле за подобряване в посока намаляване на риска, защото в момента България е малко в страни от кредитните процеси в развитите страни. Защото за България е включен риск за търговията, риск за банковата система, заради това, че нямаме надзор от страна на ЕЦБ и нямаме достъп до европейските фондове в случай на криза и т.н. Общо взето едно решение за присъединяване към ERM II само трябва да стимулира икономиката на страната.

- Наскоро влязоха в сила нови правила по отношение на регулациите в банките. До какво доведе това?

- От една страна, комбинацията от тенденцията за презастраховане от страна на ЕЦБ и липсата на фантазия от страна на политиците на европейско ниво, (не че това не се отнася и за тези в България), като цяло доведе до една тенденция от 2010 г. насам, която силно повиши нивото на регулации в банковия сектор. В България, освен че трябва да изпълняваме европейските регулации, заради чисто политически популизъм бяха променени някои от законите. До това се стигна заради активната дейност на омбудсмана и някои политици, които бяха в парламента преди години. Като тук няма цвят на политиците, защото всички действат в една посока. Те промениха не само банковите регулации, промениха и правилата за небанковите финансови институции. В резултат повишиха разходите на тези институции и доведоха до утежнение на самите процедури. А нещата не станаха, нито по-прозрачни, нито по-добре управляеми. Т.е. тенденцията на свръх регулации, която съществува през последните години, по-скоро вече започва да пречи на бизнеса. Между другото, толкова ниско ниво на ръст на кредитите, защото увеличение с 5,3% при 4% икономически ръст е нищо, е резултат от това че става все по-сложно и по-сложно да се взима кредит от банка. Това е така, защото има изисквания за свръх резерви и всякакви други дребни неща, които не правят живота на бизнеса по-лесен, а напротив. Така че моята оценка е, че вече трябва да се спре с новите регулации, да се правят минимални промени, без допълнителни изисквания и поне на национално ниво законодателят да не утежнява живота на банките, ако искаме да имаме икономически растеж и бързо развитие. А ако не искаме, може да си създаваме всякакви административни пречки пред бизнеса, защото утежняването на живота на банките рефлектира в кредитирането и икономическия растеж, и индиректно върху скоростта на доближаване на Европа по отношение на доходите. Всеки политик на думи се грижи за повишаване на доходите, но с действията си създават пречки пред това да бъде реализирано.

- Каква е ситуацията с лошите кредити в страната. Те намаляват ли?

- Факт е, че като цяло в банковия сектор нивото на несъбираемите кредити през миналата година силно намаля. От едно относително високо ниво, което дори Европейската комисия отбеляза като значителен дисбаланс за икономиката ни и риск, вече се доближаваме до нивото, което е средно за Европа. Като това се дължи на няколко политики. Първо, това е политика на самата Централна банка, която стимулира банките да вървят в тази посока. Кредитите бяха преструктурирани, провизирани. Дори като се погледне статистиката, се вижда, че най-голям ръст като процент има на хората, заети в сферата на колекторските фирми, което обяснява част от процесите, развили се през 2017 г. Банките изчистиха портфейлите си като продадоха значителни обеми от лоши кредити на колекторски фирми и по този начин оздравиха баланса си. Така че ситуацията, определено е силно положителна в тази сфера. Решенията, които се взимат от банковите мениджъри, са доста добри и резултатите говорят сами за себе си.

- Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогне ли на страната за привличане на повече инвестиции. Насочването на прожекторите към България ще ни направи ли по-разпознаваеми на картата от страна на инвеститорите?

- В началото ефектът от Българското председателство на Съвета на ЕС по-скоро ще бъде обратен. Привличането на вниманието тогава, когато имаш проблеми, и ако нямаш желание да решаваш тези проблеми, може да има негативен ефект. Проблемите, свързани с привличането на инвеститори, с бюрокрацията, с правосъдието, не могат да бъдат решени в рамките на шест месеца. А привличането на вниманието върху страната в този момент може да има неутрален или негативен ефект. Но всичко това са само спекулации по темата. По принцип, европредседателството не е свързано с привличането на инвестиции. Но да се надяваме, че така ще бъде само в началото. Все още нищо не е започнало. Ако има сериозен подход и се свърши добра работа от страна на правителството, това би се отразило добре на инвестиционния климат в страната. Всичко зависи от това какво ще свършим през предстоящите шест месеца.

Нашият гост

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е „Планиране и прогнозиране на икономическите системи“ в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“. В момента е член на фискалния съвет към парламента – независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта