Идват у нас по пътя на коприната, подходящи са и за диабетици

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Черниците са покритосеменни растения от рода Morus. Техният ареал в древността се е ограничавал с териториите на съвременните азиатски държави Индия, Китай и Япония. Има различни исторически сведения как черниците са попаднали в Европа и как е започнало тяхното култивиране и по българските земи. Най-вероятно това е било предопределено от пътя на коприната. С нарастването на търсенето и цената на коприната в древността лавинообразно е нараствала потребността, както и интересът към култивирането на растението и ларвите на копринената пеперуда.

Но освен с невероятна, много скъпа и ценена суровина за текстилната промишленост, хората са се сдобили и с прекрасна храна. След масовото оттегляне на населението по селата от производството на коприна чрез ларвите на споменатата пеперуда, често плодовете и листата на черницата (основно на бялата - Morus alba и черната- Morus nigra ) са използвани масово за храна на домашните животни. Но огромната полза на дребните плодчета ги е направила част от менюто на хората, особено в сезона им на зреене. Черницата е богата на витамините А, В2, С, минералите калий, калций, натрий, магнезий, фосфор и др., както и на пектин.

Трудно е да се изброят всичките й ценни съставки, заради които има популярност на полезна за:

1. Намаляване на лошия холестерол - научно е доказано, че дребните плодчета пазят ниски нивата на лошия холестерол при редовна употреба. Способстват и за подобряване на функциите на черния дроб.

2. Предпазване от рак - заради богатството на ресвератрол се приема, че редовната дневна консумация на черници може да намали рисковете от онкологични заболявания. Наличието на ресветатрол е фактор и за подобряване на зрението.

3. Укрепване на имунната система - с високото съдържание на витамин С и флавоноиди черниците по естествен път стимулират защитните сили.

4. Подобряване дейността на мозъка и паметта - холинът в плодовете ги превръща в “тоник” за мозъка.

5. Набавяне на белтъчини- наричат ги още вегетариански източник на протеин, защото са сред малкото плодове, които го съдържат. Помагат за укрепване на мускулните тъкани и влакна.

6. Намаляване на теглото - заради многото си фибри черниците създават чувство на ситост и помагат да се стопят килограми, при това с трайно задържане на резултатите.

И не на последно място, черниците са подходящи за консумация и от диабетици. Доказано е, че стабилизират нивата на кръвната захар. Гликемичният им индекс е нисък - 40, сравним с този на ябълките /38/. Нисък е и гликемичният им товар - 4. В народната медицина намират приложение не само плодчетата, но и кората - с отвара против изпотяване, както и листата. В много култури по света с листата на черницата се приготвят сърмички. Има проучвания, категорично доказващи лечебното действие на танините, флавоноидите и другите антиоксиданти в листата на растението, особено при проблеми с храносмилателния тракт, преддиабетни състояния и силно омазнен черен дроб.

Плодовете неслучайно са били наричани “императорска храна”. Към тази стара слава бих добавила, че голямо тяхно предимство е фактът, че не се обработват с химикали. Независимо, че обикновено белите черници са доста по-сладки, съветът ми е да консумирате повече от черните. Те са в пъти по-богати на антиоксиданти, в случая антоцианини. Прекрасен начин за запазване през периодите, когато са извън сезон, е замразяването им. В много страни, например Азербайджан и Турция, плодчетата се продават изсушени и при консумация се комбинират със сурови ядки.

Просо със зеленчуци (една порция)

По oколо 30 г лук, тиквички, моркови и свежа или суха пиперка (според сезона) се нарязват на ситно. Прибавят се малко целина (глава или селъри) и 30 г белено просо. Разбърква се с вода в съотношение вода: просо – 5 към 1 и се задушава в покрит съд до извиране на течността. Слагат се щипка хималайска или морска сол, по една щипка риган, самардала, куркума и наситнен босилек и след разбъркване се оставя на огъня още 30 секунди.

Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова