От климатичната параноя, през джендър-идеологията, до криворазбраната „политическа коректност“

Тези катастрофични вещания, които правят либерал-прогресистите и техните говорещи и пишещи глави от всякакъв калибър, със сигурност няма да се сбъднат

Как би изглеждала 2025-та година политически и социо-културно след историческия триумф на доктрината „Тръмп“? Няма да изглежда като корицата на популярното левичарско издание The New Yorker след президентските избори в САЩ. Обзети от всемирно отчаяние, че остават на неправилната страна на Историята, анти-Тръмп джихадистите, които населяват тази редакция, излязоха с набързо скалъпена корица, внушаваща дистопични очаквания – мрачен, сивкаво-черен силует на Доналд Тръмп, който като дяволска сянка скрива част от заглавието.

Като казвам „набързо скалъпена“, това е самата истина. Художествената редакторка на изданието Франсоас Моли разказа, че уверени в победата на „здравите сили“, те са имали подготвена корица с образа на Камала Харис, увенчан със самодоволното „Мадам Президент!“ Чак към 23.00 ч. в изборната нощ, когато осъзнават реалността на тектоничното разместване в политическите нагласи на мнозинството от американската нация, на пожар звънят на Бари Блит, основен художник на изданието, автор на повече от сто корици, и така се ражда въпросният мрачен силует. По думите на самия автор, това е далечен намек за друга негова корица – след атентатите на 11 септември 2001 г. пак The New Yorker излезе с корица, изобразяваща черна рамка, като на некролог, в която на тъмносив фон бяха изобразени в черно емблематичните силуети на кулите на Световния търговски център.

За да засили катастрофичните внушения, сега главният редактор Дейвид Ремник публикува и сълзливо есе, в стил вестник „Правда“ след забраната на КПСС, в което призовава за съпротива срещу идващата диктатура, която щяла да ликвидира гражданските права и демокрацията. Опитва се вдъхне надежда на анти-Тръмп джихадизма, като го сравнява с дълголетната съпротива на чешкия дисидент Вацлав Хавел, който беше хвърлен в затвора от диктатурата, но после стана президент.

Затова и заглавието на есето е „Може да се случи и тук“. Сиреч, те, либерал-прогресисти и анти-Тръмп джихадисти били борците за демокрация, които в крайна сметка щели надделеят над задаващата се мрачна ера на диктатурата на тръмпизма. Не се смейте, има немалко такива хора в Америка (слава Богу, вече политическо малцинство!), които съвсем убедено и с много страст живеят в такъв фалшив свят. У нас да не би да е различно?

Тези катастрофични вещания, които правят и ще правят либерал-прогресистите и техните говорещи и пишещи глави от всякакъв калибър, със сигурност няма да се сбъднат през 2025 г. Както не се сбъдваха и досега. Това, което ще се случи е тъкмо обратното. В Америка, а оттам на вълни и по света, ще започне Голямото Възстановяване. Първо, с изкореняване от държавната политика, от мейнстрийма, а до голяма степен и от корпоративния свят, на екстремизмите – идеологически, политически и културни – които завеща „ерата на Обама“ и нейните метастази през мандата на Джо Байдън.

От климатичната параноя, през джендър-идеологията, до криворазбраната „политическа коректност“. Престои и голямо социо-културно пренареждане – на стойности, приоритети, ценности. За да не теоретизираме, ето само една илюстрация. През 2016 г., когато политиката на идентичностите, изведена в мейнстрийма от Обама и Хилъри Клинтън, беше в своето кресчендо с всичките си политически и културни извращения, които издигаха на пиедестал черния расизъм и стигматизираха белите хора, националния флаг и патриотизма, поп-дивата Бионсе организира шоу във възхвала на екстремисткото движение „Черните пантери“. С черните кожени костюми и с радикален политически подтекст. Сега, същата Бионсе, организира пак мащабно шоу, но този път с изцяло бели костюми и във възхвала на онази Америка от старите реклами на Marlboro – с кънтри музиката, с гордостта и преклонението пред националния флаг, с конете, с каубойските шапки и одежди, с гордата мъжественост и гордата женственост. Самата Бионсе запя кънтри с модерно звучене, което превзе класациите.

Шоубизнесът, който стои зад Бионсе, е като камертон за масовия тренд сред различните социални групи. Вижте и вълната от най-гледани филмови сериали от Yellowstone до Landman, които утвърждават и глорифицират „истинската Америка“ и подиграват онази на либералните глезльовци, левичарските хунвейбини и псевдозелените паникьори.

За такива мащаби на пренареждане и социо-културно възстановяване говорим. Ще станем свидетели на много истории за подобни трансформации през новата 2025 г., като тази, която онагледява шоуто на Бионсе. Ще започне да се мултиплицира под различни форми и модела „Туитър“. Както тази социална медия, която беше превърната в инструмент за потискане на плурализма и за радикална либерал-прогресистка индоктринация, а след придобиването й от Илън Мъск, вече като X, стана свободна платформа, така ще видим и още преобръщания.

Какво ще донесе това ли? Ще отвори път за истината, заглушавана и манипулирана досега, повече или по-малко софистицирано, от либерал-прогресистката пропаганда. Хайде да помечтаем. Представете си, например, че Мъск наистина успее да купи и Уикипедия. Ако това стане, един инструмент за манипулация на масовата аудитория и за налагане на пропагандни догми в угода на либерал-прогресизма, ще се върне към изначалния си смисъл – да поднася политически неутрално проверени факти и достоверни знания. Сега, например, ако четете Уикипедия, ще научите, че в САЩ има от една страна „независими“ и „национални“ медии, а от друга - „консервативни“, „десни“ и „крайно десни“. Естествено, като „независими“ и „национални“ са брандирани единствено либерал-прогресистките и радикално леви медии.

Примери – колкото искате. Вестник New York Post, според Уикипедия, бил консервативен. Да, вярно е! Но ако се използва такова идеологическо категоризиране, то New York Times би следвало да е определен като „либерален“, нали? Но не, в Уикипедия не пише така. В статията за най-гледания телевизионен канал в САЩ – Fox News, се посочва, че бил „описван като пристрастен към Републиканската партия, администрациите на Джордж У. Буш и Доналд Тръмп и консервативните каузи“. Коректно са посочени и източниците на тези описания. Но това отново е подмолно пропагандно рамкиране, което лъсва веднага при сравнение със статията за CNN, където подобна оценъчност липсва, въпреки че CNN отдавна е неофициален пресцентър на Демократическата партия, на Обама, Клинтън и Байдън. Същият двоен стандарт има и в уики-статиите за много водещи медии. Онези, които са извън либерал-прогресистката матрица, като Newsmax, Daily Caller и Daily Wire, още в първото изречение са обозначени като „консервативни“, а Breitbart - дори като „крайно десен“. Докато идеологическият профил на „правоверни“ либерал-прогресистки медии се премълчава и те са определяни просто като „американски“ - Time Magazine, The Intercept, The Atlantic, The New Yorker. Или пък идеологическата им окраска е спомената някъде, но под формата „те се самопределят“ или „читателите им ги определят“, както е при левия сайт Democracy Now. Внушението е ясно, едните национални, неутрални, обективни, а другите - идеологизирани и пристрастни. Но и това ще отмине рано или късно.

 Въобще, гответе се – с „ерата на Тръмп“ идва най-голямото ценностно и политическо пренареждане от падането на Берлинската стена досега.