22,6% от българите са под линията на бедност

Снимка: Архив

Под линията на бедност през 2019 г. са били 1,586 млн. души, или 22,6% от населението на страната, обявиха от НСИ. През 2019 г. линията на бедност за страната e 413,04 лв. средно на месец на човек от домакинството.

В сравнение с предходната година, размерът на линията на бедност нараства със 17,6%, а делът на бедното население се увеличава с 0,6 процентни пункта. Данните показват, че ако в доходите на домакинствата се включат полуените пенсии, но се извадят останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,6% на 29,6%, или със 7 процентни пункта. При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42,2%, или с 19.6 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. Делът на бедните е най-висок сред безработните (58,9% за 2019 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 14,2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2019 г. делът на бедните сред работещите във възрастовата група 18-64 години намалява спрямо предходната година с 1,1 процентни пункта до 9%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образованието

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 55.5%. С нарастване на образователното равнище делът на на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 2,5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е делът на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4,6 процентни пункта. Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10,7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13,5%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 14.5 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 31 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Бедност по етнически признак

През 2019 г. най-висок е делът на бедните сред хората от ромската етническа група – 64,8%, а най-нисък - сред българската етническа група – 16,7%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55,2%), докато при ромската етническа група най-висок е делът на безработните (36,6%). По отношение на работещите най-висок е делът на работещите бедни сред ромската етническа група – 27,5%, при 24% работещи бедни от турската етническа група и 22% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява. Рискът от бедност за хората с начално и без образование е 24 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при тези с висше образование за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При ромите – 57,3% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Материални лишения на домакинствата

Най-голям брой хора изпитват затрудения при посрещането на неочаквани разходи (36,5%). Успоредно с това 35,4% от хората не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30,1% се ограничават при отоплението на

жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от хората.

През 2019 г. 19,9% от населението живее в материални лишения (не може да си позволи 4 от 9 основни стоки и услуги). Ограниченията на хората, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-висок е процентът на хората, които не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи – 32,4%, докато сред ромите най-висок е процентът на хората, които не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68%. При турската етническа група 51,1% от хората не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Коментари

Задължително поле