Турист остана без пари след баня в село Баня

Избраха Филип Димитров за зам.-председател на Венецианската комисия

Турция облага туристите с нов хотелски данък

Президентът Радев: Езикът е най-силното „оръжие“ на дипломата Държавният глава се срещна с клуба на посланиците, говорещи български език

Лавров на среща при Доналд Тръмп във Вашингтон

Световно известен нефролог консултира безплатно в Бургас

Песните на Pavell & Venci Venc’ се слушат в 78 държави

Невръстен грабител задигна торба с 820 лв. от жена

Работник загина, затиснат от цистерна в Любимец

Пожар лумна от хладилник

Варненският свободен университет въвежда облачна технология на Google Студенти и преподаватели ще общуват по електронен път

Вижте какво откриха полицаи при акцията срещу наркогрупата в Елин Пелин (СНИМКИ)

Евробарометър: Само един от четрима българи вярва, че корупцията ще бъде наказана (ГРАФИКИ)

Серена Уилямс – гъвкава като гимнастичка (СНИМКА)

800 живи елхички дарява ЮЗДП за благотворителната кампания на Министерство на земеделието

Не може ли да отменим мача с Англия?

Мачът с Англия се превърна в най-големия проблем за българския футбол. Не заради изхода, той е ясен дни преди първия съдийски сигнал. Малка България ще е в ролята на яйцето, сблъскало се с камъка и на терена, и извън него. Но докато някоя и друга разгромна загуба ще доведе единствено до преговор на тезисите за недъзите на футбола ни, то престоят на българи и англичани на един и същи стадион крие доста по-сериозни подводни камъни.
Оказва се, че вече сме прекалено различни. Тях ги тресе своеобразна културна революция, която ги докара дотам, че сигурно скоро ще въведат квоти за бежанци във футболните отбори. Подобна идея вече се появи някъде в напредничава Европа. Тук пък фенската субкултура е застинала преди няколко десетилетия, когато да си по-изобретателен в ругатните към съперника беше част от кодекса за добро поведение на трибуните. „Кой не скача, е…“, какъвто си изберете. Е сега вече не можем да си избираме, трябва да оставим забележките за цвета на кожата в килера. Въпросната субкултура е внесена тук именно от Острова по времето, когато беше водещият износител на футболни хулигани. Сега обаче съровете са забравили миналото и настояват да определят поведението на всички, които дишат въздуха около тях.
А ние не можем. У нас засега хулиганството дори не се разглежда като някакъв проблем. При това говорим за доста по-сериозни провинения от обиди. За родния фен е напълно необяснимо защо не може да обижда противника от гледна точка на расата му, след като има право да го псува по всеки друг възможен начин. А по някаква причина ФИФА и УЕФА са решили, че расизмът е най-големият бич. Сякаш в последните години тайно са възприели са девиза „Чрез футбол към висок морал“ или някаква подобна щуротия от нашето близко минало.
Може би имат основания. Във всеки случай каквото и да стане, ще са на страната на англичаните. Това стана ясно от опита за симетричен отговор в Лондон, когато български зрители сигнализираха, че местен фен крещял „цигани“ към нашите. Ху кеърс…, важното е ние да сме лоши, а те добри.
Но от наша гледна точка този мач е като трън в петата. Дори само жени и деца да са на стадиона, пак ще псуват, който им е „черен в очите“. На българския фен не можеш да му обясниш защо може да споменава майката и други членове на семейството на играча, да го сравнява с растения и животни, да изразява съмнения в сексуалната му ориентация (очаква се скоро и това да бъде забранено), да напомня за войни, кланета и други трагедии от историята, и при все това да не може да каже на бялото „бяло“.
Срещата заплашва да се превърне в излишен конфликт между традиционните архетипи на двата народа. Англичаните както обикновено се опитват да налагат правилата си, където отидат. Те не са единственият отбор с футболисти от различен произход, идвал у нас. Не са и единствените, чули гадни скандирания. Но са единствените, които смятат, че имат право да четат морал на останалите.
А ние сме свикнали да се свиваме по света, но в нашето си село да не даваме никой да ни държи сметка. И точно заради призивите да се въздържат от определено поведение, феновете ще засипят Трите лъва с „любезности“. Дори без да са расисти в истинския смисъл на думата.
Този мач може да се проведе „по устав“ само на празни трибуни, но тогава ще има смисъл единствено за кефа на УЕФА. Ако националният отбор не може да играе пред българска публика, от него няма никакъв смисъл. Ще е само едно знаменце на ревера на „големите“, да има кого да побеждават.
Но БФС има уникалния шанс да излезе с чест от ситуацията. Просто трябва да си намери причина да отмени мача. Ще подходят творчески – токът спрял, заплашвала ни природна стихия… Може да го оправдаят и с нуждата от развитие на българския футбол. Така де – как ще се развиваме, ако непрекъснато ни бият с много? А служебната загуба е само 0:3. Докато на терена може и да е повече. Все пак на „Уембли“ нашите национали не можеха и един аут да изпълнят като хората. Опитаха да се възползват от новото правило, че могат да поемат топката в наказателното поле, докато някоя бъдеща жертва на расистки обиди не ги насмете, за да започне голеадата. Българите изглеждаха като юноши младша възраст срещу професионалисти. А от мачовете в махалата се знае, че когато батковците дойдат, най-добре да опразниш игрището. Иначе няма смисъл – хем те бият, хем ти се карат…
Така че в БФС може би трябва да измислят нещо. Ако някакси отменят мача, ще е едва второто им най-безумно решение след онова за вратарските квоти.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.