Честване на великия гръцки поет в Алма матер

На 8 март колеги носят на колежките си увити в омачкани целофанчета зюмбюли, мъже се чувстват задължени да окажат чест на благоверните, а децата рисуват картички със сърчица и надпис "Обичм те мамо!".

Гръцката фондация за култура в сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Гръцко-българско сдружение „Аристотел-културен мост” са избрали тази дата, за да почетат бележития гръцки поет Константинос Кавафис.

Честването ще е в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва в 17 ч. в Новата конферентна зала с кръгла маса и дискусия. Продължава с рецитация и концерт в Аулата от 19 ч. актьорите Александър Алексиев и Яна Титова ще четат преводи на Кавафис на български и английски, а поетът Йоргос Хулиарас в оригинал.

Ще свири цигуларят от Държавната опера в Солун - композиторът Симас Папанас и зам.-ректорът на Националната музикална академия проф. Борислава Танева. Вечерта ще завърши с коктейл в зала Alma mater.

Ще бъде осигурен синхронен превод на български и гръцки език.

За поета

- Константинос Кавафис е гръцки поет с британско гражданство, прекарал по-голямата част от живота си в Египет.

- Починал е навръх 70-ия си рожден ден - на 29 април 1933 г.

- Написал е 154 стихотворения, но има още много недовършени. Той е бил безкрайно самокритичен перфекционист. Едно и също стихотворение е минавало през десетки, дори стотици редакции. През целия си живот Кавафис непрекъснато е доусъвършенствал стиховете си. Отказвал да издаде стихосбирка. Рядко е давал по вестниците свои произведения. Обичал да си ги разпечата на свои разноски и да ги дава на ръка на когото реши.

- Приживе е бил световно неизвестен. Негова стихосбирка излиза едва след смъртта му. След като поезията му става достояние на света, славата му бързо се разраства и стига дотам, че е признат за един от големите гръцки класици.

- Първата му професия е журналистиката. Най-дълго е работил като чиновник - цели 30 години е служител в Министерството на обществените строежи в британската администрация на Египет.

- В България за първи път чуват за този класик през 1963 г., когато е издадена първата му стихосбирка в превод на Стефан Гечев.

- Поезията на Кавафис противоречала на всички стандарти за края на XIX и началото на XX век: без рима, ритъм, художествени средства, често с обърнат понякога словоред и повторения. Темите също нямали нищо общо с големите идеи на времето му. Той пишел на историческа, философска и еротична тематика. Стиховете му са пропити със сарказъм и самоирония. Езикът на Кавафис е неповторим - заемки от александрийски идиоми, древногръцки фрази и думи, сюжети от народни песни.

Последователност по Бодлер

Константинос Кавафис

Превод: Стефан Гечев

Ароматите ме вдъхновяват като музиката

и като ритъма, като красивите слова.

Сърцето ми трепти, когато в хармоничен

стих обяснява дивният Бодлер това,

което бе за мен неясно и което смътно

душата чувстваше във мъчителна тревога.

„Природата е храм, изпълнен с живи

колони, те понякога изричат слова невнятни.

Човек минава там през този гъст,

със символи изпълнен, лес и те го гледат

със поглед на забравени роднини.

Там звуци подредени се пресрещат

и сливат във единство като тъмнина, простряно

до светлината чак, в хармония слети

боите, звуците и миризмите.

Има благоухания тъй свежи,

подобно мириса на детска кожа,

и нежни като звук на флейта, и зелени

като лимонови дървета.

И по-богати има -

порочни, тържествуващи, - възпяват

стремежи на душата и на чувствата.

Излъчват те безбройни аромати

като ливан, смола от бор и миро.“

Не вярвайте единствено на туй, което виждате.

Поетите с по-остър поглед са дарени.

Природата за тях градина е позната, близка.

Във мрачен рай останалите хора

се влачат опипом по труден път.

Единствен блясък, светващ като искра,

понякога за миг огрява пътя

в нощта: едно внезапно чувство

за някакво съседство магнетично и случайно,

носталгия внезапна и моментна тръпка,

мечта в часа на изгрева и радост

внезапна, безпричинна, изведнъж

в сърцето влязла, за да отлети

така внезапно, както е дошла.

(1891-1900)