Алис Вайдел или гордата лесбийка

„Алтернатива за Германия“ крачи към второто място на политическия подиум в Берлин

Обожавана от милиони германци и от Илон Мъск, лидерката смята да властва след 2029 г.

Грижовна майка и добър „съпруг“, тя предпочита да крепи семейство в Швейцария

Обещавам ви, че когато дойдем на власт, ще съборим всички тези вятърни турбини, долу, долу, тези вятърни мелници на срама!

Мощни скандирания „Alice für Deutschland!" („Алис за Германия!“) огласяват привечер на миналия десети януари спортната зала в град Риза, провинция Саксония. Миг преди това събралите се на конгрес няколко хиляди привърженици на крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“/АзГ/ чуват от трибуната, че са избрали с тайния си вот съпредседателката на формацията Алис Вайдел за кандидат за канцлер на предстоящите на 23 февруари предсрочни федерални избори. Русата фурия става от мястото си, благодари за доверието сред нестихващите възгласи, след което с решителни жестове показва как, когато стане шефка на правителството в Берлин, ще измете мигрантите и как ще изравни със земята 30 хиляди „вятърни мелници“, нищо, че дават една трета от енергията на Германия.

„Обещавам ви, че когато дойдем на власт, ще съборим всички тези вятърни турбини, долу, долу, тези вятърни мелници на срама!“ – казва Алис с апломб и закънтяват нови, още по-мощни скандирания: "Alice für Deutschland!“ Които на присъстващите в залата в Риза германски и чуждестранни журналисти, както и на множеството фенове и сеирджии навън, зазвучават като „Alles für Deutschland!“ („Всичко за Германия!“). А това е девизът на първите нацистки команди на Адолф Хитлер и произнасянето му на глас може да те изправи на подсъдимата скамейка. Но както обобщават на другия ден медиите, делегатите в залата го знаят много добре и за това реват с ентусиазъм лозунга – игра на думи, доволни от хитростта, която прави закона за смях.

Не, Алис Вайдел, бяга като дявол от тамян от сравненията на формацията ѝ с Националсоциалистическата германска работническа партия на Хитлер, като в интервюто ѝ неотдавна с Илон Мъск тя набеди „фюрера“ за комунист и социалист. Надясно, плътно, крайно вдясно, възможно най-далеч от центъра - това е обещанието, което дава на съпартийците си от радикалното крило на АзГ и от тази позиция се стреми да ръководи Германия, но не сега, а през 2029 г., когато се надява да бъде приета от всички.

Ангела Меркел и Алис Вайдел

А това, че е горда лесбийка, че има две деца с имигрантка от Шри Ланка, че живее с това си семейство в Швейцария, където е постоянният ѝ адрес, противоречи напълно на трите стълба на принципната крайна десница – анти-миграционния, националистическия и традиционно-семейния. Но за авторитетни вестници като „Ди Велт“ и „Зюддойце Цайтунг“ обществено-семейното ѝ положение не е просто „толерирано“ от германците „отклонение“, а e тайната на нейния успех, на очарованието, което Алис Вайдел предизвиква сред мнозина нейни сънародници. Може би защото тази позиция прави фигурата ѝ неразгадаема и недостижима, може би защото показва път за бягство от общоприетите житейски формули чрез приемане на нейните радикални рецепти – щом тя може да се заблуди и да ѝ бъде простено, защо да не се заблудят и други?!

Още повече, че Алис Вайдел успява да направи от себе си истинска икона в синия си костюм с панталон, под сакото с бяла риза или поло с висока яка, с вързана на опашка руса коса, с огърлица от перли, винаги „бронирана“ в строгото поведение на "кралица", пъргаво разпръснато в „TikTok“. За германските медии тя има много маски и е трудно да се каже коя е надянала в даден момент, още повече, че е лидер на свръхтрадиционна партия, а всъщност живее в изкуствения, извънгабаритния, ултрамодерния  свят, в който се движи и Илон Мъск. Но коя е Алис Вайдел?

Вайдел на пътешествие

Обикновено биографичните бележки за нея из медиите в Западна Европа напоследък започват с уговорката, че никой германски политик не крие личния си живот като нея и не си позволява да говори толкова малко за себе си. Може би е така заради откровеното предпочитание на еднополовата любов, а може би заради нещо друго, за което ще стане дума към края на дописката.

Та, момиченцето Алис Елизабет Вайдел е родено на 6 февруари 1979 г. в намиращия се между Хановер и Дортмунд град Гютерсло, но  израства в недалечното селище Харзевинкел. Това е западната германска област Източна Вестфалия – традиционни, консервативни земи и е интересен фактът, че почти сигурният бъдещ канцлер Фридрих Мерц е проплакал за пръв път само на 80 км от Гютерсло. Там дядото по бащина линия е намерил убежище след войната, а в Херзвинкел неговият син и баща на Алис продава-офис мебели, заможни са, съпругата му си стои вкъщи с трите им деца. В семейството всички я наричат "Лил", като най-важните неща в детството ѝ са онези, които са задължителни за дечурлигата наоколо - училището, гората, плуването, тенисът. А в неделя пък бащата чете в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“/ФАЦ/ на децата си, които трябва да коментират статиите - първото политическо школо на изтънченото русо момиченце.

„Тя е много интелигентна, но затворена“ - ще кажат по-късно за Алис професорите от престижния държавен университет за международни отношения „Байройт“ в Бавария, в който тя завършва икономика и организация на производството през 2004 г. като първенец на випуска. „Способна е да бъде изключително взискателна и груба към себе си и към другите, и в същото време е много уязвима“ - спомня си бивша нейна любов и колежка, тъй като Алис въобще не крие еднополовитге си предпочитания още от студентската скамейка. А интересното е защо тя е приета в елитарния университет – ами на 14 г. започва да учи мандарин с аудиокасети – официалния език на днешен Китай,  научава го перфектно до завършването на езиковия колеж, където овладява добре английски и френски. С други думи езиците и натрупаните в „Байройт“ знания за международните икономически отношения ще бъдат ключът към нейните професионални успехи през следващите години. Ами след студентски обмен в Монреал и стажове в някои големи азиатски столици, тя заема отговорни, престижни и добре платени постове в търговските прадставителства на Германия в Япония, Сингапур и Китай. Назначения, които не са за всеки, който ги пожелае, нали? Като по време на близо петгодишния си престой в Китай Алис Вайдел осигурява мощното навлизане на няколко големи германски компании на местния пазар и едновременно с това изживява бурна любов със сънародничката си Беатрикс Фон Щорх, на която е „съпруг“, тъй като винаги е твърдяла, че е активната страна в една връзка. По-късно, след разтрогването на тази първа семейна идилия, Беатрис продължава да бъде желана приятелка и дори става депутат от АзГ.

Алис сред природата

Но в Китай Алис Вайдел написва и дисертация за китайската пенсионна система, с която предизвиква истински академичен удар в „Байройт“, където я защитава. Ето какво обяснява тя на „ФАЦ“ за труда си: „Нашата представа за човека е формирана в Библията, където всички хора са направени по подобие на Бог и следователно са равни. В Китай обаче човек трябва да спечели уважение, за да върви напред - това е твърда, много материалистична култура“. Тоест, от китайците Алис научава, че онзи, който иска да има успех, трябва да работи повече от другите, да уважава йерархията и да бъде твърд. Прави извода свое жизнено мото, но когато осъзнава, че клеймото „китайски експерт“ върху СV-то ѝ може да се окаже противопоказно за по-нататъшната ѝ кариера, едва навършила трийсет години тя стяга багажа и си тръгва - дестинация Франкфурт. Работи за малко в представителството там на голямата американска инвестиционна банка „Голдман Сакс“, после в застрахователния колос „Алианц“, но е неудовлетворена и създава успешна собствена консултантска фирма.

А се записва в АЗГ веднага след нейното основаване през 2013 г., защото е върл противник на еврото и на неговите глашатаи начело с тогавашния шеф на Европейската централна банка Марио Драги. „Тези прасета не са нищо повече от марионетки на силите - победителки във Втората световна война – пише Алис до предал я на медиите стар приятел - и имат задачата да държат германския народ под контрол, предизвиквайки молекулярни граждански войни в градските райони чрез нахлуването в тях на всевъзможни чужденци“. Подпис: «Лил», така, както са я наричали в детството нейните близки. През 2017 г. е избрана за председател на парламентарната група на АзГ, а през 2022 г. за съпредседател на партията, заедно с нейния основател Тино Хрупала.

Интересното е, че веднага след разлъката с Беатрикс Фон Щорх някъде през 2010 г., „твърдата“ Алис Вайдел бързо си намира нова „съпруга“ – това е осиновената от семейството на швейцарски евангелски пастор девойка Сара Босард. Тя е родена в Шри Ланка, изявява се като филмов продуцент, сключват граждански брак с Алис в Швейцария преди петнайсет години, после си осиновяват две момчета, които сега са на 9 и 12 години. И всеки уикенд, когато не работи, Алис взема самолета от Берлин до Цюрих, после с кола пътува до швейцарското градче Айнзиделн край малкото езеро Вилерцел. Там е семейството ѝ, с което прекарва уикенда – църква в неделя сутринта, обяд вкъщи, разходка в парка с изглед към Алпите, тоест съвсем нормална за една типична местна фамилия разтуха.

Със своята съпруга Сара Босард

Мнозина в Германия и извън нея обаче се питат: Как тогава Алис Вайдел може да бъде спокоен шеф на партия, която определя семейството като „съставено от баща, майка и деца“? Самата тя твърди, че формулировката я устройва, че съвпада с нейното гражданско състояние, няма значение, че е отявлена лесбийка. А по този повод по време на конгреса в Риза през януари виден член на АзГ обясни пред превъзбудени репортери: „Вайдел е биологично странна, но въобще не е странна като човек, камо ли да е страшна!“

Колкото за другото, заради което казват, че Алис Вайдел говори малко за себе си, то е свързано с нейния дядо по бащина линия. Жестоко е. Според разследване на в. „Ди Велт“ от ноември миналата година, дядото на водачката на АЗГ - Ханс Вайдел е бил високопоставен хитлеристки военен съдия, който се е спасил по чудо от следвоенните процеси срещу нацистите. Той е бил адвокат и се присъединява към Националсоциалистическата работническа партия през 1930 г. и към СС-командите през 1932 г., още преди Хитлер да поеме властта в Германия. Когато нацистките войски нахлуват в Полша, Ханс Вайдел доброволно става военен съдия там и достига до върха на дирижираната от хитлеристите местна правна власт. На нея шефът на Гестапо – Хайнрих Химлер нарежда да издава само две присъди – оправдателна или разстрел. Над 50 000 души са осъдени на смърт, а след войната дядо Хайнс Вайдел бяга в Гютерсло, където Алис се ражда. След публикацията в „Ди Велт“ тя заявява само, че отношенията на семейството ѝ със стареца били ужасни.

„Каква неприятност е това – възкликна кандидатката за канцлер на Германия преди десетина дни пред журналисти - че някой иска пак да говори за Хитлер, когато има нов свят за завладяване!“