Анжела Димчева е лауреатът на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2025 г.

Кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов връчи Националната награда за литературна критика и преводаческа дейност „Нешо Бончев“ на тържествена церемония на 27 март 2025 г. в Театър Дом-паметник в града.  

Церемонията е кулминацията на Бончевите празници – традиционни изяви на СУ „Нешо Бончев“, посветени на патронния празник на гимназията.

Тазгодишният носител на престижното отличие е д-р Анжела Димчева – поетеса, журналист, литературен критик, редактор, автор на 11 книги и на повече 1800 публикации в над 30 издания. Тя е магистър по българска филология и английски език (СУ), доктор по наукознание (УниБИТ). Съгласно статута за наградата тя получи плакет, грамота и парична награда, осигурени от Община Панагюрище.
Сред официалните гости бяха председателят на Общинския съвет в Панагюрище Иван Лалов, част от общинските съветници и Боян Ангелов – поет и литературен изследовател, председател на СБП.

Тържеството беше открито със слово на г-жа Снежина Машева – зам.- директор на СУ „Нешо Бончев“, която каза: „Днес е ден, в който си припомняме кои сме, какво постигаме и накъде вървим. Всеки такъв момент ни дава възможност да опознаем пътя, който изминаваме – сами или като част от тази голяма общност. По този път най-ценното е знанието, то оформя мислите ни, изборите ни и мечтите ни. Силата на знанието зависи от начина, по който го използваме. Дава ни свобода, отваря нови хоризонти и ни учи да различаваме същественото от повърхностното. Думите, които споделяме, оформят не само нашето общуване, но и начина, по който възприемаме света. В тях се крие паметта на поколенията – мечтите за бъдещето и връзката между традиции и промяна... Нашето училище носи името на Нешо Бончев – човек, който е разбирал дълбочината на словото... Неговият пример ни напомня, че знанието не е просто сбор от факти, то е път, търсене, откриване, разбиране...“.

Кметът Желязко Гагов поздрави г-жа Машева и подчерта, че това тържество е силен емоционален момент за него, тъй като и той е учил в СУ „Нешо Бончев“: „Ние сме една общност на тази наша малка земя – общност от родители, учители и ученици, която носи името „бончевците“... Нешо Бончев ни показва какви трябва да бъдем и ни връща във времената на Априлското въстание, когато децата са пълнили пушките на родителите си... Пример, който ние трябва да следваме, той е в нас, само трябва да чуем гласа на кръвта си!“.

Желязко Гагов връчи наградата на Анжела Димчева и пожела нови успехи на литературното поприще.
В отговор Анжела Димчева говори за ролята на Нешо Бончев и за задачите на съвременната литературна критика.

Ето акценти от нейното слово:

„Престижът на тази награда е въплътен не само в имената на досегашните лауреати, сред които са множество доктори на науките, професори и академици, но най-вече в ореола на първия в България професионален литературен критик Нешо Бончев  – гордост за новите поколения на Панагюрище – града-първенец по духовна светлина, национално самосъзнание и революционен огън през Възраждането.

Харизмата и интелектуалната мощ на Нешо Бончев грее в пантеона на най-видните ни просветители редом до другия велик деятел на града – Марин Дринов. Предполагам, че всички жители, както и учениците в СУ „Нешо Бончев“ познават добре биографията на своя патрон и изтъкнат съгражданин. Затова аз не бих си позволила да преповтарям неговите приноси като учен и общественик. 

Литературната наука в България е поставена на професионална основа именно чрез безкомпромисния критичен поглед на Бончев, осъждащ имитаторството и лековатото писане. Още през 70-те години на 19. век той задава модерен тон в оценките си, включващ критисизъм, оспорване на факти, творби и стилове, емоционална императивност – качества, които едва в началото на 20. век се превръщат в тенденция в родната литературна теория, критика и есеистика. В епохата на Нешо Бончев великият ирландски драматург, поет и мислител Оскар Уайлд изказва следните афоризми: „Критиката изисква безкрайно повече култура от творчеството“ и „Целта на истинския критик е да се опита да опише собственото си настроение, а не да се опитва да поправя чуждите шедьоври“.

Това са жалони, до които и Нешо Бончев достига самостоятелно. Благодарение на неговия висок критерий към изявите на първите ни писатели, литературната наука ражда през 20. век такива фигури като д-р Кръстьо Кръстев, Владимир Василев, академиците Михаил Арнаудов и Петър Динеков.

Каква би трябвало да бъде ролята на съвременния анализатор, когато става дума за толкова разнообразни жанрове и форми? Нека си припомним формулировката на видния поет, преводач и есеист Атанас Далчев. В средата на 20. век той пише във книгата си „Фрагменти“: „Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престане да вижда и различава недостатъците“.

Моята теза за ролята на литературния анализатор включва следните три акцента: първо, критикът не трябва да е хейтър; второ, той би трябвало да интерпретира достойнствата на текста, като влага интелектуална енергия и лично отношение; трето, той трябва добросъвестно да постави разглеждания автор в контекста на съвременния литературен процес. Написала съм повече от 200 рецензии, литературни портрети и обзорни статии за съвременни автори и тенденции. Четейки нова книга, винаги търся златното зрънце. 

За съжаление, новите поколения не се доверяват на професионално критическо мнение. Масовите читатели се плъзгат по внушенията на рекламните постове в интернет, по агресивната политика на силните издатели, които налагат на книжния пазар определени автори. Отдавна в България няма цензура, но няма и обективна оценка. Така се раждат фалшиви стойности, за които още преди 70 години Ролан Барт написа, че навлизаме в епохата „Писател без Литература“, защото езикът престава да описва историческото и психическо битие на човека като социално същество. И на нашия литературен небосклон се родиха подобни писатели, които са по-скоро шоу-звезди от ТВ-екраните, отколкото създатели на качествена проза и поезия. Редица автори извратиха поетичното и го превърнаха в словесно каканижене или провокация с обилие от ниски страсти – тези автори отблъскват читателя чрез един антиезик, който е не само граматически, но и смислов нонсенс. Определението „Изящно слово“ потъна в стремежа им да шокират читателя, а не да го приобщят към високата култура. Тенденцията се засили с появата на хиляди нови автори в социалните мрежи – призванието „писател“ вече отдавна не съществува като достойна позиция, глас и авторитет в обществото. Тази професионална титла беше погълната от самообявилите се за писатели инфлуенсъри, блогъри, влогъри и всякакъв тип „създатели на съдържание“ в интернет: тяхната палитра е впечатляваща – от чисто битови изяви на жени, които публично готвят или дават модни съвети, през всякакъв тип „мис“-ки, фитнес-инструктори и „звезди за един ден“, до политически всезнайковци, яхнали вълната на народното недоволство... Но всяка крайност рано или късно ражда своя антипод. Защото читателят и зрителят не може да бъде залъгван безкрайно с ерзац изкуство. Това важи с особена сила за литературата. Тя не би могла да облича бутафорни дрехи, за да се влее в кичозно шоу.

А какво му трябва всъщност на българския читател? Книги, които просветляват и зареждат мисълта с плодотворни идеи, с екзистенциални решения, с емоционални мигове, с родолюбиво самосъзнание, с визионерство.  

Благодаря на членовете на журито за присъдената ми авторитетна награда на името на Нешо Бончев! Благодаря на общинското ръководство и на цялата общественост в град Панагюрище за благородната мисия да организират Бончевите празници и да връчват вече 17 пъти Националната награда „Нешо Бончев“!“    

Хронология на наградата:

Националната награда „Нешо Бончев“ се присъжда от 2009 г. от Община Панагюрище и Министерство на културата за принос в съвременната българска литературна критика като израз на обществено признание. През годините лауреати са били проф. д.н. Ивайло Христов, Димитър Танев, проф. д-р Петър Велчев, Благовеста Касабова, проф. д-р Симеон Янев, д-р Боян Ангелов, Катя Зографова, проф. д-р Чавдар Добрев, акад. Иван Гранитски, Панко Анчев. проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев, Георги Н. Николов, Константин Еленков, проф. д.ф.н. Ваня Добрева и Димитър Бечев.

Финалът на Бончевите празници беше увенчан с изключително стойностен и завладяващ емоциите на публиката спектакъл „О, писменехъ/За буквите…“, дело на учениците от СУ „Нешо Бончев“, по сценарий и режисура на преподавателя Нистор Хаинов. Публиката видя и чу посланията на два паралелни свята: героите на славната ни история през вековете и нелицеприятните персонажите на днешния ден.