Професор Шишманов – искрен радетел за обединена Европа

На 19 март 2025 г. в Големия салон на БАН се състоя важна международна премиера: беше представено луксозното и високостойностно научно издание „Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г.“, дело на съставителите проф. д-р Елизабет Шоре и проф. д-р Румяна Конева. Томът излезе в Германия на немски език през 2023 г., а сега и българските учени ще имат възможност да се докоснат до ерудицията на Шишманов чрез тези лекции на български език.

Тържествената вечер, на която присъстваха видни учени, а специален гост беше г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България, беше открита от проф. Евдокия Пашева – заместник-председател на Българската академия на науките. Водещ беше журналистът от БНТ Бойко Василев, който през декември 2023 г. направи филм във Фрайбург по повод поставянето на паметна плоча на стената на университета „Алберт Лудвиг“, за да се припомни значимата дейност на проф. Шишманов. Именно този филм видяха и аплодираха присъстващите в началото на това културно събитие.

„Винаги човек се пита защо в България има това изкуствено разделение между европейци и патриоти. Не може ли човек да бъде едновременно патриот и европеец? Ако това изкуствено разделение беше сервирано на проф. Шишманов, той щеше да се изсмее“ – каза Бойко Василев и добави: „Шишманов вкара България за първи път в първата общоевропейска организация – Паневропа. Той води дебат с расовите теории във Фрайюбургския университет преди 100 години и го води като истински учени и интелектуалец и едновременно с това е патриотът, съдействал за създаването на редица български културни и обществени институции. Той е приятелят на Иван Вазов, той е истинският патриот“.

Подробно за раждането на идеята за събирането на лекциите на Шишманов и за неговия принос към панславянството говори проф. д-р Румяна Конева: „Завършваме един 17-годишен изследователски, анализаторски период, по време на който оповестихме различни неизвестни аспекти от живота, творчеството и дейността на големия български учен, хуманист и радетел за обединена Европа Иван Шишманов във Фрайбург. Тези лекции показват широтата на знанието за другия, те могат да бъдат разгледани като своеобразно обобщение на постижението на европейската славистика и нейните научни изводи и констатации – цитирани са множество авторитети от 18 в. до края на 19. век... Именният показалец, изработен от моите колеги – учените от Фрайбург Регине Нойел и Константин Рап, бих определила като научен показател за духовните Шишманови съратници. Воден от убеждението, че славяните са съставна и неделима част на европейската история, той последователно отстоява цивилизационното единство на Европа...“.

Проф. Конева запозна присъстващите с подробната биография на проф. Шишманов.

В мултимедийно представяне проф. д-р Елизабет Шоре разгледа подробно залегналите в лекциите идеи на Шишманов: „Тези лекции представляват важен принос в историята на Фрайбургския университет и не само към немскоезичната славистика. Те са част от българската научна история, документ за немско-българските връзки, апел за мир в Европа... Някои от черновите се състоят от трудни за дешифриране бележки и откъси, чиято планирана последователност често е неясна. Опитахме се да категоризираме колкото се може повече текстови фрагменти по теми и да ги интегрираме в лекционни текстове“.

За приноса на проф. Шишманов към българската академична общност говори ректорът на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, който акцентира на ролята на Иван Шишманов за създаването, стабилизирането и развитието на Софийския университет. „Иван Шишманов е олицетворение на чиновника с интелект, който може да свърши чудеса в държавата си, същевременно е и политикът, който показва как се върви достойно един политически път“, отбеляза проф. Вълчев.

Изясняването на аспектите около излизането на книгата продължи със словото на акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН в периода от 2016 до 2024 г., който е съдействал за появата на книгата: „Бих го нарекъл сизифовски труд, едно прекрасно проявление на паметта. Красиво е да се види как работи научното сътрудничество между две страни, между колеги, между университет и научни организации“.

На финала на продължилата два часа премиера думата беше предоставена на вицепрезидента Илияна Йотова, която постави личността на Шишманов в европейски контекст, препращайки към днешния ден: „Изминал е цял един век, целият превратен 20-и век, и е удивително как наблюденията на хуманиста проф. Шишманов звучат, сякаш ги е изрекъл днес. Той вярваше в непоклатимия механизъм на съвместността – една дума, която сякаш днес употребяваме всеки ден, но рядко се замисляме за нейното истинско значение“.

Излизането на тази важна за българската наука книга е заслуга на директора на издателство „Марин Дринов“ и на председателя на БАН тогава акад. Юлиан Ревалски. Преводач е Любомир Илиев, а научни консултанти са проф. д-р Людмил Димитров и доц. Живка Колева – настоящ лектор по български език, литература и култура във Фрайбург. В екипа са още учените д-р Константин Рап и д-р Регине Нойел. Иван Шишманов (1862 – 1928), един от най-видните български учени и политици в областта на културата, завършва гимназия във Виена и следва в Йена, Женева и Лайпциг. Професор е по сравнително литературознание в Софийския университет, министър на народното просвещение и посланик на България в Украйна. След 1918 г. напуска България и живее 3 години във Фрайбург, Германия. Лекциите на Шишманов, четени от него на немски език във Фрайбургския университет, са дешифрирани и възпроизведени от съставителките въз основа на запазените негови бележки и записки. Централно място в тях заемат културните стереотипи и крехкостта на мирното съжителство между европейските народи и не на последно място – между самите славяни. Във Фрайбург за първи път той научава и за Паневропа – предложението на Рихард Куденхове-Калерги, с когото ги свързва приятелство. Оттогава Шишманов активно защитава идеята за обединена Европа (Паневропейското движение).

Впоследствие нашият учен държи знаменателна реч на Първия Паневропейски конгрес 1926 г. във Виена. Текстовете в книгата са подробно коментирани и придружени от научни студии. Бидейки важен документ за времето, те впечатляват със стряскащата си актуалност. Това са първите строго славистични лекции, предлагани от Фрайбургския университет.