Лятото диша завинаги в поезията на Елица Виденова

Така ни е нужен оптимизъм в буреносния социално-политически климат! Нужна ни е топлина, цветност, погледи с обич, летни аромати с нежност и природна чистота... Такъв пречистващ мислите и душата вятър ще облъхне читателя, когато разгърне новата стихосбирка на Елица Виденова „Тази есен е лятно момиче“ (Издателство Академия „Знание“, 2025).

Премиерата на изисканото томче с красиви художествени фотографии се състоя в Американския център на Столична библиотека и събра повече от сто творци и почитатели на поезията от различни поколения. Събитието започна с видео на песента „Молитва“ по стихове на Елица Виденова, която сама изпълнява песента. Радостен факт беше и присъствието на екип студенти от НАТФИЗ, които заснеха професионален филм за авторката и спектакъла.

Публиката аплодира на няколко пъти това мултижанрово събитие, в което няколко песни по стихове на Елица Виденова изпълни Асен Масларски, който беше водещ, партньор и забавен събеседник в импровизирания диалог на сцената.

В експозето си поетесата Камелия Кондова – редактор и автор на предговора в книгата – подчерта, че за нея е привилегия да си сътрудничи с Елица: „Да работиш с талантлив човек е същото като да си пиеш ракията с него. С Елица ни свърза 30-годишно приятелство. В книгата има разпознаваем почерк – в стиховете ни докосва една светлина, която се ражда само след преодолян мрак. Поезията много обича такива гранични състояния“.

Издателката Марисиана Влашева-Михайлова сподели: „Тази есен е лятно момиче“ носи едновременно светлина и дълбочина, крехкост и вътрешна сила. В стиховете сезоните са време, усещане и вътрешно състояние – любовта е лято, болката е есен, споменът е зима, а надеждата винаги намира своята пролет. Това е поезия, която улавя преходите в душата така, както природата улавя преходите между сезоните – естествено, красиво и истински“.

В поетическия наратив, изграждащ тялото на книгата, заглавията повеждат читателя към откровение и личностно пречистване чрез една естествена разговорна интонация: „Сама донаписах живота“, „Накуцвайки към... любовта“, „Бряг за завръщане“, „Пролет – право в сърцето“... Новите технологии наситиха премиерата чрез интерпретация на едно стихотворение, генерирано в песен чрез ИИ.

Поетесата благодари за гостоприемството на Столична библиотека, на фотографите Иван Тонов, Яков Шустов, Росен Донев, които са автори на снимките в книгата, на Боян Ангелов – председател на СБП, на всички присъстващи и особено емоционално изрази своя поклон към учителката си от прогимназията Лиляна Богданова, която беше в залата. „Другият специален човек за мен тук е Георги Андреевски – бивш кмет на село Дивля. По негова идея написах песен за това прекрасно място, озаглавена „Дивлянка“, която вече е любим химн на хората в граовския край“.

В залата прозвуча и трогателно писмо, изпратено от гимназиалния учител по литература Любен Василев, който е дългогодишен съветник на поетесата. В рецензия за творчеството на Елица Виденова, написана от Юлия Пискулийска, бяха очертани приносните моменти в нейното творчество.  

От новата книга:

АВТОПОРТРЕТ

Елица Виденова

Тази есен е толкова лятна –
палавее с вкуса на смокиня,
ръсва жълт минзухар за позлата
и се вейва – аха, да отмине...

Заиграва се кротко със кестена
и флиртува кокетно с очите му.
После някак по детски естествено
се завихря ефирно-лъчисто.

Тази есен е лятно момиче, 
закъсняло за първото влюбване, 
но готово сега да обича
с вечността на последната лудост!