Леа Ипи с философски роман, роден от „отломките на сталинизма“

Преводът на мемоарната книга е на Паулина Мичева

“И все пак, въпреки всички ограничения, ние никога не губим вътрешната си свобода: свободата да правим това, което е правилно”

Литературният хит „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ излезе на български

За пръв път на български език излиза от печат нашумялата мемоарна книга на Леа Ипи “Свободна. Да пораснеш в края на историята” (преводач: Паулина Мичева, 312 стр.,), определян от ритературни критици като един от най-смислените текстове, родени “от отломките на комунизма”. Заглавието е иронично, доколкото иронията е способ за оцеляване в мрачни времена.

По думите на авторката първоначално замисленият от нея философски труд, изследващ родството в идеите за свободата в либералната и социалистическата традиция, в процеса на писане променя облика си. Обяснението за този завой е просто - в процеса на писане идеите се превръщат в хора. Крайният резултат е отрезвителен разказ с дух на изповед за семейството, съзряването, личната чувствителност, обществената отговорност.

Родена през 1979 г. в албанската столица Тирана, днес Леа Ипи е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика. Учила е философия и литература в Римския университет “Сапиенца”, има докторска степен от Европейския университетски институт. През 2022 г. британското списание “Проспект” я обявява за един от десетте най-големи мислители в света, а “Франкфуртер Алгемайне Цаутинг” - за една от най-важните фигури на съвременната култура.

Трудовете ѝ са отличени с множество награди, включително “Брайън Бари” на Британската академия за високи постижения в областта на политическите науки. Книгата ѝ “Свободна” (2021) печели наградата “Ондатджи”, наградата за първа биография “Слайтли Фоксед” и е мемоар на годината на “Сънди Таймс”, “Гардиън”, “Ню Йоркър”, “Файненшъл Таймс” и др. Номинирана е за наградата “Бейли Гифорд” за 2021 г. и за награда “Коста”.

“И все пак, въпреки всички ограничения, ние никога не губим вътрешната си свобода: свободата да правим това, което е правилно”, казва Леа Ипи.

Сталин

Никога не си бях задавала въпроси за значението на свободата преди деня, в който прегърнах Сталин. Отблизо той беше много по-висок, отколкото очаквах. Учителката ни Нора казваше, че империалистите и ревизионистите обичат да изтъкват колко нисък е бил Сталин. Всъщност не е бил толкова нисък, колкото Луи XIV, за чийто ръст те – странно – никога не повдигали въпроса. Във всеки случай, добавяше учителката сериозно, фокусирането върху външния вид, а не върху наистина значимите неща, е типична империалистическа грешка. Сталин е великан и делата му са много по-важни от физиката му.
Нещото, което прави Сталин наистина специален, обясни ни един ден Нора, е, че той се усмихва с очите си. Можете ли да повярвате? Да се усмихваш с очите си? Така е, защото дружелюбните мустаци, красящи лицето му, закриват устните му и ако се съсредоточите само върху тях, никога няма да разберете дали Сталин се усмихва, или прави нещо друго. Но щом погледнете очите му – пронизващи, интелигентни и кафяви, веднага разбирате. Сталин се усмихва. Някои хора не могат да ви погледнат в очите. Явно имат какво да крият. Сталин ви гледа открито и ако е в настроение или ако се държите добре, очите му ви се усмихват. Винаги носел невзрачно палто и обикновени кафяви обувки и обичал да поставя дясната си ръка под левия ревер на палтото си, сякаш докосва сърцето си. А лявата ръка често държал в джоба си.
– В джоба си? – попитахме ние. – Не е ли невъзпитано да ходиш с ръка в джоба? 
Възрастните все ни казват да си извадим ръцете от джобовете.
– Е, да – съгласи се Нора. – Но в Съветския съюз е студено. Всъщност – добави тя – и Наполеон винаги е бил с ръка в джоба. Никой никога не е казвал, че това е грубо.
– Не в джоба – плахо се обадих аз. – В жилетката. По негово време е било признак за добро възпитание.
Учителката Нора ме пренебрегна и понечи да зададе друг въпрос.
– И наистина е бил нисък – изпреварих я аз.
– Откъде знаеш?
– Баба ми каза.
– Какво ти е казала?
– Че Наполеон е бил нисък, но когато учителят на Маркс – Хангел или Хегел, не помня – го видял, казал, че вижда как самият дух на света язди на кон.
– Хангел – поправи ме тя. – Хангел е бил прав. Наполеон променя Европа. Той разпространява политическите институции на Просвещението. Той е един от най-великите хора. Но не толкова велик, колкото Сталин. Ако учителят на Маркс, Хангел, беше видял Сталин да стои, очевидно не на кон, а може би върху танк, също щеше да заяви, че вижда духа на света. Сталин е жизненоважен източник на вдъхновение за много повече хора, за милиони наши братя и сестри в Африка и Азия, не само в Европа.
– Сталин обичал ли е децата? – попитахме ние.
– Разбира се, че ги е обичал.
– Дори повече от Ленин?
– Почти колкото него, но враговете му винаги са се опитвали да скрият това. Те изкарват Сталин по-лош от Ленин, защото е бил по-силен и много, много по-опасен за тях. Ленин промени Русия, но Сталин промени света. Ето защо фактът, че е обичал децата колкото ги е обичал и Ленин, никога не е бил съобщаван правилно.
– А Сталин обичал ли е децата толкова, колкото чичо Енвер?
Учителката Нора се поколеба.
– Повече ли ги е обичал?
Знаете отговора – каза тя с топла усмивка.