Българското фолклорно наследство е талантливо вградено в двата цикъла “Живи черги” и “Шевиците играят”
Има заемки и от езотериката – такава е картината “Полет към шамбала”
Оригиналният художнически почерк на Калин Балев е добре известен сред ценителите на изящното изкуство. Всяка негова изложба привлича магнетично широка аудитория. Авторът често е канен в различни арт пространства в столицата и в страната. На 13 януари 2026 г. в галерия Heritage в сърцето на София беше открита неговата най-нова експозиция, озаглавена “Пътеки към вътрешната мъдрост”.
Калин Балев посрещаше гостите лично и тълкуваше закодираните послания в отделните серии: “Днес представям 44 картини. Харесва ми излъчването на тази галерия, галеристките са млади и сърдечни - с тях се разбираме прекрасно. Пътеките са моите експерименти през годините - тук те се допълват и сливат.

Худ. Калин Балев. Изворът на Белоногата.
Митологията никога не умира: както миналото, както настоящето, така и бъдещето имат своите проекции в митологията. Всеки, които гледа моите картини, сам открива фигури, идеи, взаимодействия... Камъкът и керамиката ме привличаха още от дете - дори сега в мои нови картини включвам камъни от морето, който съм събирам в детството си. Те са вградени в образи, развивайки прийомите на мозайката в живописта. В творбите ми се преплитат тъга и ирония, тържество и мистика. Има заемки и от езотериката - такава е картината “Полет към шамбала”.
Сред заглавията има загадъчност, препратки към устойчиви понятия и герои, интерпретирани в съвременен контекст: “Метаморфозите на Нарцис”, “Малката русалка”, “Битка на кентаврите”, “Три нимфи”, “Празници на Дионис”, “Безкрайна фиеста”...

Худ. Калин Балев. Битка на кентаврите.
Българското фолклорно наследство е талантливо вградено в двата цикъла “Живи черги” и “Шевиците играят”. Любим елемент, който избликва като дишащ фон, е водата. Откриваме го в редица тематични полета: “Родено от водата”, “Разкази на рибаря”, “Нептун”, “Водолей и Уран”, “Изворът на Белоногата” и редица други.
За стила и нашепнатите послания в творбите на художника говориха двете уреднички на галерия Таня Димитрова и Силвана Пападами.
Таня Димитрова очерта темите и мотивите в оригиналните сюжети на Балев: “Неговото име звучи като нарицателно, когато говорим за живописна и приложна художествена естетика. Калин Балев не изневерява на своя доказан и утвърден във времето художествен почерк. Творбите му отварят вратата към свят на мъдрост и духовни пътешествия. В картините му присъстват и оживяват митологични образи и същества, напомнящи на древните скални рисунки; присъстват и символи на българските шевици, както и вдъхновения от темите на древни индиански племена. Всеки щрих ни води по пътеките към дълбоките слоеве на човешката душа - към пътя на духовно усъвършенстване и осъзнаване. Какво е “Вселената Калин Балев” - това са песъчинки, сякаш довяни от старинни ветрове, и така древни мозайки и велатурен колорит мъдро се подреждат върху платната и отварят портали”.

Худ. Калин Балев. Полет към Шамбала.
Силвана Пападами анализира въздействието на колорита и техниката върху публиката: “Изкуството на Балев е сякаш една вълшебна приказка, грижливо изпипана до най-малкия детайл, в който всяко камъче е на мястото си, всяка песъчинка се усмихва, а цветовете греят. Изложбата е толкова приказна, че очаквам следващите седмици много деца да бъдат привлечени от витрините и да искат да се докоснат до създаденото от автора. Както е казал големият Пабло Пикасо, всяко дете е художник, въпросът е как да останем художници, когато пораснем... Мисля, че Калин Балев е успял да изпълни тази мисия”.
Наситеният колорит очарова всеки посетител, но когато се вгледа в изображенията, той ще открие не само красивото (възвишеното), но и грозното (дяволското) като присъщи аткрибути на персонажите в този комплексен изобразителен похват.
Публиката чу и дефиницията за мъдростта, която води Калин Балев в процеса на изнамиране на нови техники, на оживяването на природните елементи, в чиито души той прониква: “Мъдростта не е просто знание отвън, а по-скоро дълбоко разбиране, което идва от вътрешния свят на човека. А потапянето в древните духовни митове е мост между миналото и настоящето, вдъхновяващи душата и ума”.