Корсиканската мафия, която руши „кодекса на честта“

Съмнения вписват пожара в Кран Монтана в битката между кланове на френския остров

Убитият в Аячо националист Ален Орсони бил бос на местната организирана престъпност

През първата половина на януари бяха нарушени два основни закона на мафията от нейния неписан кодекс на честта. Така отсякоха завчера вещи по въпросите на организираната престъпност репортери в Италия, Франция и Швейцария. Първият е да не се подпалва или вдига във въздуха за отмъщение на противников клан негов бар, ресторант или фабрика, когато там има невинни хора и особено деца. За това подобни акции се предприемат рано сутрин, към 4 - 5 часа. Вторият неписан закон на мафията е да не се взема на мушка неприятел, докато той погребва близки хора. Може би за това, когато плеяда мафиоти се стичат да кажат последно сбогом на свой гръмнат авер, те се осветяват яко пред камери и фотоапарати, но на траурната церемония никой не ги стреля. Ех, има такава екзекуция във филма „Кръстника“, но тя е фикшън, кино, като според антимафиотите в Италия тя не е обичайна практика на „коза ностра“.

Двата закона обаче ги наруши корсиканската мафия, като първият случай бе час и половина след полунощ в швейцарския зимен курорт Кран Монтана. Засега това евентуално скъсване с кодекса на честта е само хипотеза, върху която работят прокуратурите на три държави, но като достоверно от доста време го раздухват някои медии и преди всичко активни в социалните мрежи писачи. А вторият случай вече също е печално известен и е потвърден от Никола Септ - главния прокурор на административния център на Корсика - Аячо. На 12 януари, понеделник привечер, в гробището на селцето Вьоро на трийсетина километра от „столицата“, е убит с куршум в сърцето, докато погребвал майка си, 71-годишният Ален Орсони. Парижкият в. „Льо Фигаро“ го нарече „противоречива фигура, разкъсвана между национализма и организираната престъпност“. Защото той е бивш лидер на движението за независимост на Корсика и после бос на мощен бандитски клан в южната част на приказния остров. Да, там мафиотите ги наричат по-често бандити.

Това, че за пожара в дискотеката-бар „Съзвездието“, където на връх Нова година бяха овъглени 40 тийнейджъри, а над сто и десет сега берат душа в болници из половин Западна Европа, е виновна преди всичко швейцарската алчност, „Труд News“ го написа миналата седмица. И с твърдението си изпревари известния италиански журналист и писател Роберто Савиано, който във вторник обяви на страниците на в. „Кориере дела сера“, че за швейцарците парите никак, ама никак не миришат и ги приемат особено, когато са кеш, в брой, без да ги е еня за техния често мафиотски произход. Както са приели тези на Жак и Джесика Морети - собствениците на „Съзвездието“, на още два хитови ресторанта в Кран Монтана, на луксозни хижи за даване под наем, апартаменти и т. н. И никой не ги е попитал от къде са парите им, не е проверил как са ги препечелили и дали не дъхтят на мафия. Въпреки че във Франция им е забранено да вършат търговска дейност заради стопански и други престъпления, докато на Швейцария въобще не ù пука. В тази връзка Роберто Савиано написа следното в „Кориере дела сера: „Трагедията всъщност не започва в навечерието на Нова година - тя започва много по-рано, започва с мълчанието, което съпътства твърде бързите успехи, трагедията се таи в парите, които пристигат в Кран Монтана, без да оставят пръстови отпечатъци и всякакви следи...“ 

Но станалият световно известен с романа „Гомор“ писател посочи още в просторната си статия, че злощастният локал, очернил живота на десетки семейства, е бил „възел“, „кръстопът“ на корсикански мафиотски кланове. А между тях напоследък се водела люта борба за завладяването на легалния бизнес на острова и за овладяване на възможностите за пускане на пипала из луксозните местенца на Стария контитент, където се правят добри пари. Като единият бандитски клан, споменат и от „Труд News“, е този, сформиран покрай прочутия бар на Аячо - „Льо Пьоти бар“, „Малкия Бар“. Именно с неговия виден представител и подсъдим в момента в Марсилия за пране на пари и за участие в престъпно сдружение от мафиотски тип бизнесмен Жан-Пиер Валентини били свързани Жак и Джесика Морети от „Съзвездието“. А тъй като в Корсика бандитските кланове се заформяли все около барове, другият се бил пръкнал през 70 години в „Ла Бриз дьо Мер“, „Морски Бриз“, във втория град на острова - Бастия. И нещо като негов пълномощник или по-скоро като бос, съсредоточил в ръцете си далаверите му в южната част на острова, бил простреляният в понеделник до пресния гроб на майка си - Ален Орсони, известен с прякора „Льо Бел Ален“, „Хубавият Ален“, също като Ален Делон.

Просто е за чудене как биографията на този корсиканец досега не е станала сюжет на филм или на тв-сериал, но явно френското благоразумие в пропагандирането на престъпността, все още не се е изпарило. Баща му, Андре, е герой от Втората световна война, окичен е бил с най-високите държавни награди като парашутист от френските корпуси в Индокитай и Алжир през петдесетте години. Дезертира пък от армията през 1961 г., когато станало ясно, че тогавашният държавен глава на Франция генерал Шарл дьо Гол ще даде независимост на колонията Алжир, накрая извършил бомбени атентати в Париж и несполучлив опит за отвличането на самия дьо Гол. А синът на Андре е роден в Аячо през 1954 г. и след гимназията отива да учи право в Париж, където става член на неофашистката група „Отбранителен съюз“. През 1975 г., едва навършил 21 години, Ален Орсони участва в първата голяма въоръжена операция на групата за независимост на Корсика и министър-председателят по онова време на Франция Жак Ширак изпраща срещу бунтовниците жандарми, като в престрелката падат убити двама техни офицери. Вече като водеща фигура на Корсиканския национален фронт за национално освобождение /КНФНО/, през август 1980 г. Ален открива огън по френски войници, охраняващи иранското посолство в Париж, ранявайки четирима души. Хвърлен зад решетките, след 36-дневна гладна стачка е освободен през декември 1981 г. благодарение на амнистия, разпоредена от президента - социалист Франсоа Митеран.

Следват години на кръвопролития в Корсика, при които са убити неговият брат Ги, личният му адвокат и доста съмишленици. После Ален е избран в местния парламент като лидер на КНФНО, но в един момент напуска политиката и започва бизнес под закрилата на споменатия клан „Морски Бриз“. Ама явно получил смъртни заплахи от противниковата банда на „Малкия бар“, в началото на деветдесетте години той емигрира в САЩ, открива вериги с пицарии и заведения с покер автомати в Маями, после разгръща сериозен хазартен бизнес в Никарагуа и някои други съседни страни. През 2006 г. се завръща в Аячо, където ръководеният от сина му Ги семеен клан е много активен в сектора на сигурността и контролира Търговската и и индустриалната камара на Южна Корсика, тоест важния местен пазар на труда. Ален прави опит да заеме мястото на убития през 2003 г. „кръстник“ на мафията на „Малкия бар“ - Жан-Же Колона, тоест да вземе в свои ръце целия мафиотски бизнес на съперниците в Южна Корсика. Но не му се получава, отприщва се истинска война, която през годините се пренася и на континента, където Ален Орсони иска да пренесе схемите си от Маями и Никарагуа. Насочвайки се изглежда най-вече към райските кътчета на Швейцария, но там вече са се настанили хората на „Малкия бар“ и те не му пускат аванта.

Сега правещите разследващи реконструкции на злокобната новогодишна нощ в Кран Монтана репортери и писачи в социалните мрежи, където информацията се смесва със съмнения и подозрения, превръщайки се в доста правдободобни истории, започнаха открито да лансират тезата, че пожарът в „Съзвездието“ не е случаен. А става дума за дълго подготвян атентат с цел да се нанесе удар по проспериращия бизнес на вражеския клан, който не приема земляка-неприятел на окупираната от него територия. Значи за умишлен палеж иде реч, защото няма сериозно обяснение на факта, как така срамежливото подпалване на пенливия дунапренен на тавана на дискотеката, буквално за секунди ще се превърне в жесток пожар. Чутите пък на километри разстояние гръмове на взривове навяват на мисълта, че в локала са били вкарани предварително сериозни експлозиви под формата на фойерверки и бомбички. Кой ги е взривил е трудно да се каже и едва ли някога ще се разбере, дори ако хипотезата за атентат се докаже. А подпалвачите могат да бъдат наети из Европа и готови на всичко за пари бандити, бивши военни от Украйна или Русия - специалисти по експлозиви, младежи от голямата арабска общност в Корсика, които ненавиждат евреите, стичащи се с хиляди на зимна почивка Кран Монтана и от чиито са много от загиналите деца.

 Десет дни след трагедията в швейцарските Алпи в гробището на селото Вьоро до Аячо куршум прониза в сърцето Ален Орсони и първият коментар в Корсика на новината за покушението се ограничаваше в една дума - „вендета“...