Труд
Автор:
Тодор Токин
Развръзка на кризата след предстоящите избори няма да има
През последните години всеки пленум на БСП бива наричан исторически, ключов или дори кървав. Така бе определен и форумът миналата събота, който насрочи извънреден конгрес на БСП на 7 и 8 февруари. Без съмнение, главното на този конгрес ще бъде смяната на лидера Атанас Зафиров. Но също така на дневен ред ще бъде и въпросът трябваше ли да влиза БСП в управлението въобще с ГЕРБ, след като предишната лидерка Корнелия Нинова води дългогодишна битка с модела „Борисов“ и как структурите по места приеха това участие? Какво наложи колективната оставка на членовете на Изпълнителното бюро след оставката на правителството? Ще се търсят ли виновни за незавидното положение на БСП или по стара традиция председателят ще го отнесе за всичко, което стана през последната година? С тези и други въпроси се обърнахме към социолога Юрий Асланов, в близкото минало активен деец на БСП, член на Националния съвет от 2008 до 2020 година, един от лидерите на вътрешната опозиция срещу Корнелия Нинова.
- Г-н Асланов, пленумът на Националния съвет на БСП насрочи заседание на Конгреса за началото на февруари. Каквото и да се говори, изглежда става дума за смяната на Атанас Зафиров като лидер на партията. Какво мислите за всичко това?
Решението на Националния съвет е глупаво, да не кажа шизофренно, защото хем дава положителна оценка за участието на БСП в управлението, хем търси сметка на лидера за провала. А е глупаво, защото Конгресът вместо да набележи мерки за подготовката на партията за изборите, ще се посвети на поредната лидерска битка.
- Казахте „поредна лидерска битка“. Какво точно имате предвид?
- През седмицата прочетох един коментар на случващото се в БСП, в който беше употребена квалификацията „Това е канибалска партия“. Има се предвид традиционното негативно отношение на партията към своите бивши водачи. От редиците на партията са изключени седмина от нейните бивши лидери, което няма как да бъде премълчавано. Двама от тях - Димитров и Коларов - са изключени преди да бъдат нейни лидери през 1923 г. заради открито противопоставяне на решението на ЦК за неучастие в стихийния бунт на земеделците след убийството на техния водач Стамболийски. Димитров и Коларов не приемат тогавашната формула „Бият се две буржоазни партии“ и открито застават срещу нея. В края на същата година, когато избухва „Септемврийското въстание“, позицията на партията се преобръща и Димитров и Коларов се реабилитирани. Не доживява обаче реабилитация Трайчо Костов, който е изключен от партията след 9.09.1944 г. и малко по-късно е екзекутиран. Реабилитиран е посмъртно през 1956 г., когато обаче е изключен от партията Вълко Червенков, който също не доживява реабилитация. Членството в партията на Тодор Живков беше възстановено няколко месеца преди да почине през 1998 г.
- Управленският кадрил продължи и след преименуването??
- Жан Виденов сам прекрати членството си в партията, след като ръководството упорито му отказа да даде оценка за неговото лидерство и за управлението на ръководеното от него правителство. Станишев се размина с изключване, само защото малко преди насроченото заседание на конгреса за избор на нов лидер, той бе избран за президент на ПЕС. Той, разбира се, участва в избора и го спечели. Последваха изключванията на Първанов и Нинова. Прави са онези, които казват, че след всяко подобно изключване партията става все по-слаба и се раздробява на все повече парчета, които се отделят от нея, за да се върнат след време като нейни коалиционни партньори, което е абсурдно. Това имам предвид, като казвам поредна лидерска битка. Тя, независимо как ще приключи, ще отслаби още повече партията.
- Сега си спомням думите на Първанов, че най-голямата му грешка е била, че е посочил Станишев за свой приемник.
- Даже го написа в книгата си. Вижте, много лесно е със задна дата да раздаваш присъди, които оставят впечатлението, че всички са грешни, а само ти си безгрешен. Бившите лидери на партията щяха да се чувстват много по признати, ако премълчаваха грешките на другите и говореха по-охотно за собствените си грешки. Ако трябва да коментирам думите на Първанов, ще кажа, че най-голямата грешка на Станишев е, че и като лидер продължи да приема съветите му в много случаи, от които партията понесе негативи.
- Големият въпрос е трябваше ли изобщо БСП да приема участие в управлението заедно с ГЕРБ. Приеха ли структурите на партията по места това участие?
- Отговорът и на двата ви въпроса е не и не. Не трябваше да влиза в управлението по много причини, включително и заради съображения от идеен и програмен характер, включително и защото се нарушиха взети конгресни решения преди това. Естествено структурите на партията по места, като изключим няколкостотин активисти, които, казано на жаргон, се облажиха от властта, не приеха това участие и сега на предстоящите избори БСП ще трябва да плати тежка електорална цена.
- А трябваше ли и Изпълнителното бюро да подава оставка?
- Не, разбира се. След оставката на правителството беше ясно, че вървим към поредни предсрочни парламентарни избори и времето до тях е много кратко. Идеята с оставката на ИБ, а и с евентуалната смяна на лидера е да се поиска вот на доверие от партията за това кой да организира изборите. Ако оценката за участието на партията в управлението досега е положителна, редно беше да се поиска вот на доверие за това от избирателите. Едва ли оценката на избирателите щеше да е ласкава и в унисон с оценката на Националния съвет на БСП, но сега със сигурност ще е много по-сурова.
- Добре, но кой тогава трябваше да поеме отговорност за провала, както казахте?
- Нека да се разберем за кой провал става дума. Когато четем решението на Националния съвет на партията, провал няма. Тъкмо обратното. Говори се за успех. Дали е така, можеше да се провери на предстоящите избори, на които избирателите ще дадат оценка и на онези, които управляваха досега, и на онези, които бяха в опозиция. Това обаче няма да се разбере, защото ръководството на партията ще се появи с различно от досегашното лице и по този начин ще се опита да заобиколи вътрешния си глас, че изобщо не вярва в така наречения успех. Дали този опит за хитруване ще сполучи или ще бъде разшифрован от избирателите, предстои да научим. Според мен все пак става дума за провал, но в друг смисъл. В смисъл на това, че бяха преминати много червени линии в идейно, в програмно, в ценностно отношение и партията загуби своя образ, своето отличие от останалите. Тя за прилича на всички други партии, за които властта е самоцел.
- А какво трябваше да се направи? Да се остави държавата за пореден път без правителство, да продължи спиралата „избори до дупка“.
- Можеше да се поставят някои условия и изисквания към програмата на правителството на малцинството, срещу които да се осигури условна подкрепа. Но не и пряко участие в управлението, при това със знакови лица, символизиращи публичния образ на партията. Участвайки по този начин в управлението, БСП се обезличи и напълно дезертира от идеята за борба срещу онзи модел, заради който хората заляха улиците и площадите на българските градове в края на милата година. Така че, няма нужда да легитимираш с участието си нещо, което се разминава с твоята ценностна ориентация и очевидно не се харесва на никого. Вярно е, че понякога се налага, но то трябва добре да се обяснява в името на какво се прави. БСП и друг път е влизала в управленски коалиции със свои идеологически противници, някои от тях по-шантави и от сегашната. Например, правителството на Попов през 1990 г., което по същество беше коалиция между БСП и СДС. За да стартират тогава икономическите реформи, тъй като положението беше катастрофално. Почти всички в България бяха обединени в разбирането, че това се налага. Или коалицията с НДСВ през 2001 г., но идеята за евроинтеграцията на България нямаше нито един противник. Сега не се разбра каква беше тази велика идея, заради която БСП се претопи в настоящата управляваща коалиция. Казват ни Еврозоната, но това съвсем не е чак толкова обединителна идея, а сред левите избиратели е тъкмо обратното. А когато изпълняваш очакванията на другите, вместо на своите, няма как да не дочакаш възмездие за компромиса, защото и другите, и своите няма да гласуват за теб.
- Какво да очакваме на предстоящите избори? В частност - как ще се представи на тези избори БСП?
- Рано е за прогнози. Динамиката е много изразителна и се движи не само от вътрешни, а и от редица геополитически фактори, които със сигурност влияят и на вътрешната политическа обстановка. БСП може да запази сегашните си позиции, може и да ги загуби и още повече да намали своето влияние. По-важното е, че и в двата случая ще трябва да се примири със статута си на една от малките партии, които се борят за оцеляване. За да се случи нещо различно от това, трябва да се направят много неща, но времето до предстоящите избори няма да стигне за тях. Най-вече БСП трябва да се върне на полето на идейния дебат и да реши веднъж завинаги дали иска да бъде автентична лява партия. Защото в представите на мнозинството от българските граждани тя отдавна не е такава, а с името ù са подпечатани едни от най-десните реформи в страната. И досега лидерите на БСП, говорейки за лява политика, я отъждествяват със социалната политика - помощи, обезщетения, стимули и прочие, забравяйки, че фундаментът на лявата идея е концепцията за равенството. А неравенствата в България продължават да нарастват и ножицата между бедността и богатството продължава да се разтваря. А и примерите от историята доказват, че успешна социална политика е правена по-често от десни, дори от крайно десни партии.
- Какво би станало с БСП, ако на терена се появи Радев със свой политически проект, както често се коментира напоследък?
- Би станало същото, което ще се случи и с други партии - ще пострада. Не очаквам обаче Радев да предприеме подобен ход.
- Може би не на тези избори, а по-нататък.
- И по-нататък не го очаквам. Вярно е, че темата се коментира с градираща честота, но то е защото подобна перспектива плаши едни и окуражава други. Като че ли повече са желаещите такъв проект да се появи, отколкото е желанието на самия него. Имам усещането, че той като човек, привързан по обясними причини към думи като „чест“ и „достойнство“ все пак ще постъпи почтено към избирателите и ще довърши мандата си като държавен глава, за което е избран.
- Но той самият наскоро каза, че на практика неговият проект е факт, след като толкова често се коментира.
- Надявам се, че и вие сте уловили иронията в неговото изказване. Тази всенародна любов към „неродения Петко“ наистина заслужава подигравки.
- Да се върнем на въпроса: какво ще стане след предстоящите избори?
- Може да стане приблизително същото, каквото е и сега, но се страхувам, че по-вероятно е нищо да не стане и до края на годината да има още веднъж парламентарни избори. А предстоят и редовни президентски избори. По-същественият въпрос е, че кризата, възникнала през 2020 г., продължава. Тя не е спирала, въпреки че последната „сглобка“ за кратко създаде обратно впечатление. Причините и основанията за кризата от 2020 г. и сега са същите. Колкото и да ги обличаме в различни думи, те се свеждат до едно - моделът „Борисов-Пеевски“. Той си стои непокътнат, а в някои отношения изглежда дори и по-стабилен от тогава. Надявам се да греша, но развръзка на кризата след предстоящите избори няма да има.
Юрий Асланов е завършил икономика в София и социология в Москва. Доктор е по икономика и доктор на социологическите науки. Учредител на Института за социална интеграция и дългогодишен председател на неговия Управителен съвет. Дългогодишен собственик и управител на социологическата агенция “АФИС”. През последните години ръководи социологическата програма на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ). Автор е на книгата “Неприлични думи” и на стотици публикации в периодичния печат.
