Любомир Христов, д-р по икономика, пред „Труд news”: Намаляват размера на вторите пенсии с подготвени законодателни промени

Предложенията са все едно да имаш крава, но друг да пие млякото

Правителството в оставка публикува за обществено обсъждане предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат въвеждане на мултифондове при управление на парите на осигурените за втора пенсия. С въпроси промените ще доведат ли до увеличение на пенсиите от частните универсални пенсионни фондове, ще нарасне ли доходността от управление на парите на осигурените, до какво ще доведат промените на таксите, събирани от пенсионните компании, се обърнахме към икономиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, за обществено обсъждане са пуснати промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат въвеждане на подфондове при управлението на парите за втора пенсия. Каква е същността на промяната?
- В момента мога да избера в кое пенсионно дружество да постъпва част от задължителната ми осигурителна вноска. Всяко пенсионно дружество предлага един единствен универсален пенсионен фонд (УПФ). УПФ е портфейл (кошница) от ценни книжа като акции, облигации и други. Предлаганите промени в КСО предвиждат всяко дружество да предлага три подфонда (портфейла) в един УПФ, наречени динамичен, балансиран и консервативен. Те ще се различават по максималния дял от средствата, които подфондът може да инвестира в акции, съответно до 90%, до 55% и до 25%. Мога да избера своя подфонд, а ако не го направя - ще бъда разпределен служебно: ако съм до 50 годишна възраст - в динамичен фонд, над 50 годишна възраст - в балансиран, а средствата на всички осигурени, на които остават три години до пенсия, се инвестират в консервативен фонд. През последните три години пенсионните дружества инвестират 31-32% от средствата на осигурените в акции, въпреки че КСО им позволява този процент да достига 55%.

- Предложените промени в Кодекса за социално осигуряване ще доведат ли до изплащане на по-високи пенсии?
- Не, ще се намалят. Това предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване. При едни и същи средства по партида в деня на пенсиониране, пенсията от УПФ се намалява по два начина. Първо, предлага се отпадане на „техническия лихвен процент“ от формулата за изчисляване на пенсия от УПФ. Техническият лихвен процент представлява предвиждане на актюерите за бъдеща доходност от инвестиране на средствата, предназначени за изплащане на пенсията. Формулата разпределя натрупаните пари в партида преди пенсиониране плюс тази очаквана доходност за периода на получаване на пенсията. Отпадането на техническия лихвен процент означава, че все едно пенсионното дружество държи парите ми под дюшека и ми дава от тях на час по лъжичка. Защо не ми ги даде всичките, да си вземам от тях колкото си поискам и да си ги инвестирам както преценя? Това предложение противоречи на актюерската математика и практика и не е обосновано. То е все едно да имаш крава, но друг да пие млякото. Второ, предлага се нов начин на изчисляване на очакваната продължителност на бъдещия живот на хората, които се пенсионират в момента. Предложенията трябва да увеличат този показател. Това означава, че натрупаните средства ще се разделят на повече по брой очаквани плащания и размерът на всяко плащане (пенсия) от една и съща натрупана сума ще бъде намален. Така, не само че пенсията от УПФ не може да замести намалението на държавната пенсия, но и самата пенсия от УПФ се предвижда да се намали допълнително.

- Казвате, че с получаване на пенсия от универсален пенсионен фонд се намалява държавната пенсия...
- Пенсията от УПФ не е и никога не е била „допълнителна“. В най-добрия случай е „заместваща“, трябва първо да замести намалението на държавната пенсия. Въпросът е ще може ли? Има едно и само едно условие пенсията от УПФ да е равна на намалението на държавната пенсия и да го замести изцяло. Това условие е доходността, която получавам по партидата си в УПФ, да е поне равна на темпа, с който нараства средният осигурителен доход за страната. Това - средногодишно за целия период на осигуряване.

- Изпълнено ли е това условие за доходността?
- Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор не знаят. Пенсионните дружества знаят, но няма да Ви кажат. А данните са публични. За периода от 2002 до 2024 г. средният осигурителен доход е нараствал с 4.5% годишно в реален размер (т. е. след отстраняване влиянието на инфлацията). В същия период всички осигурени в УПФ са получили отрицателна реална доходност по партидите си от минус 2.3% средногодишно. Не само доходността изостава отчайващо от растежа на осигурителния доход, но за 23 години вноските в УПФ са губили покупателна способност. С парите си в УПФ мога да си купя по-малко стоки и услуги, отколкото с парите, които съм внесъл. Ако продължава така, пенсията от УПФ няма да замести намалението на държавната пенсия и две пенсии задължително ще са по-малко от една за всички (без тези, осигурявали се винаги върху минимален осигурителен доход). Тук се появяват предлаганите изменения на Кодекса за социално осигуряване, с които се въвеждат „мултифондове“. Една от декларираните цели е „увеличаване на средствата на осигурените лица чрез даване на възможност за постигане на по-добра доходност от инвестирането им... и чрез намаляване на събираните такси и удръжки“. Крайно належащо е, предвид на катастрофалните резултати, отчетени от пенсионните фондове за период от 23 години.

- С колко ще се повиши доходността от управление на парите на осигурените от въвеждането на възможност за динамичен подфонд?
- Биберонът, който ми предлагат, е, че ако на млади години пенсионният ми фонд инвестира агресивно (до 90% в акции), то доходността ми ще се увеличи, ще се увеличат парите ми по партида преди пенсиониране и пенсията ми от УПФ (която по-горе показах, че се намалява при равни други условия). Тук аргументът е, че по-агресивното инвестиране води до по-висока доходност. Което не е вярно. Вярно е само обратното: ако искам по-висока доходност, трябва да поема повече инвестиционен риск. Не е вярно, че ако поема по-висок риск, гарантирано ще получа по-висока доходност. Статистиката показва, че за продължителни периоди (например 10 години) очакваната доходност при портфейл в повече акции е по-висока. Става дума за „очаквана“ в смисъл на математическо очакване - средно взето. И колко по-висока е тази очаквана доходност? Средно 2.2% за портфейл с 90% акции в сравнение с портфейл с 30% акции. Това е чудесно, ако сме забравили, че портфейлите на всички осигурени в УПФ са губили по 2.3% годишно между 2002 и 2024 г. Т. е. да би била въведена през 2002 г. многофондовата система, динамичният портфейл би дал най-много нулева реална доходност. Това е пак по-малко от растежа на средния осигурителен доход от 4.5% годишно и пак две пенсии биха били по-малко от една. Няма да получа средната (очаквана) доходност, обаче, а конкретна, която може да е по-висока, но може да е и по-ниска. Размахът на резултатите на динамичен портфейл е огромен и включва и отрицателни величини. Т. е. моята доходност в динамичен портфейл е резултат на рулетка. Искам ли пенсията ми и комфорта ми на старини да се определя на рулетка? Отделен въпрос е, че предлаганата у нас през 2026 г. многофондова система е примитивна и морално остаряла. Светът е отишъл далеч напред. Световната банка критикува точно предлаганата у нас система още през 2010 г. Нашите управляващи пенсионни дружества не могат или не знаят. Ако не знаят - да питат.

- Планирано е размерът на таксите, които събират пенсионните компании, да не бъде само процент от управляваните пари, а таксите да бъдат от два компонента - процент от управляваните пари и процент от постигнатата доходност. Като се съберат двата компонента таксите реално ще бъдат ли по-малки или ще нараснат?
- Промените предвиждат бавно намаляване на таксите. В момента УПФ събират две такси: еднократна такса от всяка вноска в размер на 3.75% и ежегодна инвестиционна такса от 0.75% върху натрупаните средства в партидата. Предлагат се три такси. Първо, запазва се таксата върху всяка вноска, като тя постепенно намалява до 2.1% през 2036 г. Второ, запазва се ежегодната инвестиционна такса, която да намалява от 0.65% през 2027 г. до 0.38% за агресивен или 0.2% за балансиран и консервативен подфонд през 2036 г. Трето, въвежда се нови вид такса, ежегодна такса върху дохода от инвестираните средства за агресивен и балансиран фонд, която да достигне до 6% и 3.25% съответно до 2036 г. Безспорно е, че намаляването на таксите води до увеличаване на доходността, която получават осигурените. Но дори и през 2036 г. пенсионните дружества предлагат да събират неоправдани и неоправдано високи такси. Първо, таксата от всяка осигурителна вноска е икономически неоправдана. Такава такса обикновено има за цел да компенсира дружеството за разходи по маркетинг и продажба на пенсионния фонд. Нашите дружества нямат такива разходи: осигуряването е задължително, новите клиенти се разпределят служебно в преобладаващата си част, а вноските се събират и превеждат административно. Да сте видели реклама на универсален пенсионен фонд по телевизията? Тази такса е чиста печалба за пенсионното дружество и чиста загуба за ощетените от него, които наричат „осигурени“. Второ, най-успешният в Европа пенсионен фонд, шведският AP7 Såfa, събира само една такса - ежегодна такса от 0.17% върху парите на осигурените. Трето, натрупването на три вида такси, всяка от които се определя върху различна основа, води до това, че не мога да разбера колко точно ми струва пенсионния фонд на година. Пенсионните фондове са вероятно единственият продукт, който българите купуват по задължение, но не знаят нито качеството, нито цената му.

- При изплащането на пенсиите от частните фондове с предложените промени е предвидено обединение на натрупаните пари на осигурените в универсален и доброволен пенсионен фонд. Какъв ще бъде ефектът от това за хората?
- Тук идеята е да се скрие факта, че доброволните пенсионни фондове нямат никакво значение за пенсионните доходи на лицето. С малките поддържани суми в тях не може да се изплаща пенсия дори и за една година. Проблемът е, че и към тях ще се приложи нулев технически лихвен процент и по-голяма очаквана продължителност на предстоящия живот, с което и плащанията от доброволни фондове ще бъдат намалени.

- Според Вас какви промени в КСО трябва да бъдат направени?
- Предложените изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване трябва
да бъдат оттеглени и преработени из основи, защото са неадекватни, контрапродуктивни, примитивни и морално остарели. Трябва да се увеличи броят на подфондовете, така че да обхване изцяло спектъра от рисков апетит на осигурените. Рисковият профил на подфондовете трябва да бъде по-добре дефиниран като се добавят долни граници на инвестиране в акции и други спекулативни активи. В противен случай многофондовата система създава предпоставки за подвеждане и заблуждаване на осигурените относно рисковия профил на инвестиране на техните вноски. Трябва да се въведе по-гладка траектория за промяна на степента на риск в подфондовете. Трябва да се въведат изисквания към въпросниците за определяне на подходящия подфонд за всеки осигурен, като минималното изискване е тези въпросници да бъдат сертифицирани като психометрични, т. е. валидни и надеждни. Трябва да се опростят и драстично намалят таксите на пенсионните фондове като първоначалната такса и таксата, изчислявана върху дохода от инвестиране, отпаднат, а ежегодната инвестиционна такса бъде ограничена до 0.20% от активите на съответния подфонд от 1 януари 2027 г. в съответствие с добрите практики в Швеция. Трябва да отпадне служебното разпределение на осигурените между пенсионни дружества, като неизбралите изрично пенсионен фонд бъдат насочени към един пенсионен фонд, публично управляван при минимални такси в съответствие с напредничавия и доказал се в практиката през последните 30 години шведски опит. Трябва да се запази техническият лихвен процент във формулата за изчисляване на първоначален размер на пенсия от пенсионен фонд в съответствие с актюерската математика и актюерската практика.

- Оправдано ли е съществуването на универсалните пенсионни фондове, те бяха създадени с идеята да допълват държавната пенсия, но така ли става на практика?
- Многофондовата система може да увеличи, но може и да намали доходността на осигурените в пенсионните фондове - въпрос на шанс. Многофондовата система, както се предлага, не е в състояние да донесе достатъчна доходност, за да се изравнят две пенсии с една от държавното обществено осигуряване. Дори и да се увеличи доходността занапред, пенсията от една и съща натрупана сума ще се намали в сравнение с действащия Кодекс за социално осигуряване. За мен остава изводът, че и преди, и след мултифондовете две пенсии са по-малко от една. Затова при първа възможност подавам заявление в НАП за отказ от УПФ и прехвърляне на осигуряването си само в държавното обществено осигуряване (освен ако се осигурявам продължително върху минимален осигурителен доход).

Нашият гост

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.