Александър Хаджихристов кове нови думи

Премиерата на стихосбирката „Човечност и недочовечност“ (Дарт прес, 2025) на Александър Хаджихристов показа, че публиката живо се интересува как се раждат неологизми, обогатяващи не само поезията, но и социално-философската основа на българския език. Всяка поезия носи специфична емоционалност, но словесното богатство и играта с думи я прави интересна. Събитието се състоя на 21 януари 2026 г. в Галерия-книжарница „София-прес“ и беше водено от известната журналистка (БНР) и писателка Светлана Дичева.

Вечерта премина под формата на диалог между автора и Светлана Дичева, която започна с думите: „Думата „недочовечност“ синтезира идеите на тази книга. Това е едно изключително словесно и метафорично попадение. Днес живеем в сложно, дори абсурдно време. В момента, в който си мислим, че всички възможни глупости са се случили, на следващия ден става нещо още по-абсурдно – това поставя на изпитание нашата човечност, начина, по който разбираме света и себе си. През призмата на любовта постепенно Александър Хаджихристов е съумял да фокусира по-големи, обществени проблеми“.

Самият поет разтълкува контекста и смисъла на неговия неологизъм, изтъквайки, че „недочовекът“ е човекът, който регресира морално и духовно към маймуната. Образът на този персонаж се явява в поетическата тъкан още няколко пъти. За него човешката душа е подобие на мъглявината Андромеда: „Вярвам във вселенския разум. Общувайки с Бога насаме, получавам човешки отговори. При хората-творци има двойнственост. Те не са идеални, може да си много талантлив писател, но лош човек... Излизайки навън, виждам, че нищо всъщност не се променя. Най-важното е да водиш вътрешния си диалог, да съумееш да пробудиш душите на хората“.

В продължението на разговора Светлана Дичева отбеляза, че поезията ни помага да преодолеем болката от трагичните събития, които се случват всеки ден по света: „Ние не бива да свикваме с насилието, видно е, че писането ни пречиства, то ни помага да преживеем колективно травмата от насилието и смъртта“.

„Поезията е камбанен звън, който трябва да отекне в сърцата на хората“ – обобщи Александър Хаджихристов. 

Рециталът по стихове от новата книга беше дело на актьора Димо Славчев.

В разговора се включи художничката на книгата Алла Георгиева, отбелязвайки, че темите в стиховете са широкообхватни и тя лесно е намерила допирни точки с автора.

В поетическите разсъждения, поднесени в лапидарен стил от поета, се засягат темите за ИИ, за инвазията на цифровизацията, за учудващото съжителство на Злото и Доброто, на Любовта и Безлюбовието, на илюзиите и грубата реалност.

Моралното измерение на нашия съвременник не достига дори среден ръст – това е закодирано като общо послание в стиховете, опитващи се да разтълкуват как човекът се е върнал към пещерния си облик въпреки вековете цивилизационен прогрес.

Из стихосбирката „Човечност и недочовечност“

Александър Хаджихристов

В море от Недочовечност

В море от грешки се потапям
и сред акули от лъжи безчет.
Аз мамя Теб – Ти мен – и смятам,
че Бог отменя нашия Обет.

И някак станахме Недочовеци,
изгубихме Душите си и чака ни урок суров.
Разбрах – сърцата ни оказаха се слепи
за кървавия пир на неродената, несбъдната Любов.