А имало ли е ледников период?

Трябва ни нещо оптимистично, за да се противопоставим на напористите послания на наивната Грета Тунберг

Наистина ли сме изправени пред екологична катастрофа

Вашето глобално затопляне е глупост, защото последните 2000 години на Земята винаги е имало затопляне, а понякога е имало и застудяване, казват скептици. Но се оказва, че това не е вярно: началото на затоплянето само започва. Читателят сам трябва да направи паралели: тогава е имало „малка ледникова епоха“, а сега „глобално затопляне“. Тогава, без да разберат, са изгорили хиляди вещици, а сега, без да разбират, обиждат малкото скептици. Необходимо е да се извисим над тази суматоха и да погледнем философски на нещата: така както е станало по-топло, така и ще застудее, и нищо ново под луната.

Хората знаят как да измерват температурата на въздуха от преди максимум 500 години, да правят измервания в различни точки на планетата и да тълкуват още по-късно. Динозаврите и трилобитите изобщо не са притежавали това умение. Въпреки това, учените успяха да съберат някои данни дали е било топло или студено в предишни епохи. Впечатляващ опит да се обобщят тези знания бяха направени наскоро от палеонтолозите Скот Уинг и Брайън Хубер от Националния природонаучен музей във Вашингтон.

В голяма част от историята на планетата Земя дори не е имало полярни ледници. И това е голяма част от историята на планетата. Първото забележително изключение е охлаждането отпреди 450 милиона години, което предизвика изчезването на бедните трилобити! (това е периодът ордовик от палеозоя). Следващият тест е бил въглеродният период, когато сухоземните растения изяждат и отнасят със себе в гроба почти целия атмосферен въглероден диоксид. В юрския период отново за кратко става студено, след което настъпва благодатното топло време, от което се възползват за своята еволюция всички предци на нашите бозайници. Е, идва и новата ера, когато най-накрая става по-студено, с всички тези Арктика, Антарктида и другите ледници тук и там.

Как е било при нас? Смисълът е следният: вещиците, както разбираме, са изгорени през XVI - XVII век в Европа, защото „малкият ледников период“, отбелязан от историците, е именно тогава. „Средновековният климатичен оптимум“, както и предишният, припокриващ се с „Римския климатичен оптимум“, също е достояние на европейската история. Хваленият „средновековен оптимум“ е настъпил в различните точки на планетата по съвсем различни времена: в Гренландия и Европа доста рано, в Америка по-късно... Същата е и картината за „малката ледникова епоха“: ако погледнете цялата планета от височината на ангелски полет, студът се разлива почти за хилядолетие.

В момента - настоящото глобално затопляне, става топло и накрая за първи път от 2000 години от човешката история това се случва по цялата планета синхронизирано.

Ето как авторите на работата тълкуват това: каквито и фактори да са въздействали върху климата по време на „нашата ера“, като цикли на слънчева активност, „цикли на Миланкович“, тайнствените цикли на океанската циркулация или нещо друго, те не са били достатъчни, за да предизвикат последователна промяна в планетарен мащаб на температурата. Силите им са били недостатъчни.

И накрая се появява и такъв фактор. И това сме ние и вие - хората с нашата дейност, която толкова смущава шведската ученичка Грета Тунберг, че горката дори спря да ходи на училище.

Какво ще се случи по-нататък? Всички мразим масовата истерия и е ясно, че ни трябва нещо оптимистично за да се противопоставим на напористите послания на наивната Грета. Скептиците възлагаха големи надежди на разсъжденията за всички видове климатични цикли, периоди, максимуми и оптимуми, и в които човечеството уж благополучно оцелява в своята история. Изглежда, че данните за тази работа, заедно с планината от други подобни данни, унищожиха тези надежди. Какво ни остана, с което ще тръгнем срещу Грета, така че тя най-накрая да прекрати истерията?

Скъпи климатични скептици! Ето още няколко фактори, но имайте предвид, че запасите в тях не са неограничени и когато те свършат, трябва да признаете, че климатичната катастрофа е неизбежна и всъщност вече няма да е възможно да се отделят парникови газове така, както сме свикнали. Ето самите фактори.

На планетата има приблизително още един милиард хектара земя, на която може да бъде засадена с гора. Това ни съобщиха наскоро природозащитници от Цюрих. Това ще позволи улавянето на около 2/3 от всички въглеродни емисии от началото на индустриалната революция (а именно около 200 милиарда тона). Ще се засмеете, но основният потенциален кандидат за засаждане на гори е Русия. Само в нашите фантазии е факта, че Сибир е покрит с гори, но всъщност действителното му покриване с дървета представлява едва 30-40% от потенциалния му максимум. След Русия, идват САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и Китай.

Още малко за горите, но сега в неочакван аспект. Оказва се, че за да премахнете парниковите газове от атмосферата, може да стане и без да отглеждате гори, а по-скоро като ги изгорите (наистина става забавно, нали? Така изглежда мислят в Сибир). Обяснението е: докато гората расте на голо място от семена, тя наистина премахва въглерода от атмосферата, но зрялата гора е в пълен баланс с атмосферата, т.е. тя излъчва точно толкова въглероден диоксид, колкото изразходва за фотосинтеза по време на дишане и гниене.

Но какво ще стане, ако я запалите? Тогава, разбира се, натрупаният въглерод ще се отдели обратно в атмосферата под формата на CO2. Но не всичкия! Част от него ще се превърне в сажди и въглища, а там въглеродът ще бъде сигурно заключен в продължение на много векове. А на изгорялото място ще израсте нова гора, която отново ще почне да поглъща част от въглерода от атмосферата. Ако повтаряте тази процедура редовно, а това изглежда правят сибиряците през последните години, се образува не твърде мощен, но пък надежден канал за отнемане на въглерод от атмосферата. Цялата тази история е описана в скорошна статия на уелски и холандски учени, публикувана в Nature.

Все още можете да летите в стратосферата и там, на височина 20 км, да разпръснете калциев карбонат. Това е начинът да спрете затоплянето и това се разработва в Харвард от специалисти от проекта SCoPEx. Ето я добрата новина, а лошата новина е, че са я разработвали толкова дълго време, че чак през 2017 г. те искаха да свикат експерти, за да обсъдят сигурността на тази идея, свикаха ги едва сега и когато е възможно да се тества самата идея, авторите засега видимо се отказват. Явно, това няма да се случи твърде скоро.

И накрая, можете нищо да не правите, просто се адаптирайте. Нашите предци са живели в ледниковия период, тоест при средна планетна температура 10 °C. А след това те преживяха повишаването на температурата с цели четири градуса и сега няма да ни убеждават да се върнем към онази по-хладна епоха, тъй като сегашната ни е приемлива. Сега ни обещават повишаване на температурата от два градуса на век и може би хората ще се адаптират и този път. Ами останалата част от биосферата? Тя също може да се адаптира, твърдят изследователи от Саутхемптън в статия на PNAS. Според тях в предишните модели опасността от изчезването на видове поради изменението на климата е била силно преувеличена, а именно влиянието на генетичните адаптации е било подценено.

Учените стигнаха до това заключение, като анализираха геномите на животните от дивите популации, които се оказаха много по-разнообразни, отколкото се смяташе досега. Като цяло, дори ако много зайчета измрат, другите бързо ще се размножат и ще запълнят нишата, така че накрая никой да няма да забележи нищо.

Това са фактите. И ако те все още не са достатъчни, за да ви успокоят, тогава, разбира се, трябва наистина да контролирате климата. И ако в резултат на това ще бъдат нарушени нечии интереси, значи така е трябвало да стане.

В края на краищата, авторът на тези редове не защитава климатичните скептици и стоящите зад тях корпорации. Той просто иска да е справедлив към тази изтощена от историите прослойка, която, за съжаление, включва цели държави.

*Авторът е научен редактор на Forbes.ru

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)