Бизнесът предупреждава, че цените ще бъдат вдигнати
Проследяват превозните средства с GPS
Въвеждането на система като “Биг Брадър” за проследяване на камионите в страната може да доведе до поскъпване на голяма част от храните. 14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейна индустрия се обединиха срещу предложение на Министерство на финансите за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), включено в проекта на бюджет за 2026 г.
Предложението за промени в ДОПК предвижда при превоз на стоки с висок фискален риск превозвачът или фирмата, организираща превоза, да оборудва превозното средство с устройство, което позволява автоматизирано предоставяне на данни за движението и местоположението му на органите на Националната агенция за приходите. Това устройство може да бъде или устройство за проследяване (GPS), или устройство с инсталирано мобилно приложение. Проследяването реално може да става и с приложение на мобилния телефон на шофьора. Водачът е длъжен да активира устройството за подаване на данни за движението и местоположението на превозното средство на органите на НАП по време на превоза на територията на страната, гласят промените. Мобилното приложение ще бъде предоставяно безплатно от НАП.
На практика предложението означава всички транспортни средства, които превозват суровините за нашата индустрия като захар, кафе, месо, какао, плодове, зеленчуци и др., да бъдат оборудвани със специален софтуер на НАП, за да могат да осъществяват дейността си, гласи позицията на 14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейна индустрия, изпратено до Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и ресорните парламентарни комисии. Списъкът на рисковите за държавната хазна стоки се одобрява от министъра на финансите и в него са включени много основни храни, като месо, мляко, сметана, захар, масло, яйца, кафе, фъстъци, основните плодове и зеленчуци, както и някои строителни материали.
“Изискването е практически неприложимо при сегашните дълготрайно установени логистични модели, при които за внос на стоки от ЕС или трети страни обичайно се използват чуждестранни спедиторски фирми и транспортни средства, с оглед намаляване на стойността. Ние като клиенти, нямаме правна и фактическа възможност да изискваме всички спедиторски и транспортни фирми извън страната да инсталират и поддържат специфичен български софтуер, както и да обучават своите служители/шофьори да работят с него, особено на български език”, пише в становището на браншовите организации.
Изискването за проследяване на камионите би довело до непреодолими затруднения при внос на суровини за преработвателната индустрия, тъй като евентуалните възможни, но неефективни решения биха били: чуждестранните транспортни средства да претоварват стоките на границата в български такива, които имат съответния софтуер, или да използваме само български транспортни средства, но това би оскъпило съществено нашата продукция, тъй като за да се достави например стока от Амстердам камионът трябва да бъде от България, заявяват представителите на бизнеса.
Няма гаранции, че българските транспортни фирми могат да поемат целия обем от внос, но дори и да могат, конкуренцията за техните услуги ще доведе до логичното повишение на цените за транспорт. Всеки от тези варианти, ако изобщо може да бъде осъществен, би довел до значимо покачване на разходите за доставка на суровини, които калкулирани в крайната стойност на продуктите ни ще доведе до неизбежна инфлация, която няма да има нищо общо с приемането на еврото, но ще бъде приета за такава от евроскептиците в страната, пише в становището.
От публично достъпната информация става ясно, че действащата ТОЛ система в страната вече предоставя на НАП възможност за проследяване на движението на транспортните средства в реално време, без да се въвеждат допълнителни административни и финансови тежести за бизнеса и потребителя и да се застрашава производствения процес. Това поражда съмнение, че предложените текстове обслужват лобистки интереси на местни превозвачи, без да се отчита обществения интерес и без да се прави оценка на въздействието върху националната икономика, заявяват браншовите организации. От бизнеса настояват предложението да отпадне, за да бъде осигурена продоволствената сигурност на гражданите, защото идеята за проследяване на камионите в реално време е непреодолима пречка за нормалната работа на хранително-вкусовата индустрия.
Противоречи на правилата в ЕС
По-големи санкции при второ нарушение
Предвидените глоби в промените в ДОПК за неизпълнение на новите изисквания за включване на устройство, което проследява камиона в реално време, са от 500 евро до 1500 евро за граждани и от 1500 евро до 5000 евро за фирми и еднолични търговци. При повторно нарушение глобите стават от 1500 евро до 2500 евро за граждани и от 3000 евро до 10 000 евро за фирми.
Предложените мерки ще окажат ограничаващ ефект върху свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС - на практика създават пречки, което е в противоречие с правилата на пазара на общността, пише в становището на браншовите организации.
Смяна на системата струва 18 хил. лв.
В “Храни и земеделие” работят 300 хил. човека

Млекопреработватели са против въвеждане на изискване за използване на регистриран в НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти.
Представители на хранително-вкусова индустрия изразиха остра позиция и срещу планираното с бюджета за 2026 г. увеличаване на осигуровките и въвеждане на изискване за използване на регистриран в НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).
“Няма нито един земеделец или преработвател, който да каже, че този бюджет е направен разумно. Повишаването на осигуровките и въвеждането на задължителен софтуер ни удрят директно. За една фирма системата ще струва около 18 хил. лв., а освен това ще трябва да се наеме и допълнителен служител, който да следи за грешки. При технически проблеми следват санкции”, каза председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов.
По думите му тези допълнителни разходи неминуемо ще се отразят върху крайните цени на храните. Представителите на бранша изчисляват, че цените може да се повишат с между 5 и 7 процента, ако мерките бъдат приети в този им вид.
По данни на бранша в животновъдството и земеделието в страната работят около 70 хил. човека, а преработвателните предприятия са между 3 и 4 хиляди, с над 200 хил. работници. Общият сектор “Храни и земеделие” осигурява заетост на повече от 300 хил. българи.
Синдикатите бранят ставката от 20%
Бюджетът е щадящо натоварващ

Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева, президентът на КНСБ Пламен Димитров и президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов обясниха какъв разговор е проведен в централата на ГЕРБ.
Няма консенсус между работодателите и синдикатите по бюджета за 2026 г., заяви зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева след среща в централата на ГЕРБ на лидера на партията Бойко Борисов със синдикатите. Работодателите поискаха да обмислим възможността за вдигане на ДДС, а синдикатите са твърдо против, допълни тя. ГЕРБ е в подкрепа на това, че вдигане на ДДС би натоварило гражданите, които като краен потребител трябва да платят тази цена, каза Деница Сачева.
Малко по-късно работодателските организации отрекоха да са предлагали увеличаване на ДДС. Бизнесът не подкрепя такава идея, обяви от името на работодателските организации зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев. “Българска стопанска камара категорично не подкрепя идея за увеличаване на данъци и сред основните ни приоритети е запазване на данъчно-осигурителната тежест”, заяви Попдончев.
“Вдигането на осигуровките е обсъждано с работодатели и синдикати. То беше предвидено за 2027 г. и 2028 г., като ще бъдат разпределени между работник и работодател”, каза Деница Сачева. “Ще има дискусии тази седмица, така че ако има промени, те ще са съвсем минимални. Разговорите продължават непрекъснато”, допълни тя.
След срещата в централата на ГЕРБ президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатите намират бюджета за 2026 г. за щадящо натоварващ и възможен. “Ние заявихме нашата позиция, че смятаме за възможен този бюджет, който щадящо натоварва както бизнеса, така и хората, за да може да финансира необходимите разходи, които са в много голяма степен приети със съгласие в парламента като законови гаранции за отделните системи - за пенсии, заплати, здравеопазване, образование и тн. Главният въпрос е откъде да се намери този допълнителен милиард и половина евро”, каза Пламен Димитров. Президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов определи като скандални и като “червена линия” за синдикатите идеите за вдигане на ДДС. По отношение на вдигането на ДДС Пламен Димитров коментира, че това “би било най-несправедливо и ще докара до нарастване на цените”.