Биополитиката и COVID-хунвейбините

Тези дни по телевизията някакъв (пореден) се вживял в самозванската роля на разпоредител с човешките тела и съдби, с начина на живот на обществото и призовал за тотален локдаун, а неваксинираните срещу COVID-19 искал да прати в Сибир. Не е дори овластен по пътя на политическото представителство да решава обществените въпроси. Бил математик. Със същия успех можеше да е лесничей. И дори лекар, който е излязъл от територията на професионалната си компетентност, която е да лекува пациенти, а не да решава как хората да живеят собствения си живот.

Подобно плесенясало от интелектуален провинциализъм и африкански бонапартизъм мислене е симптом за изключително зловреден процес. Пандемията извади от прахоляка дълбинни авторитарни нагони. Цели групи от обществото започнаха да гледат на Държавата като на върховен разпоредител с телата на хората, а себе си - като нейни агенти. Те не крещят като китайските хунвейбини по време на “културната революция”: “Сварете главите им в олио”. По-модерни са: зоват за наказания, за уволнения, за изолация, за отказ да бъдат лекувани неваксинирани, въпреки че си плащат редовно здравните осигуровки, за пращане в Сибир, за затваряне на бизнеси, за изхвърляне от социалния живот. COVID-хунвейбини.

В Австралия са готови да стрелят на месо по протестиращи срещу ковид-истерията, въдворяват контактни лица в концентрационни лагери, където въоръжена охрана не им позволява да излязат на сантиметър от ограничителните линии. Полицейска бруталност, всякакви форми на принуда и социална сегрегация на неваксинираните. Забрана за събирания, включително у дома, забрана на музика и шумно веселие. Какво ли не измислиха болните мозъци на ковид-диктаторчета от всякакъв калибър. Видяхме това в почти цяла Европа. Така е и в половин Америка, управлявана от либерал-прогресистите. В другата половина, управлявана от консерваторите, подобен терор от властите и нахлуване в личния живот са забранени със закон. Забранено е задължителното носене на маски, забранени са ваксионационните сертификати, забранена е задължителната ваксинация.

Върховният съд на САЩ отмени и указа на Байдън за задължителната ваксинация на работещите във фирми с повече от 300 души. Данните за заболеваемост и смъртност обаче при тези диаметрално противоположни управленски подходи са сходни. Тоест - рестрикциите нямат осезаем практически ефект върху пандемията на този етап от нейното развитие, а само унищожават социалната тъкан и разбиват човешки съдби.

Някога Мишел Фуко въведе понятието “биополитика”, за да обозначи процеса на държавна намеса в биологичния суверенитет на личността и нейната свобода. Според него за разлика от Властта през XVII век, която е функционирала на базата на заплахата за отнемане на човешкия живот и не се е интересувала от здравето, дълголетието и раждаемостта на населението - въпроси, които са били изцяло в частната индивидуална сфера - то съвременната Власт е “биовласт”. За нея е характерно, че чрез интервенция и регулативен контрол тя изземва тези въпроси от частната сфера и ги превръща в свой прерогатив.

Това, разбира се, има своите положителни измерения за обществото и общественото здраве, то е част от модернизацията. Но е вън от всякакво съмнение, че прекомерното разширяване на биовластническите правомощия, фетишизирането на възможността Държавата да се разпорежда с телата на населението, да се превръща в опекун и настойник, който решава как хората да се грижат за себе си, ерозира и унищожава Свободата. Подобна биовласт не е демократична, а потисническа.

Един от най-провокативните и влиятелни съвременни философи - италианецът Джорджо Агамбен – прочее, гласовит критик на локдауните – въведе в научния дискурс със своята мащабна поредица “Homo Sacer” метафората за съвременния свят като извънредно положение и “концентрационен лагер”, в който личността е лишена от социално съдържание и сведена до биологично тяло, с което лагерната власт се разпорежда без ограничения, защото лагерът е територия на правен вакуум. Ползвайки гръцките понятия за zoe - “оголен живот”, и bios – качествен, социално проявен живот, Агамбен обрисува още преди години големите опасности, пред които е изправена Свободата в днешно време – все повече Държавата да започва да третира личността като zoe. Нещо повече, той говори и за превръщането на определени категории от населението в homo sacer (“сакрален човек”) - така в древен Рим са наричали хора, извършили клетвопрестъпление и поради това извадени от социалния живот, които всеки е можел да убие, без да носи отговорност за убийство.

И ако преди десет години подобни постановки, с които Агамбен описваше ексцесите в борбата с тероризма – тайните затвори на ЦРУ, Гуантанамо, “разширените техники за разпит” и пр., звучаха за мнозина абсурдно, то днес ескалацията на биовластта и нейният поход срещу Свободата под претекста на пандемията предоставя нов ракурс към тази метафора. Свеждането на човешкия живот само до неговото биологично измерение по пътя на принудителната социална изолация, сегрегация и държавно разпореждане с телата на хората, на което всъщност сме свидетели сега, когато за разлика от началото на корона-кризата, когато не се знаеше нищо за вируса, а сега се знае почти всичко, е нищо друго освен “живот в концентрационен лагер”. Неслучайно самият Агамбен писа в поредица от статии по повод ковид-пандемията, че биополитиката се трансформира в биосигурност. Гражданинът – по думите на Агамбен - вече няма правото на здраве, а е обременен с юридическото задължение да бъде здрав, което трябва да спазва на всяка цена, ако иска да има права. И всичко това, заявява философът, в условията на един нов политически ред, който овластява „медицината като религия“, измествайки основните достижения на Западната демокрация, като разделение на властите и лична неприкосновеност, и превръщайки правовата държава в държава на сигурността.

Настъплението на биовластта ерозира съвременната демокрация. Неслучайно и големи международни организации вече констатират това. “Тревожно е, че много демократично избрани правителства приемат авторитарни тактики, често пъти и с подкрепата на обществото. Пандемията улесни оправдаването на такова поведение, вкл. на политизация на съдилищата, манипулация на медиите, ограничаване на гражданските права”, се казва в Доклада за състоянието на демокрацията в глобален мащаб през 2021 г. на IDEA. И пак там – целенасоченият процес на подкопаване на основните демократични устои, се превръща в друг вид пандемия. “Трансперънси интернешънъл” също прави подобни констатации в своите най-нови анализи.

Това са реалните и големи проблеми, пред които е изправено и нашето общество. Защото да поставиш социалния живот и функционирането на икономиката в зависимост от това дали в N-ската болница имало незаети легла в интензивното отделение, е биовласт, доведена до абсолют. Подобна биовласт руши обществото, а не го съхранява. Държавата не притежава нито телата ни, нито здравето ни!