Отдел „Пропаганда и абсурди“ ползва Путин и Си

Хитлер и Сталин са побратимени за използване при разчистване на геополитически сметки

В западната публицистика и научна литература сравненията между национал-социалистическия режим в Германия и комунистическия в СССР се срещат от началото на Студената война. По-рядко и тенденциозни персонални сравнения между Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. В хода на перестройката на Горбачов лавина от такива публикации тръгна в СССР, после и в Русия.

Несъмнено между двата режима е имало немалко общи черти, тъй като моделът на държавното им устройство е принципно близък – тоталитарен. Редица подобни прилики могат да се открият в почти всички тоталитарно устроени страни преди и днес. Отскоро се вижда нов пристъп по темата с акцент върху представянето на Хитлер и Сталин едва ли не като родни братя.

Сходствата в управленията на третия райх и СССР са пределно централизираната власт, култът към личността на фюрера/вожда, масовата пропаганда и смазването на инакомислието. Но съществуват и принципни разлики, които правят слагането на знак на равенство подвеждащо.

Идеологическите основи на нацизма и комунизма са коренно различни. Национал-социализмът се гради върху расова теория, с нея се оправдава териториалната експанзия. Чрез концепцията за правото на жизнено пространство (Lebensraum на Фридрих Ратцел) за арийската раса. Частната собственост е запазена.

В основата стои убеждението за превъзходството на една нация над останалите, които трябва да се подчинят, а цели етнически групи и да се унищожат. Обратно, комунизмът се основава на класова борба, стремеж към създаване на безкласово общество, принадлежащи на народа средства за производство, интернационализъм.

И двата режима прилагат система за потискане на несъгласните, но има нюанси. В Германия репресиите са с акцент върху "расовата чистота", организират се депортации, екзекуции и концентрационни лагери, насочени срещу политически противници, евреи и цигани. В СССР се преследват главно "вътрешни врагове" - политически противници, кулаци, интелектуалци.

Различни по характер са и глобалните амбиции на двете страни. Берлин върши териториална експанзия, насочена към създаване на Трети Райх в Европа за господство над "непълноценните" народи и извън нея. Москва залага за разпространението на комунистическата идеология в световен мащаб, разчита на активна пропаганда и конспирации.

Между Хитлер и Сталин като личности има известни психологически прилики. Но само които са продукт на деформациите, неизбежни поради прилагането на тоталитарните управленски практики. Установени са убедеността в собствената изключителност, болезнената подозрителност.

Има я и готовността да се газят трупове в името на „висшата цел“, в мъгла е границата между добро и зло. Явно е било изкривяването на реалността при Сталин в началото на войната, а при Хитлер в края. Личностните разлики са несравнимо повече.

Да се твърди без кавички, че те са политически близнаци, явно е некоректно опростенчество. Побратимява ги информационно-психологическата пропаганда, поставяйки знак за равенство между нацизма и комунизма.

Упорито се прави. Като инструмент в политическите и информационно-психологическите войни, оформящи съвременните международни отношения. Дължи се и на опитите за приравняване на нацизма с комунизма с цел геополитическа делегитимация на днешните Русия, Китай и Северна Корея. За политическо демонизиране на лидерите им.

И се появяват контрапунктовете. В Германия образът на Хитлер е все по-малко злодейски, особено сред младото поколение, има и организирани симпатизанти. В Русия расте носталгията не само към Сталин, но и към онзи режим. От сравненията с онези двама диктатори Путин, Си и Ким само печелят.

Дотам водят усилията на отделите „Пропаганда и абсурди“ да внушават измислени прилики. След такава активност накрая дори терористи като фюрера и вожда ще изглеждат като добри чичковци.

А уж твърдо отхвърленото „старо“ заплашва да се върне като нещо „ново“ предимно в опаковката.