Битката за свободата на словото

Веднъж отнета, свободата не се връща лесно. Днес ние можем да си отдъхнем малко след като законът за затвор при споделяне на данни от интимния живот беше спрян, но това въобще не е краят на борбата за свобода на словото. Напротив, като всяка друга битка за свободата, тя трябва да е постоянна и принципна. 

Докато този закон беше спрян, други подобни са предлагани през последните години и на България често минава между капките. По време на режима на Джо Байдън в САЩ имаше масов натиск за цензура, който започна покрай ковид пандемията и за него научаваме едва сега. Социалните мрежи Фейсбук, Ютюб и Туитър вече разкриха документи, че е имало концентриран натиск от Белия дом да свалят акаунти, които споделят определена идеология, дори да не нарушават правилата. Това бе комбинирано с общ натиск да се вкарат фактчекъри и подобни структури. Нас също ни засяга, защото ползваме тези социални мрежи. Докато Тръмп отмени повечето от тези неща в САЩ, Европейският съюз успя да ги вкара в закон и още важат у нас - мракобесния Акт за цифровите услуги. 

За огромна радост най-голямата мечта на цензуриращите не се осъществи. Пикът на цензурата беше идеята на организацията “Интернюз” да се създаде списък от “дезинформиращи” медии, които да бъдат дефинсирани. Ако не разбирате какво е това де-финансиране: когато Илон Мъск купи туитър, много от същите бяха недоволни. Те лобираха големите рекламодатели в Туитър да спрат да рекламират там и същевременно описваха социалната мрежа като “опасна”. Опитът им бе неуспешен, но разкри каква е била идеята - а ако имаха властта натискът щеше да е много по-сериозен. Същевременно, друга организация, “Глобален център за ангажиране” беше заета да работи с британско НПО, което определя коя медия споделя дезинформация. И ах, колко странно - дезинформация споделяли само десни и консервативни медии! Докато прогресивните меинстрийм медии бяха безопасни.

Това не е американски въпрос. “Асоциацията на европейските журналисти” в България активно работи с Интернюз, а при парите от USAID за България през 2023 има 1 милион финансиране за “Глобалния център за ангажиране”.

Разбира се най-активната битка в момента може би е “Чат контрол”. Предлаганият регламент, който всъщност е “Чат Контрол 2.0” представлява идеята да се следят съобщенията ви в социалните мрежи непрекъснато, без ваше съгласие и без нужда да се определя от съд. Въпреки, че “Чат контрол” нарушава решение на Европейския съд за правата на човека, то беше пробутвано дълго време. Някои държави като Нидерландия и Финландия отвоюваха да не се следят абсолютно всички съобщения, но законодателството все пак бе на косъм да бъде прието и мнозинство имаше. Изненадващо, в последния момент правителството на Мерц в Германия смени позицията и свали подкрепата си - с което законопроектът претърпя провал. Поне засега. 

Това също е български въпрос. България подкрепя “Чат контрол 2.0”. Позицията на българското МВР, съставена по време на някое от служебните или временни правителства, продължава да е в полза на регламента. 

Един висш европейски чиновник беше казал преди време в свое откровение, че който закон не се хареса ще бъде опакован наново и предложен на парчета с леки козметични промени и ново име. Това важи за много въпроси и вероятно важи за “Чат контрол”. За това дори законопроектът дори засега да е спрян, съпротивата трябва да е принципна.

България все още е на страната против свободата на словото.