Вежди Рашидов - благородникът от квартал „Изток“

Юбиляр

Подпомага с лични средства сираци, болници, талантливи творци

Дарява очите на починалия си брат

Преборва рака, но спира да пуши и пие

„Милионер”, „мултак”, „некомпетентен” - това чува за себе си един от най-големите ни скулптори Вежди Рашидов, докато е министър на културата. И отстоява честта и достойнството си в съда, защото така е правилно и защото тези, които го атакуват, са твърде нищожни пред таланта и личността му, за да се обяснява с тях през медиите. Не възразява само срещу шеговитата титла, дадена му от покойния шеф на „Мултигруп” Илия Павлов на 45-ия му рожден ден - „главен мултак на републиката”. На злостните коментари отговаря: „По-добре мултак, отколкото калтак!” 

На 14 декември художникът ще отпразнува 70-и рожден ден с изложбата „Вежди и приятели”, която е открита в „Арт галерия Вежди” - културното пространство, подарено му за юбилея от неговата съпруга д-р Снежана Бахарова. Дали то ще побере всичките му приятели? 

Миньор и хамалин

Вежди Рашидов не е роден със сребърна лъжичка в устата, но знае произхода си до пето коляно - стар турски род от Люлебургас, прехранвал се от тютюн. Той не е дете на комунистическата върхушка. Баща му не ходи на лов с Тодор Живков, а бъхти из мините в Смолянско. Майка му е известната певица на турски и български народни песни Кадрие Летифова, която наричат „Славея на Родопите”. Отива си твърде млада - на 32 години, при катастрофа, когато Вежди е на 11. Автомобилът е шофиран от по-големия ѝ син. Возилото е пометено от огромен камион ЗИЛ.

„Майка умря в ръцете ми... Брат ми живя живота си с чувство за вина, че е убил майка ни”, разказва години по-късно скулпторът.

Тъй като баща му и брат му работят по рудниците, Вежди е изпратен в сиропиталището в село Студен кладенец близо до Крумовград, където изкарва седми клас. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но първата година не го приемат. Баща му го записва в техникума по минна електромеханика в Мадан, където момчето учи само една година. На следващата взема пари от джоба на баща си и бяга в столицата да кандидатства отново в Художествената. Спи на гарата. Този път го приемат, макар и на последно място. Затова пък после, вече като студент в Художествената академия, е първи по успех за скулптура и втори - за илюстрация.

Ученическите и студентските му години в София са жестока борба за оцеляване. За да изкара някой лев, чиракува в ателиетата на професори и едновременно се учи от тях, през ваканциите работи в рудниците на Мадан. Топи асфалт като общ работник на гара Искър, разтоварва вагони на Сточна гара.

Завършва академията през 1978 г. и печели конкурс за асистент, но след 10 години като преподавател го изхвърлят - „заради лошия ми характер”, казва художникът. С това вместо да му извадят очи, му изписват вежди - той се съсредоточава върху скулптурата и първите успехи не закъсняват.

Блудният син

През 1985 г. Рашидов заминава за Франция след конкурс за „Сите дез-ар” в Париж. От МВР не го пускат - у нас тъкмо е започнал възродителният процес, но Георги Джагаров, тогава зам.-председател на Държавния съвет, гарантира за него. Художникът не се връща, когато изтичат двата му отпуснати месеца, въпреки че в България го чакат съпруга и дете. Година и половина живее в Париж без виза на някакъв таван. В един момент решава да се върне и звъни в писателското кафене, където Джагаров е редовен посетител. Като чува гласа му, партийният функционер е длъжен да каже: „С предатели не говоря!” Вежди все пак успява да се върне легално с помощта на посолството и от летището отива право в кафенето. „Я, блудният син се е завърнал”, зарадвал му се искрено Джагаров.

Няма да изброяваме изложбите на Вежди Рашидов у нас и в чужбина - самостоятелни и групови, защото са близо 50. Само в Париж престижни галерии организират осем пъти негови самостоятелни изяви. Многобройни са и наградите му, между които Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери ’81 г., Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства - Париж, „За изключителни заслуги към човешката общност” ’85 г., Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в Гданск, Полша, през 1987 г., Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987 г., Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков през 1989 г., Наградата на веригата Юнекура - Япония, през 1996 г. Негови произведения се намират в почти всички галерии в страната, както и в много частни колекции и музеи в чужбина - в Москва, Кьолн, Ереван, Варшава, Токио, Париж, Торонто, Анкара.

Той е почетен гражданин на Армения, на градовете Кърджали, Мадан, Дулово, Правец, Димитровград. Носител е на орден „Александър Невски” I-ва степен на Руската федерация, на ордените на заслугите на Украйна и Турция - I-ва степен, на орден „Стара планина” I-ва степен и орден „Кирил и Методий”. Член-кореспондент е на Българската академия на науките от 2004 г.

На тържествена церемония в Москва на 6 март 2010 г. е удостоен със званието академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество.

Не всички знаят, че негово дело са статуетките за призовете „Сирак Скитник” на БНР, „Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна, „Полицай на годината” на МВР.

Благодетел по душа

През всичките години като творец и политик Вежди Рашидов не забравя сиропиталището, където е живял. Докато то съществува, редовно прави дарения от маратонки, дрехи, храна, учредява стипендии за талантливи деца. Праща дарения в Дома за артисти ветерани в столичния кв. „Захарна фабрика”, подпомага с лични пари лечението на Крикор Азарян, Велко Кънев, Рангел Вълчанов. Като министър издейства от държавата 11 000 долара, за да може легендарният китарист на „Щурците” Пепи Гюзелев да замине на лечение в САЩ.

Потресен от жертвите на земетресението в Армения през 1988 г., художникът дарява лични 60 000 долара на пострадали, за което страната и досега му е признателна. Прави безвъзмездно 18-метровия паметник, посветен на децата, загинали в река Лим. В зората на демокрацията купува на болницата в Кърджали апарат за хемодиализа, а на поликлиниката в града - автомобил.

За благородните си дела артистът, съвсем обяснимо, не говори, но благодарните хора ще ги споменават вечно. Особено близките на онзи леяр, изгубил зрението си при инцидент, на когото Вежди се съгласява да дари очите на починалия си брат...

Политиката е мръсна работа

Според признание на Вежди Рашидов в интервю за „Нова нюз”, нещата просто се случват около него. Той, тръгналият от сиропиталището, не е полагал усилия да стане министър на културата. Влиза в политиката, без това да е негова цел. Избран е за депутат в 41-вото Народно събрание от Кърджали, като водач на листата на ГЕРБ. От 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. е министър на културата в първото правителство на ГЕРБ, а от 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. - във второто. Председател е на Комисията по култура в 44-тото Народно събрание.

След два мандата като министър Вежди Рашидов се връща към изкуството заради здравословното си състояние - през 2015 г. е опериран от рак на гърлото в Германия. Това е и причината да откаже алкохола и пушенето - 3-4 кутии цигари на ден, сменени от пури.

„Политиката е мръсна работа. В 45-ото Народно събрание видях дъното на парламентаризма. Изхарчихме половин милиард лева заради инфантили, които не си дават сметка, че това тежи на джоба на българина”, казва Рашидов в предаването „Тази събота и неделя” по БТВ. И добавя, че ако го ядосат, може и да се върне в политиката.

Заобиколен от жени

Първата съпруга на Рашидов е бившата баскетболна националка Таня Обретенова, след това редактор в БНР. Заради съпруга си тя научава перфектно турски език до степен да стане преводачка на бившия турски посланик у нас Ялчън Орал. Двамата се развеждат след 20-годишен брак, според нея - в резултат на направена им турска магия. Имат син Вадим.

С д-р Снежана Бахарова, лекар в „Пирогов”, се запознават на купон. Тя е десет години по-млада от него. Трябва да минат обаче 14 години, преди да се решат на сватба. Снежа, както я наричат приятелите им, също като него има предишен брак, който е продължил 15 години, и е разведена, с една дъщеря - Гергана. Когато се запознават, синът на Вежди е на 21 години, а Гергана - на 10.

Двамата наследници са в перфектни отношения. Въобще не се изненадват от решението на родителите си да се оженят. Вадим завършва Художествената академия, рисува и прави общи изложби с баща си, но си изкарва парите от бизнес в собствена рекламна и строителна фирма. Гергана завършва УНСС, работи в БТВ, после - като водеща на новините в PRO.BG.

Отвратен от нападките срещу баща си по времето, когато е министър, Вадим закрива строителната си фирма в България и през 2016 г. се установява с жена си и двете си деца в село в Тирол, Австрия. Там има къща, в която живее и отдава под наем няколко стаи за гости, а не притежава ваканционен комплекс, както се тиражираше преди години. Между другото, през 2016 г. Велислав Минеков, настоящият служебен министър на културата, обвинява Вежди Рашидов в студиото на „Денят започва с култура” по БНТ, че като министър е станал милионер и ще стане милиардер, а синът му има хотел в Австрия. Минеков очевидно „забравя”, че Рашидов влиза във властта като богат човек, декларирал 3 млн. лева, а докато е в нея, дарява заплатата си за стипендии на даровити деца.

Сред причините Вадим да напусне България е и инцидент, станал с едната от дъщерите му през пролетта на 2011 г. Момиченцето е отвлечено заедно с мерцедеса на баща си, докато той слиза, за да придружи другото дете до училище. Когато разбира, че в колата има дете, крадецът го сваля след няколко преки, където то е намерено от полицията. Колата също е открита много бързо, но и досега не е известно кой е извършителят и дали посегателството е било просто дело на автоджамбази.

Съпругата на Вежди признава, че той, където и да работи, винаги е заобиколен от много жени, но никога не ѝ е давал повод да ревнува. А сега заедно се готвят за неговия юбилей.