Век на наводненията: Защо Китай все още е уязвим за водните стихии

И какво общо имат тук глобалното затопляне и „градовете-гъби“

Наводненията придружават Китай през цялата му история, а глобалното затопляне само влошава този проблем. Но много от китайските язовири обаче са само такива по име и корумпираните чиновници, винаги могат да снижат качеството на строителството в полза на собствените си джобове. Авторът на канала "Хиляда Ли" Никита Фоломов говори за това защо жителите на Китай се давят насред собствените си градове отново и за пореден път и как правителството на страната се опитва да се бори с това.

До 38-годишна възраст Цзоу Децян се задоволява с минималния набор от това, за което може да мечтае един обикновен китаец с разрешение да пребивава в Шанхай, със заплата като за средната класа и здраво семейство. В средата на юли мъжът за поредната командировка в град Чженчжоу и обеща на жена си да не се задържа дълго. Оптимистът Цзоу, както приятелите му наричаха човека, винаги държеше на думата си.
На 20 юли Цзоу и неговия колега се прибираха в хотела след друга среща, но на този ден падна проливен дъжд върху града в провинция Хенан. До вечерта в града паднаха 617,1 мм валежи, което почти съответстваше на средногодишната норма.

Пътят от бизнес центъра до хотела отнемаше 25 минути. Първоначално те искаха да вземат такси, но не можаха да намерят. Шофьорите нямаха желание да пътуват из града под силния дъжд. Тогава мъжете се спуснаха към петата линия на местното метро. Десетки хора, включително Цзоу и неговият колега, бяха хванати в капана на смъртта. Огромно количество вода се изля в тунела и парализира движението по линията. Някои от пътниците изпаднаха в паника. Кислородът ставаше все по-малко. Спасителните служби се опитваха да стигнат до хората, но времето изтичаше.

Цзоу успя да изпрати кратък видеоклип на съпругата си, преди акаунтът му да се потопи във вечен офлайн режим. Съпругата не загуби надежда и оставяше гласови съобщения на съпруга си до последно, опитвайки се да го ободри. Няколко часа по-късно тя пристигна в Чженчжоу и се втурна в полицията, за да попита за съдбата на Цзоу. Когато властите съобщиха, че са евакуирарили 500 души от наводненото метро, тя започна да се надява на щастлив изход. Но нямаше новини от съпруга си.

Няколко дни по-късно полицията откри останките на мъж и ДНК теста установи, че обезобразеното от водата тяло принадлежи на Цзоу.

И това е само една от историите, които сега се разпространяват в китайските медии.

Трагедията в метрото отне живота на 12 души. Като цяло, по време на наводнението в провинция Хенан, загинаха 302 души. Още 50 се водят за изчезнали. По-късно се оказа, че на запад от града е пробита стената на язовира на река Хуанхъ, а властите са евакуирали най-малко 100 000 души.

Шокиращи кадри от наводнения Чженчжоу се разпространиха по света. Юлският катаклизъм едва ли беше изненада за самите китайци. Наводненията тук се случват редовно. Не мина и година, откакто президентът Путин изпрати съболезнователна телеграма на китайския лидер Си Дзинпин по повод катаклизма в провинция Хубей. Тази година генералният секретар на Комунистическата партия отново прие съболезнования.

Подобни катаклизми заемат специално място в историческата памет на китайския народ. Поднебесната империя помни наводненията, отмиващи селищата и променящи пейзажите.

Паметният потоп от 1931 г. отне живота на около 4 млн. души в Ухан и Нанкин. Съвременното поколение все още си спомня кадрите с хора, висящи по дърветата, когато бедствието удари провинция Хубей през 1998 г. и няколкостотин хиляди войници бяха изпратени да се борят с водата.

Неотдавнашната трагедия в Чженчжоу показва, че китайските власти все още се учат да се справят с капризите на природата, въпреки милиардите вложени в язовирите и другите инициативи, които никога не са били напълно реализирани.

Обречен ли е наистина Китай да се изправи пред разрушителната сила на стихиите поради географските и климатичните условия, или всичко е свързано с безотговорния подход на властите, които не са в състояние да намерят работещи механизми за защита на градовете и хората от наводнения?

Вятърът на промяната

Където миришеха мусоните
Над гъсталака гъст и зелен,
Там тополите, като факли, димят,
А на диамантените планини, склоновете блестят 
Едва, едва през дима блестят.

Обилните дъждове и наводнения са характерни за Индокитай, където преобладава мусонният климат. Мусоновите ветрове - през лятото духат, а през зимата от океана и носят обилни валежи и високи добиви в региона, тъй като културите получават адекватната влага.

В продължение на векове благосъстоянието на империите и търговската политика на колониалните държави, мечтаеха за митичните богатства на Кантон, Малака и Ява, зависеха от тези ветрове. Естествено, специално внимание беше отделено на изучаването на мусоните. Фермерите си сверяваха часовника със стихиите, когато решаваха да отглеждат определена култура, а моряците тръгнаха на опасни експедиции, разчитайки на постоянството на ветровете в Индийския океан.

Но стихиите не винаги благоприятстваха хората в този регион. Мусонните проливни дъждове често водят до катаклизми под формата на тежки наводнения. Обикновено това е последвано от извличане на почвата, свлачища и огнища на инфекциозни заболявания като дизентерия, холера или коремен тиф.

Наводненията се случват в този регион толкова често, че първите споменавания за тях се срещат още в тамилските легенди, които разказват за цели цивилизации, изчезнали поради потопа.

Как действа наводнението? Да оставим версиите за „наказание Господне“ и „знака отгоре“ извън скоби и да се обърнем към хидрологията. Наводнението се характеризира с повишаването на нивото на водата в резервоара, след което освободеният обем водна маса залива околността. В Азия наводненията обикновено се дължат на повишаването на нивото на водата в реките поради обилните дъждове, които идват на континента заедно с вече познатите ни мусонни ветрове.

В Китай, където икономическата дейност традиционно е концентрирана в долините на реките Яндзъ и Хуанхъ, наводненията тероризират местното население от незапомнени времена. Известно е, че китайската протодържава Шан се е образувала в долината на Хуанхъ, която според географа Томас Трегир е наводнявала 1593 пъти и е променяла руслото си 26 пъти за три хилядолетия. Китайците се борят с наводненията от самото раждане на цивилизацията и естествено този катаклизъм стана част от народния епос.
Например, легендата разказва, че митичният император Юй, основателят на династията Ся, е обуздал „големия потоп“, който, както по-късно установяват китайските учени, се е образувал поради мощното преливане на Хуанхъ в резултат на свлачище.

През юли 2021 г. Поднебесната империя се сблъска с поредния катастрофален потоп. Този път митичният император не се притеча на помощ. Катаклизмът се случи по класическия сценарий за този регион: обилен дъжд повиши нивото на водата в Яндзъ и нейните притоци, което доведе до освобождаването на водна маса. Но нещо друго е забележително. Рекордното количество валежи за 3 дни ясно показа, че природата се променя и това се случва толкова бързо, че традиционната защита от наводнения просто не работи.

През последните няколко години учените и международните организации говорят за това как изменението на климата влияе върху честотата и размера на бедствията, свързани с водата. През 2017 г. Междуправителствената група на ООН по изменението на климата заяви в специален доклад, че промените в топлинните вълни и обилното топене на ледниците заплашват с нови наводнения. Друго проучване прогнозира увеличаването на обилните валежи поради обилните емисии на парникови газове в атмосферата.

Научната общност е съгласна, че процесите, предизвикани от глобалното затопляне, изиграха важна роля в природните бедствия, обхванали света през това лято. Най-големите наводнения в Германия за 100 години превърнаха местния живот за няколко дни в истинско тропическо сафари, характерно повече за Югоизточна Азия. Никога досега климатичните граници между континентите не са били толкова условни.

В случай с юлското наводнение в Чженчжоу, експертите насочват внимание към нагрятия въздух и мусоните, които според тях скоро ще се характеризират с още повече валежи и рязка променливост. Според публикация в списанието Science Advances, мусоните се променят под въздействието на термодинамичните ефекти, причинени от емисиите на парникови газове през XXI век, които от своя страна са придружени от увеличаване на влагата в атмосферата поради въздушните течения от Индийския океан.

През последните години метеоролозите казват, че въздухът в Китай е станал по-влажен и по-топъл. През 2018 г. Китайската метеорологична администрация публикува „Синята книга на Китай за изменението на климата“, която предоставя данните за промените в температурата на въздуха в Поднебесната.

Според тези данни от 1951 г. до 2017 г. средната годишна температура в Китай се е повишавала средно с 0,24 °C на всеки 10 години, а средният темп на покачване на температурата е бил по-висок от средния за света за същия период.

Изследователите също така подчертаха, че през 2017 г. средната температура на повърхността на сушата в Азия е била 0,74 °C над средногодишната.

Когато въздухът се затопли с един градус, съдържанието на влага в атмосферата се увеличава средно със 7%. В момента, в който топлите и влажни въздушни маси влизат в контакт със студения фронт, тази енергия се освобождава под формата на проливни дъждове, урагани и торнадо възникват на линията на допир на въздушните фронтове и тази ситуация можеха да наблюдават жителите на Чженчжоу в средата на юли.

Трябва да се отбележи, че Китай е лидер в емисиите на CO2 в атмосферата, а въглеродният диоксид спомага само за задържането на още повече влага във въздуха. По този начин Поднебесната империя е изправена пред перфектната буря: нагретият влажен въздух се среща с мусонен вятър от Индийския океан, което води до супер циклон. Изследователите заключават, че това състояние на нещата ще се превърне в новата реалност в условията на глобалното затопляне.

В случаят с наводнението в Чженчжоу околният пейзаж също изигра своята фатална роля. Градът е заобиколен от планинските вериги Тайханшан и Фунюшан, така че когато циклонът удари района, въздушните течения бяха в нещо като своеобразни „клещи“ и циркулираха на територията по-дълго от обикновено, хвърляйки непрекъснат поток от валежи върху града.

Съюзът мотики и бетон

Антропогенният фактор също влияе върху ситуацията с наводненията. Тъй като населението развива селското стопанство във Великата китайска равнина, в долината на реката започват да се появяват изкуствени язовири и отклонителни канали, предназначени да предпазват жителите от превратностите на стихиите. През вековете властите са издигнали хиляди километри конструкции, но с течение на времето учените са установили, че тези структури са довели до обратния ефект.

Тристрам Кидър и Лю Хайван от Университета Вашингтон в Сейнт Луис предположиха през 2014 г., че изграждането на отводнителни съоръжения на Жълтата река е довело до промяна в естествения й поток, което е причинило редовни опустошителни наводнения.

Според учените използването на железни инструменти също допринесло, защото с увеличаването на ефективността на селскостопанското производство, жителите започнаха последователно да унищожават горите, което доведе до ерозия на крайбрежните почви и увеличаването на количеството льос (почва, състоящи се от прахови частици), който се отмива от течението в низините на реката. Това от своя страна води до образуването на речни задръствания и увеличаването на нивото на водата.

В продължение на десетилетия местните жители разработват нови парцели за селско стопанство, докато властите и строителните компании заливат с бетон свободните от човека някога територии. Въпреки че урбанизацията на Китай (63.89% през 2020 г.) не се превърна в основен източник на наводнения, тя усложни ситуацията в градовете по време на наводнения.

Освен това дренажните системи в градове като Чженчжоу все още не са много надеждни. Това води до това, че водата остава в населените места твърде дълго. Например, няколко дни след наводнението в провинция Хенан, ЦК на Китайската комунистическа партия и Държавният съвет издадоха съвместно изявление, призоваващо за подобряване на инфраструктурата и комуналните услуги.

Властите работят на този фронт от няколко години. Първият звънец прозвуча през 2016 г., когато щетите от наводненията възлязоха на милиарди долари. Тогава правителството инициира програма за т. нар. градове гъби, която се основава на архитектура, която може да абсорбира влагата от прекомерните валежи и да охлажда градовете. Китайските власти планират да превърнат 80% от градските райони в "гъби" до 2030 г.

Цената на трагедията

Мъгла над Яндцъ, мъгла над Яндцъ
Ароматно като козината на небесната лисица.

През 1998 г. тогавашният китайски премиер Чжу Жунцзи посети провинция Цзянси, където жителите едва се възстановиха от най-тежките наводнения от 40 години насам. В продължение на два месеца хората се бореха с наводненията в долината Яндцъ. Според оценките на ООН 220 млн. души са били засегнати от катаклизма. Повече от 3000 души са загинали. Почти 15 млн. останаха без дом. Същият брой фермери загубиха реколтата си.

Ли Хун Чой, сингапурски журналист и политик, пише, че когато на премиера е бил показан язовирът, разрушен от водата, г -н Жунцзи е бил потресен. Оказа се, че в конструкцията я няма стоманената армировка, която служи като скелет. Язовирът се оказа фикция.

Според Чой премиерът кръстил такива проекти „***“ и бързо разбира, че материалите и част от средствата са били усвоени. Впоследствие политикът започна разследване в провинцията, което показа, че наред с другите неща, 25,8 млрд. юана са изчезнали от фондовете, предназначени за държавните покупки на зърно за 6 години в бъдеще. Както се оказа, парите са отишли за изграждането на луксозни недвижими имоти. Както се казва в китайската поговорка „Завиждайки за печалбата, забравих за дълга си“.

След 1998 г. правителството продължава да инвестира в изграждането на съоръжения за инженерна защита срещу наводнения на териториите. Но беше твърде късно. Хората, особено младите хора в трудоспособна възраст, започнаха да напускат речните долини с надеждата да се преместят в градовете или другите населени места, разположени по-далеч от водата.

Корупционни скандали постоянно се появяват около проектите за борба с наводненията. През 2011 г. Синхуа съобщи за бавното изграждане на язовира в град Цзиндзъчжен, който стои на Хуанхъ и редовно преживява наводнения. Тогава журналистите разбраха, че властите са изразходвали около 70% от 300-милионния бюджет, като са завършили само половината от работата.

Три години по-рано чиновник от управлението на водните ресурси електричеството в Нанин Сити беше осъден на смърт. Оказа се, че мъжът е взимал подкупи от изпълнителите, които са се стремили да получат „тлъсти“ договори за строителството на язовири. Разследването показа, че повечето от тях нямат необходимата квалификация за проекта. До 2008 г. чиновника е „продал“ търгове за 26 млн. юана.

Колкото по-силно звучат призивите за изграждане на нови съоръжения за защита на района от вода, толкова по -интензивна е конкуренцията за участие в подобни търгове. През 2014 г. властите арестуваха чиновник в Ухан, който отговаряше за изграждането на язовири на стойност 1 млрд. юана. Мъжът беше обвинен в получаване на подкуп от 1,6 млн. юана от измама с търговете. Един от язовирите, който подлежи на модернизация като част от този проект, беше прорязан от наводненията през 2016 г.

Историята на град Пайчжоуван в провинция Хубей, който стои на самия бряг на Яндцъ, е забележителна. През 1998 г. наводнение почти унищожи селището, въпреки че язовирите бяха в състояние да се справят с напора на водата в продължение на повече от 20 години. През следващите години природното бедствие продължаваше да тормози града, въпреки че държавата с готовност отпуска пари за реконструкция на преградните конструкции. До 2016 г. нивото на водата тук се е повишило от 26 на 30 метра, и наводнява все повече и повече земеделска земя.

Докато метеоролозите се оплакваха от рекордното количество валежи за 100 години, които се паднаха на жителите на Пайчжоуван, самите местни хора разказаха пред изданието The Sixth Tone през 2017 г., че от началото на 1980-те години язовирите не са били необходими на никого. Чиновниците продължиха да присвояват средствата, отпуснати за реконструкция, а жителите отказваха да се грижат за руините.
До 1982 г. местните жители се грижеха за язовирите заедно. Тогава икономическите реформи на Дън Сяопин дадоха на земеделските стопани повече икономическа свобода, така че отговорността за поддържането на язовирите беше прехвърлена от колективните към индивидуалните домакинства. На всяко семейство беше определен определен район, но в крайна сметка те предпочитаха да не си спомнят за язовирите. Властите обаче не се отчайват.

През 2016 г. правителството на Пайчжоуван поръча да се създадат местни специални бригади, които да патрулират по язовирите. Властите се опитаха да изпреварят стихиите, които могат да пробият съоръженията навсякъде. Тази идея обаче също се провали, тъй като по това време в града останаха само възрастни хора, които се разкъсваха между патрулиране на язовирите и спасяването на собствените си поземлени парцели по време на силните дъждове.

Ето как животът тече в долините на големите китайски реки. От една страна, бързо променяща се стихия, която с всяка година става все по-свирепа и от друга - произволът на чиновниците и полуразрушените язовирни стени, чиито руини са на път да се срутят във водата. И някъде по средата има милиони истории като трагедията на Цзоу Децян и съпругата му, която никога няма да види съпруга си.

И на кого да се оплачат?

На чиновниците?

Или на мусоните?

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)