Веселин Маринов: Веселина е жената на моя живот!

Защо Чехия, Словакия, Унгария и Полша не приеха еврото - да не би да са по-глупави от нас?!

Веселин Маринов се превърна в любим изпълнител на няколко поколения българи, а неговите концерти и турнета вече четири десетилетия са препълнени с възторжени почитатели. В семейството му няма други професионални музиканти, но родителите му също пеели много хубаво, а баща му Стефан свирил и на китара. Пътят на Веселин Маринов към голямата сцена е доста трънлив и преди да признаят таланта му в България, той жъне успехи в Германия. Там изпълнителят на “Лятна жълта рокля”, дори записва два албума на немски език. Голяма заслуга за завръщането му в България има Тончо Русев, който го забелязва през 1994-та година. Тогава певецът печели Голямата награда на “Златният Орфей” и легендарният композитор му предлага да работят заедно. В тандем с известния поет Евтим Евтимов те създават много незабравими шлагери. Албумът на Веселин - “Горчиво вино” има рекордния тираж от над 200 000 броя, което е без прецедент в последните десетилетия у нас. В кариерата си популярния ни певец е издал повече от 30 албума, които се радват на успешен прием от страна на публиката, вкл. и най-новият “Златна колекция”. Изпълнителят има една дъщеря - Йоана, а внучетата му - близнаците Веселин и Цветелина, вече са на шест години.

Преди еврото едва ли не ни обещаваха чудеса, а виждаме как се повишиха цените

- Веско, вече стартира твоето лятно турне “Ти си любовта”. Как преминаха първите концерти и подобри ли се своеобразния рекорд от 600 дами с “летни жълти рокли” от концерта ти в Горна Оряховица?
- Това не е точно рекорд, а едно явление, което се получи заради тази моя песен, която се превърна в едва ли не национален химн на любовта, лятото и красотата в отношенията. Щастлив съм, че “Лятна жълта рокля” стана толкова популярна, колкото не съм си и представял, в това така трудно време за българската поп музика, когато има толкова конкуренция във всички нива на популярната музика и много алтернативни канали. Иначе, турнето минава по невероятен начин. Само тази седмица съм притеснен, заради дъждовния период и си казвам -дали ще успеем и дали ще ги има концертите, но това не ми пречи да вярвам, че всичко ще бъде страхотно! Навсякъде летните театри са разпродадени и тези концерти ме карат да се чувствам много потребен и нужен, въпреки че сега е най-напрегнатото турне през годината, но и най-красивото и емоционално.

С внуците Веселин и Цветелина.

- Наскоро излезе видеоклип на може би най-красиво-носталгичната песен в новия ти албум - “Старото Балканче”. Ти самият така ли я усещаш и какви чувства те вълнуваха, докато я записваше?
- “Старото Балканче” е една от любимите ми песни изобщо като изпълнител, защото е един естествен спомен назад във времето, когато всеки един от нас е преживял най-хубавите години на своето детство. Поне моето детство и юношество бяха неповторими. Мисля, че при всички е така, с малки изключения, но всеки от нас намира в детството си онази чистота, която никога не може да се върне. Това ме кара всеки път да ставам малко тъжен при мисълта, че животът си върви като река, но в същото време съм щастлив, че съм изживял своето детство с тази красота. Като видях колко силно тръгна клипът на “Старото Балканче” и успехът, който се очертава за тази песен, я сложихме в новото турне като част от вече популярните песни. Въпреки че е съвсем нова, тя вече е сред най-аплодираните ми песни, след “Да се събудиш до мен” и “Лятна жълта рокля”, което не може да не ме радва. Когато бях млад и зелен, в песента “Нашият град” на “Тангра”, намирах своя живот и спомени за прекрасните ми детски и юношески години. “Старото Балканче”, ме кара да си мисля, че тя също има успех, благодарение на хубавите спомени, които пробужда в хората.

- Ако сравниш твоето детство - със “старото балканче”, игрите навън до тъмно и многото приятели, с това на внуците ти Веско и Цветелина...
- Същинското детство на внуците ми още не е започнало, защото те са още на 6 години. Говоря за това детство- юношество, когато е първото влюбване и желанието да се правиш на самостоятелен, когато се отделиш от родителите си макар и за малко. Но внуците ми също са постоянно навън, научиха се да карат колела, ролкови кънки... Ние с тях си имаме и наши игри, като едно от най-интересните неща са приказките, които им разказвам и най-често сам си ги измислям. Имаме си ритуал - на приглушена светлина в спалнята, те лягат на двете ми ръце и аз им разказвам, а те слушат и питат.

Роза от идола му Емил Димитров.

- Планирал ли си вече обща почивка с внуците през лятото?
- Доскоро бяха малки и беше трудно да отида на почивка с тях, но сега за първи път съм планирал много неща. В края на август ми се иска да направим една разходка с три нощувки и да посетим много места, като Трявна, Етъра, Велико Търново, Шипка и руската църква в град Шипка, създадена от император Николай по случай победата... Искам да им покажа също паметника и родното място на Васил Левски. Идеята ми е маршрута ни да е през уникални исторически градове и места.

- Веско и Цветелина имат ли си любима твоя песен?
- Много обичат “Лятна жълта рокля” и “Един миг от рая”. Те слушат постоянно моите песни и ги знаят всичките.

- А откриваш ли твои черти във внуците и те музикални ли са?
- Виждам, че Веско е буден и умее да си прави добре сметка. Когато двамата с Цвети играят някаква игра с мисловен характер и го гледам как се концентрира, за да победи - сякаш изчезва всичко останало! Това са неща, които и аз притежавам. А Цвети е такава усмивка и танцува с толкова хубави и изящни движения, че ще кажеш, че някой я е учил с години! И Веско и Цвети са много музикални, но и в двамата не виждам продължение на това, което правя. Може би така е по-добре, особено като гледам какво става в популярния жанр, който с всяка година се видоизменя - не приемам, че днешната забавна музика трябва да бъде такава. Светът е тръгнал в една посока и музиката е отражение на всичко това...

- Според теб, на какво се дължи това, че ние сигурно сме единствената държава, в която има само 1 радио, което да пуска родна музика? 
- Такъв ни е манталитета, ние сме чуждопоклонници! Дори в големите ни национални радиа българските песни са нещо екзотично, но такава е политиката, водена от тях. Българските изпълнители страдаме от това, въпреки че нашите песни се харесват и ние имаме своите почитатели, обаче имаме и нужда от съпричастност и от това те да стигат до хората чрез медиите. Тази година имах 10 дена отпуска и пътувахме с автомобила през Сърбия, Хърватска, Словения... Жена ми стоеше на дисплея и всяка радиостанция там пускаше тяхната си музика, но това няма да стане в България. Едно време да звучат български песни е било политика на радиата, но се вижда, че хората, които днес правят радиа не желаят българска музика...
 
-Ти участва в юбилейния концерт по повод “25 години БГ радио”. Какво беше усещането ти да си част от това голямо събитие?
- Поканата за този концерт беше голямо признание за мен. Това е един от най-елитните и мащабни спектакли, в които съм участвал. Впечатли ме както изборът на място и бързата продажба на тези 8000 билета, така и екипът, който визуално изпълняваше този концерт - същият, който създава конкурсът “Евровизия”! Това си пролича и в телевизионното излъчване - видя се красотата и мащабността. Възхищавам се на целия екип на “БГ радио”, на Николай Янчовичин - върха на тази структура, на Наско Стоянов и всички момчета и момичета в радиото.

- Има ли концерт на някой чуждестранен изпълнител, който да очакваш с интерес през тази година?
- Разбрах, че на 30 септември “Dire Straits Legacy” ще имат концерт в Бургас, а после и във Велико Търново. Преди години бях на техен концерт точно във Велико Търново - много ги харесвам!

- Един от хитовете ти се казва “Жената на живота ми”. Може ли да се каже, че Веселина е жената на твоя живот?
- Да, тя е жената, с която живея и обичам. Когато съм създавал тази песен, съм я правил за нея! 

- С твоята красива половинка имате ли много общи интереси?
- Имаме безкрайно много неща, които харесваме и двамата и ни пасват, така сме се събрали. Харесваме чистотата, както физическа, така и духовна. Също така обичаме едни и същи храни, а почивките ни са прекрасни, защото и двамата харесваме местата, които посещаваме. С приятелите е същото, защото се сближаваме с хора, с които имаме едни и същи интереси и начин на мислене. Както се пее в песента на Роси Кирилова и Жоро Христов - “и да слушаме своето мълчание, пълно с нашите думи за обич, за обич...” Ръката ти винаги отива на този номер - на хората, с които има какво да си кажеш.

- Виждаме, че днес много младежи запълват липсата на социални контакти с общуването с изкуствения интелект...
- Да, вече много хора търсят в AI приятелство и съвети, които да ги насочват... Тези житейски отклонения ме плашат и ме карат да си мисля, че бъдещето на този свят, в който не искам да живея, не е много светло. Вече започнах да получавам и предложения от хора без музикално образование да изпея песни, които са направени от изкуствения интелект - не им отговарям! Щастлив човек съм, защото си спомням дървеното рало, коня и хората, които орат, понеже както върви усъвършенстването на AI и човешкия прогрес, нещата толкова скоро сигурно ще се променят в негативен план, че ще изчезнат всякакви отношения между хората, ще изчезне учебната система и училищата, както и секса, а хората ще се раждат от епруветки... Това вече става една реалност.

- За съжаление и повечето негативни прогнози за влизането ни в еврозоната се сбъднаха, а ни обещаваха едва ли не златен дъжд...
- Да, и да влезем в “клуба на богатите”... Не мога да си обясня как и защо го направиха? Защо едни утвърдени като икономика бивши социалистически страни, като Чехия, Словакия, Унгария и Полша не приеха еврото, да не би да са по-глупави от нас?! А Полша е толкова мощна страна, която изпълнява на 100 процента европейски проекти... Нашите едва ли не обещаваха чудеса и после какво - 1 левче стана 1 евро, че и повече - два пъти и половина поскъпнаха някои стоки! Това обедняване се отразява, виждаме го и в туризма и в концертните изяви на много изпълнители, а положението на пенсионерите е просто страшно... Но ние сме си виновни за всичко, както за избирането на тези хора през годините, както и че ги оставихме без всякакъв контрол и никой не се вдига да протестира.

- Ти си много запален по футбола. Успя ли да гледаш повечето мачове от Световното и доволен ли си от нивото, което показаха отборите?
- За тези 40 дена успях да гледам около 80 процента от мачовете и запалянковското в мен беше задоволено от всичко. В началото, в Световното не ми допадаше огромната бройка на участниците, понеже до преди 15 години първенствата бяха организирани само с 16 участници. Тогава трябваше огромно умение и силен отбор, за да се класираш на Световно, докато днес има 211 страни, регистрирани във ФИФА! Така че, имах големи резерви, но като започна първенството видях, че реално футбола толкова се е развил, че нямаше отбор аутсайдер. Никога не съм си представял, че примерно Кабо Верде ще играе така - дори това ме провокира някой ден да отида на почивка там.

- А на кой отбор стискаше палци да спечели първенството?
- Моят любим отбор е Меси! На финала исках да са точно Испания и Аржентина, но ако не беше Меси, щях да бъда за Испания! Много го обичам не само като футболист и поведение на игрището, а и чисто като човешки качества. Меси не е консуматор, като големия му конкурент Роналдо, а създател на футбол. Иначе, Испания имаше най-добрия отбор на това Световно. Огромно постижение на техния старши треньор е, че е възпитал тези момчета още от деца, знае техните качества и е успял да изгради истински отбор. Всички очакваха, че Франция ще бъде основен фаворит за титлата, но една Испания обезличи първо Мбапе, а после и Меси - сякаш ги нямаше на терена, но това е истината, колкото и да ме боли. От друга страна се радвам, че Франция е четвърта и тяхното поколение на “извънземни” играчи бяха наказани, както и англичаните.

- След успеха на твоята автобиография “От любов”, мислил ли си за още една книга?
- Мислил съм си да направя една книга с многото случки, които съм преживял с почитатели, но все още не го планирам сериозно. Много ценни за мен са думите, които са ми казвали след концерт. Спомням си преди години как една дама в Димитровград ме изчака в единия ъгъл докато раздавах автографи, а като свърших дойде при мен и ме заговори: “Г-н Маринов, искам само да ви кажа, че когато видях афиши за вашия концерт и очакването за него ме провокира всеки ден да изпитвам нужда да се гримирам и да изглеждам добре!” 

- В какво вярваш и те зарежда с оптимизъм, на фона на всичко, което се случва по света?
- На моите концерти идват хора от 3 до 83 години и когато видя толкова млади момчета и момичета, които пеят и знаят наизуст всяка песен, това ме зарежда с оптимизъм. Все още имам надежда, че младите хора ще променят България и че тези мои опасения, че бъдещето няма да е много светло - няма да се случат.