Врачанският кмет бойкотира “Ботйов лист”

Читателите щели да го хвърлят в боклука, аргументира се той

Така облекчи работата на службата, която се грижи за чистотата на града!

Довечера Враца ще отбележи подвига на Христо Ботев и неговата чета. С речи и слова, хора и ръченици. Заря ще освети небето над града. Данданията заедно с други мероприятия около така наречените Ботеви дни струва 110 000 лева.

Национален резил, защото тъкмо Врачанско предаде шепата юнаци, минали Дунава през 1876 година. Стоян Заимов, главният апостол на Трети революционен окръг, уверява Ботев, че хиляди ще го чакат на Козлодуйския бряг.

По пътя към Балкана лъсва голата истина. Мъжкото население се е изпокрило, само петима тръгват с четата. Никола Обретенов свидетелства:

„Покрай кои села отляво и дясно минаваше четата, не знаехме; но полунощ беше прехвърлила, когато навлязохме в селото Борован. Освен кучешки лай нищо друго не се чуваше. Цялото село беше в мрак. Похлопахме на няколко къщи, но само от една се подаде една стара баба и каза: „Мъжете са по къра на работа“. Поискахме вода, но и вода не ни се даде.“

Налага се цигани да им носят вода!

На 18 май четата води тежко сражение на Милин камък. В разгара на боя откъм Враца се вдига облак прах. Дружината си въобразява, че иде помощ. „И наистина - спомня си Димитър Икономов, - всички бяхме уверени, че това са въстаници от Враца, изпратени от апостола на окръга Стоян Заимов, на когото се възлагаха големи надежди. Обаче голямо разочарование настъпи, когато постепенно се разбра, че по шосето се движи не помощ, а турска редовна войска, която иде да увеличи и подкрепи силата на неприятеля.“

В града са организирани две чети. Не могат обаче да се разберат, коя да тръгне първа към Ботевата. Първата настоява да е след втората, а втората иска да е след първата. Най-сетне решават, че бунтът е обречен и се разбягват. Пушките, пищовите и калъчките хвърлят в нужниците.

Сторил каквото може за свободата, Стоян Заимов съблича апостолската униформа и слага сукман. Захари Стоянов описва това невероятно преображение:

„Облечен с женски дрехи - кьосеобразната физиономия му спомогнала на това - с паничка ходел да проси оцет уж, а солдатите го побутват оттук-оттам. Един от съзаклятниците разказва, че майка му, без да знае, ненадейно го намерила в избата. Завикала и заплакала и той пак си взел паничката и излязъл по улиците.“

Самороден артистичен талант, на 25 май Заимов сменя реквизита. Оставя паничката и мята мотика на рамо. Тръгва да копае лозе. Пресрещат го двама башибозуци. Двуметровата широкоплещеста мома мяза да е съмнителна. „Жено врачанска! От кои си и къде отиваш?“, пита едната чалма. Стоян почва да мрънка и влиза в кауша.

Така Двигателят на бунта вгражда в българския език крилата фраза „Жено врачанска!“

Не всички врачани обаче са предатели

Между тях има достойно люде, които не са хвърлили оръжието в отходните ями. През 1920 година оцелелите поборници издават „Ботйов лист“. Този вестник минава през всички превратности на времето, печатаха го и през социализма. И ето, че сега лъже демокрацията му сложи спирачка.

Инициативен комитет поиска 2500 лева за отпечатване на поредния „Ботйов лист“. От ония 110 000 за фойерверки, хора и ръченици. Кметът на Враца Калин Каменов категорично отказа. Аргументира се, че живеем в 21 век и никой не чете хартиени издания. Бабите и дядовците стояли по цял ден пред интернет и когато им попадне вестник, го хвърляли в контейнерите за отпадъци.

Така кметът облекчи работата на службата, която се грижи за чистотата на града!

Каменов обаче попадна на препъни камък. Журналистът Красимир Григоров пое мисията да издаде „Ботйов лист“. С неколцина съмишленици потърси възрожденските „спомоществоватли“ от времето на Ботев. Ония, които „на ползу роду“ даряват за българската книжнина. Тези хора трябва да влязат в Златната книга на българските дарители. Защото спасиха „Ботйов лист“.

В него има статии, анализи и коментари от професорите Андрей Пантев, Атанас Семов, Пламен Митев, Пламен Павлов, Николай Жечев, Кирил Топалов, Валери Стефанов, Николай Аретов, Димитър Веселинов, Вера Бонева. Участват още музейни работници, специалисти от архивите, краеведи.

Публикациите са ценен принос в Ботевознанието

Калин Каменов наплюнчи кметския молив и зачеркна всичко със замаха на гения. Той не е продукт на каменната епоха, нито на двадесет и първото столетие. Хронологически е ситуиран някъде по средата, във феодализма. От ония местни властници, които раздават хляба и сиренето. Но само на своята преторианска гвардия.

В кабинета на Каменов има портрет на Христо Ботев. От време на време се повдига на пръсти да го погледне в очите. Ботев му казва:

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество!“