Времето на ген. Христо Русков

110 години от рождението на един забележителен ръководител на ловното движение в България 

Съзидателност в два аспекта

Развъждане на дивеч и риба и развитие на трофейното дело

Христо Русков (4 юли 1916 г. - 1996 г.) е председател на Съюза над четвърт век. Това време е характерно със съзидателност в два аспекта: развъждане на дивеч и риба и развитие на трофейното дело. Българска гордост става фазановото стопанство “Дунав” край Русе, което ежегодно предоставя за разселване повече от 200 000 птици. “Тунджа” край Ямбол призвежда над 8000 колхидни фазана.

Заедно със стопанствата край село Любен /Пловдивско/, Пазарджик, Павликени, Добрич и Плевен цялото производство на тези птици само в системата на Съюза надхвърля цифрата 500 000 броя годишно. Тук трябва да се прибавят и 30 000 кеклици, 120 000 диви патици, 12 милиона еднолетни рибки и личинки от различни видове риби.

Трофейното дело е в небивал възход. Това е закономерен резултат от труда и усилията на десетки специалисти, хиляди ловци. Имаме и световни рекорди. И затова не случайно Христо Русков става носител на международни призове, един от които е специалната награда на Международния клуб “Сафари” /със седалище в САЩ/, дадена му през 1980 г. Той е дългогодишен заместник председател на Международния съвет по лова и опазването на дивеча и на Международната организация по риболовен спорт.

Фазанчетата сред природата

Стопанисването на фазана във фазановите ловни стопанства е свързано с много трудности и грижи. Една от тях е намаляване на загубите от селскостопанските работи по време на гнезденето. Въпреки препоръчаните редица мерки все още не е намерено надеждно средство за предотвратяване на тези загуби. Някъде се практикува събиране на яйцата на яребицата и фазана от откритите при полските работи застрашени гнезда или предварително откриване на гнездата в застрашените участъци и изкуствено излюпване на събраните яйца.

Отглеждането на излюпените пиленца, особено когато те са в по-малки количества, може да стане чрез пускането им при майки в природата. Това налага да се намерят такива майки, пиленцата на които да са малко на брой и да са на възраст, близка до тази на пиленцата, които ще пускаме.

Но практиката показва, че често пъти малките фазанчета не отиват с майките си, при които са пуснати. Някои експерти обясняват това с нежеланието на майките да приемат пуснатите пиленца. Наблюдения в района на Пловдивско показват обратното, по-често малките не искат да следват новите си майки. Те остават на мястото, на което са пуснати, и при появата на човек тичат към него. Това особено често се случва, когато пуснатите пиленца са на възраст три или повече дни.

От всичко това може да се направи изводът, че малките фазанчета, отглеждани през първите дни на своя живот от хората, не “разбират” езика на майката и не тръгват след нея, т. е. нямат рефлекс към това. На тази възраст липсва страх от човека. В неговото лице те виждат само източник за получаване на храна.

От опит е установено, че когато пиленцата са гледани вече няколоко дни от човек, три дни стоене при “майката-възпитетелка” са напълно достатъчни да свикнат с нея и да започнат да я “разбират” и “слушат”. Ако те се пускат при нея непосредствено след излюпването, преди още да са свикнали с хората, това става много по-бързо. Набавянето на такива майки във всяко фазаново ловно стопанство не е трудна работа. По време на мътенето, особено през последните дни, те лесно могат да бъдат хванати на гнездото. Предварителната подготовка на малките фазанчета преди пускането им при майки в природата е една необходимост.