Международен екип от учени е открил генетичен фрагмент на четири континента, който прави микробите резистентни към цяло семейство антибиотици. Това е "призрак", способен да направи някои инфекции "практически нелечими", казват изследователите.
През 2003 г. екип от учени прави тревожно откритие в урината на пациент в болница в Япония: щам на бактерията Escherichia coli, носещ неизвестен досега ген, който прави микроба резистентен към цяла група антибиотици, пише El Pais .
Японски изследователи са нарекли това обезпокоително парче генетичен материал npmA - ген, който е трансформирал микроорганизма в супербактерия, имунизирана срещу аминогликозиди, семейство лекарства, което включва добре познати антибиотици като стрептомицин и гентамицин.
Микробиологът Бруно Гонсалес Зорн обяснява, че оттогава npmA се е превърнал в "призрак", който се разпространява тихо. Неговият екип е анализирал два милиона бактериални генома и е открил, че вариант на гена, npmA2, се е разпространил през болници и ферми и е достигнал до поне шест страни. Тази бактериална адаптация, комбинирана с други, може да направи някои инфекции "практически нелечими", предупреждава Гонсалес Зорн, цитиран от El Pais и Pro Tv.
Появата на мултирезистентни микроби е "една от най-неотложните глобални заплахи за здравето", пред които е изправено човечеството, според държавните и правителствените ръководители, които се срещнаха в централата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк на 9 септември 2024 г. Преди малко повече от пет години Световната здравна организация (СЗО) документира 1,3 милиона смъртни случая, пряко свързани с резистентни към лекарства бактерии.
"Засякохме началото на глобалното му разпространение"
Един на всеки петима от починалите са деца под петгодишна възраст. Генът npmA2 е ново оръжие, способно да прескача от един микроб на друг.
"Открихме началото на глобалното му разпространение", обяснява Гонсалес Зорн, професор във Ветеринарномедицинския факултет на университета "Комплутенсе" в Мадрид. Неговият екип е идентифицирал гена във Великобритания, Германия, Съединените щати, Австралия, Китай и Франция, главно в бактерията Clostridioides difficile, която причинява диария, която може да бъде фатална при уязвими пациенти.
"Обикновено механизмите на резистентност не водят до резистентност към цялото семейство антибиотици. Няма един-единствен механизъм на резистентност към всички пеницилини или всички тетрациклини, но този механизъм води до резистентност към цялото семейство аминогликозиди", обяснява Гонсалес Зорн, който е и съветник на Световната здравна организация.
Неговото проучване анализира геноми от международната база данни AllTheBacteria. Резултатите показват, че наличието на гена все още е "необичайно", с около сто открития в Clostridioides difficile - само 0,34% от изследваните.
Генът е открит и в холандска болница по време на епидемия от Enterococcus faecium, микроб, който може да причини смъртоносни инфекции при хоспитализирани пациенти.
Изследването, публикувано в четвъртък в списанието Nature Communications, включва учени от седем институции, включително Института "Пастьор" във Франция и Университета в Кеймбридж във Великобритания.
"Хубавото е, че все още имаме време да се борим с това"
"Трябва да действаме сега, за да открием гена рано" казва Гонсалес Зорн. "Често откриваме нови гени, след като те вече са се появили в много отделения за интензивно лечение в много страни и вече е твърде късно. Този път обаче видяхме, че той се разпространява тихо и не присъства в Испания. Много е подходящ моментът да разработим инструменти за откриването му и предотвратяването на разпространението му. Или поне да можем да го открием достатъчно рано, за да изолираме пациентите и да знаем срещу какво се борим", добавя микробиологът.
"Ако го бяхме открили в 20 или 30 испански отделения за интензивно лечение, щеше да е катастрофа; щеше да е твърде късно. Добрата новина е, че все още имаме време да се борим с него, но трябва да действаме сега", подчертава Зорн.
Рафаел Кантон, ръководител на отделението по микробиология в болница "Рамон и Кахал" в Мадрид, познава опасността от супербактериите твърде добре. Той започва работа през 1988 г., когато лабораторни тестове показват, че микробите все още са чувствителни към широк спектър от антибиотици. Оттогава прекомерната употреба на антибиотици е допринесла за появата на щамове, резистентни на всички налични лечения.
"Аминогликозидите са антибиотици, широко използвани в комбинация с други, например при лечението на туберкулоза или за бактерии, които причиняват вентилаторно-асоциирана пневмония в болниците", обяснява Кантон. "Загрижен съм за глобалното разпространение на гена npmA2, защото продължаваме да губим групи от антибиотични семейства", добавя той.