Хутите разбиха претенциите на Европа за военноморска мощ

Автор: Труд онлайн
Свят

Мисията „Aspides“ на ЕС в Червено море се проваля

Катастрофална липса на ресурси

От юли 2024 г. Европа е загубила всякакви илюзии относно своите военноморски способности. Атаките на хутите в Червено море ясно показаха колко безсилна и уязвима е европейската политика за сигурност, особено без подкрепата на Съединените щати. Според The Economist, Операция „Aspides“ на Европейския съюз, замислена като „чисто отбранителна“ мисия за защита на морските пътища в Червено море, Индийския океан и Персийския залив, се е провалила пред очите на света.

След като САЩ постигнаха прекратяване на огъня с хутите, подкрепяна от Иран милиция, действаща в Йемен, през май, Европейският съюз имаше шанс да излезе изпод военния чадър на САЩ и да се утвърди като независима сила в региона. Нещата обаче не се развиха по план.

Операция „Aspides“ започна през февруари 2024 г. с добри намерения: да защити търговските пътища, чиито корабоплавания бяха намалели с 60% от началото на атаките на хутите през октомври 2023 г. Но когато два търговски кораба, "Magic Seas" и "Eternity C", бяха обкръжени, обстрелвани и потопени през юли, Европа остана безсилна. Според „Уолстрийт Джърнъл“ операторът на "Eternity C" се е обърнал към „Aspides“ за помощ, но в района не е имало нейн кораб.

Минимум ресурси, максимум проблеми

Причината за провала е проста: катастрофална липса на ресурси. Гръцкият контраадмирал Василиос Грипарис, командир на операцията, заяви още през февруари, че за изпълнението на мисията са необходими поне 10 кораба и въздушна подкрепа. Но по време на атаките мисията е разполагала само с две фрегати и един хеликоптер.

Финансирането: Европейският съвет е отпуснал само 17 милиона евро за едногодишната операция. За сравнение, САЩ похарчиха десет пъти повече за попълване само на един тип ракети по време на операция „Prosperity Guardian“, стартирана през декември 2023 г. за защита от същите атаки на хутите.

Десетилетия пренебрегване на отбраната

Проблемът е по-дълбок от една неуспешна мисия. Европейските държави пренебрегват отбранителните нужди от години, особено в морето. Например, само три страни членки на НАТО в ЕС имат самолетоносачи, които позволяват провеждането на нападателни и отбранителни операции с голяма мобилност. Съединените щати имат 11.

На този фон европейските военноморски сили не успяват да се справят с нарастващите заплахи. Франция и Италия изпратиха самолетоносачи в Индийския и Тихия океан, за да покажат готовността си да се изправят срещу Китай, но подобни демонстрации на сила са по-скоро политически жестове, отколкото оперативна готовност.

ЕС е разсеян и от други рискови области: през май обяви план за създаване на център за ранно предупреждение в Черно море, където Русия заплашва украинските корабни маршрути и е замесена в незаконен трафик на петрол.

Бюрокрацията задушава сигурността

Дори и да имаше налични ресурси, това би представлявало друга спирачка за бюрокрацията на ЕС. Мисии като  „Aspides“ попадат в обхвата на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), което означава, че е необходимо единодушно решение от всички 27 членове, за да продължи операцията. При разделение на интересите това прави реагирането на заплахи бавно и неефективно.

Някои държави увеличават бюджетите си за отбрана – Франция планира да построи нов самолетоносач, но не преди 2031 г., а той ще замени съществуващия „Шарл дьо Гол“ през 2038 г. Дори строителството да започне сега, ще минат десетилетия, преди новите кораби да излязат в морето, според Базил Жермон, анализатор по отбрана в университета в Ланкастър.

Морските пътища още са живи – но докога?

Докато товарният поток продължава, Червено море няма да бъде приоритет за ЕС. Някои кораби избират дългия маршрут около Африка, което увеличава времето за пътуване с 20 дни и разхода на гориво с 33%. Други преминават през Червено море, въпреки увеличението на цената на застраховката за военен риск от 0,2% на 1% от стойността на кораба след две атаки.

Въпреки това движението продължава и за Брюксел това е аргумент в полза на ненамесата. Но експертите казват, че ситуацията може да се промени драстично.

Истинските заплахи предстоят

„Хутите дадоха на всички наръчник за действие“, казва Салваторе Мерколяно, военноморски историк в университета „Кембъл“ в Северна Каролина. „Можете да постигнете непропорционални резултати с минимални ресурси.“ Ако други въоръжени групировки използват тази тактика, запечатвайки стратегически точки, европейските военноморски сили рано или късно ще трябва да демонстрират сила.

Но дори новите кораби, включително самолетоносачите, няма да решат проблема сами. Те се нуждаят от охранителни кораби, противовъздушна отбрана, логистика и политическа воля.

Освен това не е ясно колко ефективни са били дори американските въздушни удари срещу хутите: те не спряха атаките срещу кораби.

В крайна сметка, смята The Economist, само дипломатическо решение може да е в състояние да спре заплахата.

Още от (Свят)

Най-четени

Мнения