Голяма Задушница е. Какво да правим?

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия или Великденския пост, който през тази година започва на 27 февруари. Самото име Задушница показва, че това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва също хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Смисълът на което е – този, който получи храна, да се помоли за починалия.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст.

Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.

От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.

Освен на близките, дошли да почетат и да се помолят, се раздава храна и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. В тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. През тази година Великият или Великденският пост започва от 27 февруари, понеделник, след Сиропустната неделя (Сирни заговезни) и продължава до 15 април, събота.