Добрият великан

Най-новият филм на Стивън Спилбърг „Добрият великан“ ще акостира в българските кина ден след началото на учебната година с мисията да плени детското въображение и да очарова родителите с техническо и естетическо превъзходство, превърнало се в запазена марка на легендарния холивудски режисьор. Самият той „Добрият великан“ на индустрията.

Страстта на Спилбърг към фантастичните истории с приказен ъгъл е добре документирана. „Добрият великан“ препраща към най-успешното семейно развлечение, което Спилбърг предложи на публиката - „Извънземното“ от 1982-а година. Още тогава стана ясно, че режисьорът има изключителен талант да улавя детската емоция и очакване за чудеса и невероятни впечатления. „Извънземното“ излиза в началото на 80-те години и се превръща в един от най-гледаните филми на всички времена.

Другият творчески фетиш на Спилбърг е историята. Първият истински комерсиален и критически провал на Спилбърг – екстравагантният сюрреалистичен опус „1941“ беше посветен на лудостта в началото на Втората световна война. Глобалният конфликт, потопил XX век в кръв захрани с драматична енергия и някои от най-високо оценените му произведения – „Империя на слънцето“ и „Спасяването на редник Райън“, който се открива с една от най-иконичните кино сцени в историята – десанта в Нормандия. Разбира се тук е и опустошителният черно-бял шедьовър „Списъкът на Шиндлер“ от 1993-а. Най-важният игрален филм за Холокоста, извел творческата биография на Спилбърг на съвсем друго ниво и донесъл му първия режисьорски „Оскар“.

С „Амистад“ и „Пурпурния цвят“ Стивън Спилбърг разрови историческите рани на робството, а в „Мюнхен“ се опита да нарисува нюансирана картина на трагичните събития от олимпийските игри в Мюнхен през 1972, разтърсени от терора на палестинската групировка Черния септември.

Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-епичните, силни и вълнуващи исторически фрески в историята на киното. Другата му голяма тема е фантазията. Той е върховният майстор на зрелищното еманципиране от реалността. Един от класическите спилбъргови похвати е „гримасата на почуда и страхопочитание“. Нарича се още „спилбъргово лице“ и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас – публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща „спилбърговото лице“ може да е на извънземните в „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“ или на динозаврите от „Джураски парк“ и „Изгубеният свят“. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в „Похитители на изчезналия кивот“.

„Дуел“, „Челюсти“, „Близки срещи от трети вид“, „Похитителите на изчезналия кивот“, „Извънземното“, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, „Джурасик парк“, „Списъкът на Шиндлер“, „Спасяването на Редник Райън“, „Изкуствен интелект“, „Хвани ме ако можеш“, „Специален доклад“, „Линкълн“… Тези изключителни филмови заглавия оформят могъщата професионална траектория, трансформирала Стивън Спилбърг в най-яркото режисьорско име на Холивуд, а оттам и на света.

Капиталистът със сърце на дете

Спилбърг е и продуцент, създател на студиото „Дриймуъркс“ и движеща сила зад обширна селекция от страшно успешни проекти. Състоянието му се оценява на над 3 милиарда долара. Той е и най-печелившият режисьор в историята – общите приходи от филмите му се равняват на 9 милиарда долара.

В същото време той си остава онова талантливо дете, което започва да прави малки филми с домашната камера и поставя първите си сцени на извънземни битки и уестърн престрелки още преди на навлезе в тийндейджърските си години. Пътят на зрелостта за Спилбърг минава през усъвършенстване на таланта да разказва в картини. Да създава образи, които остават в съзнанието.

ЗА НЕГО

Стивън Спилбърг е “голяма работа”

Една от най-големите привилегии в живота ми са приятелството и професионалното партньорство със Стивън. Той е режисьорът мечта. Мисля, че свърши изключителна работа със “Специален доклад” и вдъхнови всички ни да се потопим в света на възможното мрачно бъдеще, да извадим оттам автентични емоции и психологически портрети, с които публиката да се идентифицира. Снимането на филма беше изключително преживяване, а Стивън получи напълно заслужен “Оскар” за своята режисура.

ТОМ КРУЗ, АКТЬОР

Той промени индустрията завинаги

Стивън е най-влиятелният режисьор на нашето време. Всички искаме да можем да снимаме като него. Той винаги е в състояние да намери съвършения ъгъл, перфектната гледна точка. Обикновено има не повече от един или два най-добри начина за заснемане на сцена и Стивън винаги ги намира. Човекът има невероятно богато въображение. Той собственоръчно трансформира комерсиалното кино и изобрети летния блокбастър с “Челюсти” още през 1975 година. Никога дотогава не се беше появявал такъв филм. Концептуално това бе второкласен японски хорър с чудовища, но Стивън го изведе до нивото на първокласен хичкоковски съспенс трилър

БРАйъН ДЕ ПАЛМА,

РЕЖИСЬОР И ПРОДУЦЕНТ

Всички се учим от него

Огромен почитател съм на Спилбърг. Филмите му са учебници по кино, нямате нужда от никакви специализирани университети, курсове, лекции… Просто гледайте “Близки срещи от третия вид” или “Челюсти”, или “Списъкът на Шиндлер”. Стивън е ненадминат разказвач в образи. Той може да опише най-сложните отношения само с няколко кадъра. Беше страхотно да работя с него по “Джурасик парк”. Мисля, че в този филм Спилбърг намери точния баланс между комичното и драматичното и пресъздаде епохата по безупречен начин.

САМ НИЙЛ, АКТЬОР