Труд
Автор:
Виктор Блъсков
Макар и със закъснение от около 10 месеца, Тръмп изглежда на път най-после да изпълни своето обещание - да прекрати войната в Украйна. Преди няколко дни се проведе среща между Путин и специалния пратеник Стийв Уитоф, който е предложил условия за примирие. На следващия ден Кремъл потвърди, че срещата е била продуктивна и явно е била достатъчно значима Путин да се обади на своя колега Лукашенко, както и президента на Казахстан и други свои близки съюзници, след което най-после да приеме среща на четири очи с Тръмп.
Вече имаме и предполагаемата сделка, по непотвърдена информация - окупираните от Русия територии ще останат под техен контрол и въпросът на кой принадлежат ще се отложи с поне 49, може би 99 години. Санкциите срещу Русия се вдигат и ще се купува отново руски газ и петрол от запада. В замяна, западът ще продължи да дава военна помощ на Украйна и няма да има гаранции, че украинците няма да се присъединят към НАТО.
Сделката на пръв поглед е проблемна за Путин, тъй-като една от целите му бе да предотврати влизането на Украйна в НАТО. Това, че териториите обаче не се признават, но се отлагат с половин век или цял век дава на Русия шанс да ги прикрепи твърдо към себе си и да създаде буферна зона - нещо, което Украйна беше за тях срещу НАТО така или иначе. Същевременно, с пълното вдигане на санкции и възстановяване на търговия с енергийни ресурси Путин ще може да спре да разчита само на Китай и Индия, които започват да имат все повече влияние над него поради нуждата от пазарите им. Това прави сделката на прима виста достатъчно трудна за Русия да бъде приета от западните държави и Украйна, а същевременно достатъчно добра за Путин да има интерес.
За Украйна сделката въобще не е добра. Макар да не се признават официално, тя губи своите територии и получава в замяна само възможността западът да продължи да я въоръжава и ползва като буферна зона срещу Русия. Вероятно ще има достъп до финансова помощ за възстановяване на инфраструктурата след войната и дори може би членство в ЕС.
Ключовото за сделката се оказва това, че няма да е официално примирие, а само прекратяване на огъня. Нито една от страните не е готова все още за трайно примирие, което да не може да се наруши.
Въпреки всички коментари кой всъщност печели от сделката трябва да се вземе предвид, че войната в Украйна е един от първите примери в историята на толкова мащабна информационна война. Твърде възможно е да нямаме пълна картина на конфликта в момента за да знаем до каква степен Украйна има нужда от временно примирие и дали Русия е готова да го сключи в замяна на отваряне на пазарите.
По всичко си личи, че вървим към пореден край на война, поне временно, покрай дипломатическите усилия на Тръмп. Единственият въпрос, който остава е дали Украйна ще преглътне загубата на територии в замяна на влизане в НАТО и как Зеленски ще успее да представи това на народа като успех.
