Доктор Георги Стаменов, водещ експерт по репродуктивна медицина, пред “Труд news”: Работя по проект за сурогатното майчинство

Естествено е, когато живееш изкуствено, да се размножаваш изкуствено

С доктор Георги Стаменов разговаряме за репродуктивните проблеми, пред които са изправени много двойки. Питаме го и защо все още много българи предпочитат да търсят помощ в Турция. Разговаряме и за донорството на яйцеклетки и сурогатното майчинство.

- Доктор Стаменов, защо расте непрекъснато броят на инвитро центровете в страната?
- Повечето инвитро центрове, които възникват, са финансов, а не толкова медицински проект, какъвто сме били винаги ние. Но медицината в световен мащаб се превърна в бизнес – въпросът е не да се свърши добра работа, а да вземат добри пари. Това е причината. Невъзможно е според мен да имаш добри резултати, когато правиш инвитро център с екип от 5-6 души. Трябва да имаш дълга резервна скамейка, за да бъдат хората взаимозаменяеми. Не мога да си представя инвитро процедура, изпълнявана от един лекар и един ембриолог, или от двама лекари и ембриолог, които да дават високо качество. Какво ще стане, ако лекарят сутринта, когато отива да прави пункция или трансфер, падне по стълбите и си счупи ръката? Какво става с един ембриолог, ако детето му е болно, а в този ден трябва да е на пункции? Голямата медицина се прави в големи центрове, където има мултидисциплинарен екип от хора и достатъчно обучени и взаимозаменяеми специалисти. Малките, бутикови структури не са за инвитро! Това не са козметични процедури, а нещо много сериозно. Уви, не само в инвитрото, но и навсякъде в медицината финансите навлизат по-бързо, отколкото знанията. 

- Има ли начин хората с репродуктивни проблеми да разберат кой от инвитро центровете е надежден?
- Не могат и е трудно. Има центрове, които имат 10 инвитро цикъла годишно и обявяват 80 % успеваемост, т.е. с десет пациенти, от които 8 са забременели, като може и всички да са били в по-млада възраст. Ако се основават на статистиката, нека да погледнат там, където се извършват от порядъка на хиляди цикли годишно. Това показва, че пациентите  са се насочили натам, защото има смисъл. В център с 50 цикъла годишно нито персоналът може да има необходимата подготовка и опит, нито ще има оборудването. Това, което казвам, е лично мое мнение и не желая да се обвързвам нито с организации, нито с когото и да било. Според мен трябва да се обединят всички малки центрове в една лаборатория, където да работят поне 10 ембриолози, както е при нас – при нас са 15. И различните лекари да ползват една и съща лаборатория, която да е оборудвана по последен стандарт, с много висока степен на сигурност, с пречистване на въздуха, със  следене на показателите и да има взаимозаменяемост на хората. Само така може да се прави истинска и добра медицина. В медицината, както в много други области, би трябвало да има и степен на компетентност. Ти можеш да правиш нещо до някаква степен, но след това си задължен да го прехвърлиш някъде другаде, където има по-висока експертиза. При мен идват пациенти, които  са правили опити по едни и същи схеми, по един и същи начин, с едни и същи лекарства пет пъти. Изхарчили са парите по фонда без никой да е търсил причината защо не се получава бременност. Това не е медицина, това не е нещото, на което са ме учили и на което уча моите млади лекари. Пациентът е на първо място и инвитрото не е процедура, която просто  да направиш без да си открил причината за проблема. Това не е екстракция на зъб или поставяне на филъри. Това е една огромна загадка – загадката на живота, която трябва да се реши. И трябва да знаеш причината! И ако пациентите не се ориентират по статистиката, то тогава нека когато седнат срещу лекаря, да го попитат: Къде е причината за това, че аз не забременявам и какво решение ще ми предложите? Ако някой каже: Ще ти направя инвитро, защото не се получава, това е мега глупост!

- Не разбирам защо да е мега глупост.
- Защото това е все едно да Ви кажа: Тази врата ще се отключи с ключ. Но ти трябва да знаеш каква е  бравата, какъв е ключът. Трябва да знаеш кой ключ отключва точно тази брава. Трябва да знаеш причината. Не е въпросът да кажеш, че с инвитро ще решиш проблема, а трябва да докажеш, че инвитрото е решението. Ако някоя жена има пет или шест спонтанни аборта, с инвитро това не се решава. Трябва да знаеш каква е причината за тези аборти. Същото е и ако имаш т.нар. неизвестен фактор, което също е една глупост, защото неизвестният фактор всъщност е неизследван фактор. Съветът ми към тези, които четат това интервю е: Докато някой не Ви каже каква е причината, не може да Ви дава решение. Както никой не може да дава решение на едно уравнение, преди да види самото уравнение.

- Защо много семейства с репродуктивни проблеми предпочитат да търсят помощ в Турция? По-успешни ли са там процедурите?
- Не. Турция е една от малкото държави в света, която не дава никакви сведения в общия регистър. Турците работят добре, работят като добри занаятчии, но в никакъв случай не са по-добри от нас. Напротив, смятам, че ние в България не изтъкваме успехите си, второ – имаме много хора в нашата гилдия, които не работят както трябва – не са на необходимото ниво и им липсва нужната компетентност, както и им липсва необходимото оборудване. Турците са много силни в маркетинга. Те имат препращачи, имат лекари, които срещу комисион им пращат пациенти в Турция – вземат  по 500-600 евро, за да пратят пациент. Ние не работим по този начин. Аз пари не съм давал на никого, че ми е пратил пациент, няма и да го направя. Един мой колега от Турция каза: Да бръкнем в джоба на комшията, това ни е национална черта. И отново става въпрос за пари. При нас също идват пациенти от различни държави, имали сме пациенти от Япония и от Нова Зеландия. Казвал съм им, че не мога да им реша въпроса с едно инвитро и че трябва да намеря причината. Понякога са оставали в България, докато открия причината.  Ще обобщя – първата причина пациентите да ходят в Турция е, че българинът обича повече чуждестранния лекар, отколкото българския. Втората причина е, че не сме си изчистили храма от търговците. Третата причина е, че повече обичаме да се плюем един друг, отколкото да си помагаме.

- Къде стои България по отношение на съвременните тенденции в асистираната репродукция?
- Може би ние и още един-два центъра в България могат да бъдат алтернатива на всеки един инвитро център в света. Това е така със сигурност, при положение, че хора от Ню Йорк търсят консултации  с нас. В България осигурихме финансиране за инвитро процедурите, това е голямо предимство. В много европейски държави то е ограничено. Изключително важно е, че политиците осъзнават, че асистираната репродукция помага да не се загубим като нация. 

- Увеличава ли се броят на семействата, които не могат да имат деца?
- Да, увеличава се, защото такъв ни е животът. Ние все повече се откъсваме от природата, все по-малко водим природосъобразен живот. Заобиколени сме навсякъде от изкуствени материи, от пластмаси. Естествено е, че когато живееш изкуствено, се размножаваш изкуствено.

- Все по-често чуваме твърдението за ранно изчерпване на яйчниковия запас при млади жени. На какво се дължи това?
- В глобален аспект е така и причината отново е, че не живеем както трябва, че променяме микробиома си и че променяме имунната си система, и това в крайна сметка унищожава яйчниците или сперматозоидите.  Има и други причини, но нека спрем до тук.

- Проблем на репродуктивната медицина са не само проблемите, свързани със зачеването, но и проблемите, свързани с износването на плода. Има ли превенция на спонтанните аборти?
- Превенция не, но лечение има. Спонтанните  аборти могат да се решат с инвитро, но като краен етап. Лечението на спонтанните аборти  става с разследване, подобно на това, което сте гледали във филма „От местопрестъплението”. Трябва да откриеш престъпника, да го арестуваш, той да си признае и след това да му наложиш сурово наказание, така че той повече да не посмее да извърши такова престъпление. По темата за износване на бременността, ние работим много. При нас са много жени, на които навсякъде другаде им е казано, че не могат да износят бременност. Да, те ще бъдат майки и ще имат своите деца, просто трябват много грижи. След инвитро и положителния тест за бременност работата не свършва, а  продължава с феталната медицина, при имунолозите, генетиците... Всичко това е един затворен кръг, в който ние правим всичко необходимо, за да може жената да си тръгне щастлива с бебе на ръце.

- Работите активно и за запазване на фертилитета на млади жени с онкологични диагнози. Какво е възможно да се направи?
- Това е огромна тема. Едно време когато си мислех, че само замразяването на яйцеклетки е онкофертилитет, аз не знаех, че ще се сблъскам с цял континент, с цяла галактика от проблеми. Нашата кауза е не само да запазим фертилитета при младите пациенти с онкологична диагноза, а да направим така, че след като вече са в ремисия, те да могат да станат родители – жените да забременеят и да износят успешно бременност. Първото ми послание към младите хора с подобен проблем е, че ракът не означава край на живота. Все повече се опитваме да го превърнем в хронично заболяване, а това означава, че ти ще продължиш живота си  след болестта, включително ще може да създадеш семейство и деца. В нашата болница освен че запазваме фертилитета, като съхраняваме яйцеклетки и сперматозоиди, съхраняваме и репродуктивни органи, когато се касае за оперативното третиране на някои онкогинекологични заболявания. Борим се много с насаденото в онколозите виждане, че забременяването е вредно за жените с рак. Напротив, проучванията показват точно обратното. Създаваме чрез  онкофертилитета нова философия към рака и към живота на тези хора. Правим така, че те да са майки, бащи и да водят нормален живот. Това не е просто репродукция, а цяла визия как изглежда борбата с онкологичните заболявания в 21 век. Виждам огромен потенциал в това и нашата болница, слава Богу, се оформи като национален център за това. 

- Донорството на яйцеклетки е тема, която отдавна е в полезрението на хора с репродуктивни проблеми. Какви са спънките пред него?
- Скоро пътувах в чужбина и на седалката в самолета имаше списание със статия за донорството. Описва се бизнесът, наречен донорство на яйцеклетки и сперматозоиди, в световен мащаб. В статията нямаше нито една грешна констатация. Това, което ние, заедно  с фондация „Майки за донорство” и с някои ентусиасти се опитваме да направим, е да не допуснем донорството в България да се превърне в бизнес. Много са примерите за държави, където подобен бизнес процъфтява. Не, донорството е и трябва да остане хуманен акт.

- Възможно ли е узаконяване на сурогатното майчинство в България?
Задължително е, защото огромно количество пациенти и средства изтичат от България заради това, че хората отиват в други държави заради сурогатството. Работя по проект за закон. Надявам се скоро да е готов. Медицинската част на проекта я сглобих буквално в една събота и неделя. Сложната страна на въпроса е да направим  такъв закон или допълнение към съществуващ закон, което да попречи пътя на това сурогатното майчинство да се превърне в бизнес, да се превърне в нещо, което да се прави за пари. Безспорно е, че сурогатните майки трябва да бъдат обезщетени финансово, но би трябвало да се регламентира и колко пъти може да си сурогатна майка. Не може да подлагаш на риск здравето си, както и психиката на хората, които са ти се доверили. Законът за сурогатството е назрял болезнено в България и трябва да бъде направен.

- Кое Ви провокира да създадете свой подкаст?
- Провокираха ме телевизионните програми. Оглупяваме с всеки ден като хора, като нация. И това оглупяване идва първо защото хората не искат да си задават въпроса „Защо”. Второ, защото е много по-лесно да гледаш някакви реалити формати, някакви глупави истории, които те карат да се чувстваш буквално лек. Да не говорим, че някакви гурута и идиоти по социалните мрежи се изтъкват, нямат капка представа от наука, а дават съвети на хората. А те ги слушат без да си задават въпроса защо е така. В крайна сметка установих, че мислещите хора са малцинство, едно малко пренебрегнато общество, което има нужда да си обяснява нещата. Създадох подкаст, който не е за забавление. Не е подкаст, който да се гледа масово и да събира милиони лайкове. Това е подкаст за мислещите хора, за онези, които са зажаднели за верни отговори – аз се опирам само на научни изследвания, на това какво науката е направила, а не на това кой какво е казал някъде във Фейсбук.

Нашият гост

Д-р Георги Стаменов е основател на МБАЛ „Надежда“ и водещ експерт по репродуктивна медицина, както и международно признат специалист по минимално инвазивна гинекологична хирургия. Ръководител е на центъра по асистирана репродукция и репродуктивна хирургия в МБАЛ „Надежда“.

Заедно със своя екип разработва и въвежда иновативни практики в клиничната работа, представени на най-големите научни форуми по репродуктивна медицина в света, както и в най-престижните медицински издания в областта. 

Специалните интереси на д-р Стаменов са насочени към ендометриозата и аденомиозата, рецептивността на ендометриума, повтарящите се неуспешни имплантация и спонтанни аборти, съхраняването на фертилитета.