Документалната изложба „Дарители“ разказва 155-годишната история на видинското читалище „Цвят“

Документалната изложба „Дарители“ разказва 155-годишната история на видинското читалище „Цвят“. Тя бе открита в залата на „Държавен архив“ – Видин и е част от програмата за  отбелязване на 155-та годишнина  от основаването на видинското читалище. Изложбата беше открита от секретаря на Народно читалище (НЧ) „Цвят 1870“ Любомир Илиев и началника на отдел „Държавен архив“ – Видин Йорданка Костова.

Експозицията включва оригинални документи и снимки, юбилейни издания и награди, които са постъпили в „Държавен архив“ от фондовете на читалище „Цвят 1870“, Видинска митрополия, Околийски съд – Видин, Градско общинско управление, както и от лични фондове, каза при откриването на изложбата началникът на отдел „Държавен архив“ – Видин Йорданка Костова.

Читалище „Цвят“получава първото си дарение от 174 книги, само година след основаването си през 1871 г. от Генералното руско консулство в Русе.

Сред дарителите на институция в годините, каза още Костава са- Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Антим Първи. Едно от даренията е иконата на св. св. Кирил и Методий, която тогава е била на стойност от осем турски лири, дарява френски списания. Стоян Задгорски е с най-голямо дарение от личните дарители на читалище „Цвят", отбеляза още Йорданка Костова. Той развива своята дарителска дейност за подпомагане на даровити деца, дарител е и за построяването на храм „Св. Николай“ във Видин.

Дълъг е списъкът на първите дарители-постъпвали са дарения от граждани, от духовенството, от видинския еснаф. Христо Николов от Крайова, дарява 10 книги за детската библиотека на читалището през 1873 година. Видинският митрополит Кирил прави много парични дарения. На 21 март 1904 година дарява 3000 лева за построяването на новата сграда на читалището и 10 000 получава читалището от неговото завещание. Известни личности също са сред дарителите. Сред тях е Найчо Цанов, политик и народен представител, който дарява сребърна табакера, подарена му от екзарх Антим I.

В по ново време чехословашкото посолство в България също е сред дарителите -с тяхната подкрепа самодейците от читалището поставят оперетата "Продадена невеста", като посолството дарява костюми и грамофонна плоча със запис на оперетата, разказва за първите дарители Йорданка Костова.

Информация за дарителската дейност на читалището се намира в протоколните книги на читалищното настоятелство, уточни още тя. Експозицията представя част от архива на културно-просветната организация и акцентира на първите дарители, допринесли за създаването и дейността ѝ. Секретарят на НЧ „Цвят 1870“ Любомир Илиев в словото си при откриването на изложбата сподели ,че през 1870 г. чрез събиране на дарения се поставя началото на библиотека от старославянски и новопечатни книги от Русчук (Русе), Букурещ и
Пловдив, както и вестници от Цариград и Браила.

Инициатори и основатели на читалището са д-р Миркович, Драган Цанков, а по- късно техни последователи са Кръстаки Търновски, Димитър Хранов, Михалаки Георгиев и др. Първият председател на Настоятелството е Сава Илиев Сирманов.

Още през първата читалищна година е открито неделно училище. Заради тази си дейност читалище „Цвят“ е било провъзгласено за почетен член на Книжовното дружество в Браила, днес – Българска академия на науките. През 1879 г. се поставя началото на читалищната самодейност.

Големи заслуги за читалищното развитие във Видин имат Димитър Хранов, Михалаки Георгиев, Найчо Цанов, д-р Петър Симов, Никола Петков, Екзарх Антим І и много други изявени видински личности. През 1904 г. Михалаки Георгиев ще напише: “Основаването на Читалище “Цвят” е едно от най-крупните проявления на миналото столетие…”.

В историята на читалището ще останат имената на изтъкнати оратори като Димитър (Димчо) Хранов, Михалаки Георгиев, Найчо Цанов, Антон Страшимиров, Тодор Павлов, проф.Асен Златаров, акад.Стефан Младенов, Теодосий Анастасов, Божил Ангелов, Асен Ненов-Бдинец . В първият устав на читалището от 1870г. е записано:...„Главната цел на видинското читалище е да доставя на видинската публика нужните средства за прочитание, да поддържа българската книжнина, да подкрепя сиромашките ученици, да разпространява различни полезни книжки и вестници между гражданите и да ги подкрепя и поддържа да отварят училища…”

Читалищните членове избрали Църковният празник Цветница за празник на читалището “…защото първото начало за основанието на читалището ся турна на Цветница…”.

През 1902 г. читалището дава възможност за членство на граждани от различни етнически групи. Читалищни членове стават Челеби Пизанти и Исак Розанис. През 1906г. читалището се помещава в построената с негова помощ сграда на театър “Вида”. Строителството на читалищната сграда започва през 1926г. чрез сформиране на фондовете “Постройка на читалищно здание”, “Марки – тухлички”, “Арх.Никола Пигулев” и дарения на видинското гражданство по проект на арх.Коста Николов. Читалищната сграда е била строена в продължение на 26-27 години и завършена през 1949-1950г.

Във Видин различните общества и културни дейности се обособяват в дружества. Читалището подготвяло кадрите, после организирало дружеството и го подпомагало да стане самостоятелно. Така се поставя началото на Певческото дружество “Китара”, Театралното дружество “Вида”, Ученическото дружество “Надежда”, Женското дружество “Развитие”. 1873г. е началото на певческата самодейност, а 1879г. начало на театралната самодейност. Основите на музейното и археологическото дело се поставят от читалищните дейци Васил Атанасов, Лазар Филков, д-р Бърни Бончев, арх.Майер Аладжемов, Найчо Цанов, Никола Недев. През 1901г. в града се създава дружество “Китара” от учителите и
читалищни дейци Руси Каджаманов, Стефан Вапорджиев, Иван Бърдаров, което по-късно прераства в Хор “Васил Левски”. А изявени диригенти на новосформирания хор “Боян Чонос” през 1949г. са Божко Ивков, Петко Трифонов, Кръстьо Милев, Борис Георгиев (Чиняка), Георги Занев, Валентин Бобевски, Андрей Андреев.

Създаването на самодеен читалищен театър минава през театралното дружество “Вида”. На читалищната театрална сцена са играли Матей Икономов, Иван Димов, Кръстьо Сарафов и много други талантливи български артисти.

През 1948 г. към читалището се създава и литературен кръжок “Христо Смирненски”, а по-късно е наречен “Михалаки Георгиев”. В него започват литературната си дейност много наши известни поети и писатели – Андрей Андреев, Лъчезар Еленков, Илия Николчин, Петър Хаджипетров, Иван Деспотов, Ненчо Славчев, Анушка Тодорова и др.

През петдесетте години се откриват кръжок по изобразително изкуство, тамбурашки оркестър, детска музикална школа, кино-фото клуб, езикови курсове и детски забавачници, квартални библиотеки.

За 100 годишнината от основаването си Читалище “Цвят” е наградено с орден “Кирил и Методий” – І степен. По повод 25 годишнината от основаването на Детската школа по изкуства при читалището, тя е наградена с орден “Кирил и Методий” – ІІІ степен.

И днес видинското читалище “Цвят 1870” продължава да бъде средище на духовната и нравствената култура на видинчани - силен притегателен център за гражданите от детска до зряла възраст. То възражда идеята за обществен център на гражданското общество, залегнала още по време на създаването му през 1870г.

В годините и след 155-тата си годишнина, Народно читалище “Цвят 1870” ще продължава да бъде център на гражданското внимание, ще продължава да радва своите почитатели с културната си дейност и ще удовлетворява онези, които почитат града и историята си, и достойното си минало. Защото всеки, който е прекрачил прага на читалище “Цвят 1870” винаги се връща към него – като към своя стара младежка мечта, каза Любомир Илиев.