Д-р Симон Байерл, неврохирург от Германия, пред „Труд news“: Човешкият мозък е много повече от просто компютър

Неврохирургията цели да запази или възстанови мозъчната функция, а не да я замести с изкуствени системи

Създаването на германско-български неврохирургичен екип в „Софиямед“ е уникална възможност

Специалистът от Германия, заедно с колегите си, водени от неврохирургът д-р Маджуров, ще преглеждат пациенти от 30 юни до 26 юли включително в „Софиямед“. Техните посещения в България ще станат регулярни и по-чести, установявайки дългосрочно партньорство в името на здравето и благополучието на българските пациенти.

Часове за консултации могат да бъдат записани на телефон 02 465 0000 или онлайн чрез платформата Superdoc.bg.

*Консултациите ще се провеждат в „Софиямед“ - БЛОК 1, намиращ се в София, бул. „Г. М. Димитров“ 16, с предварителна регистрация на данните на пациента и срещу заплащане! Екипът не преглежда и оперира деца.

- Д-р Байерл, пристигате в България, за да си сътрудничите с колегите си неврохирурзи от университеска болница „Софиямед“. Какви са Вашите очаквания и какви са насоките на това сътрудничество? За първи път ли сте в страната ни?
- Много съм благодарен и развълнуван да започна това сътрудничество с колегите си от болница „Софиямед“. Под ръководството на д-р Маджуров се създаде уникална възможност: германско-български неврохирургичен екип с цел да внесе най-високите международни стандарти за неврохирургични грижи в България. Моето очакване е да помогна за изграждането на модерна, авангардна неврохирургична програма - както в гръбначната, така и в мозъчната хирургия. Основен фокус за мен е създаването на цялостна и висококачествена услуга за комплексна гръбначна хирургия, включително използването на гръбначна навигация и роботизирани технологии. Това ще ни позволи да лекуваме гръбначни заболявания със същата прецизност и безопасност, както във водещи центрове по света. В същото време, ние се стремим да развием първокласни възможности в мозъчната хирургия - особено в съдовата неврохирургия, невроонкологията, лечението на хидроцефалия и функционалната неврохирургия. Друга много важна част от нашата мисия е да помагаме на пациенти, страдащи от хронична, трудно повлияваща се болка, чрез усъвършенствани гръбначни интервенции и техники за невромодулация. Това сътрудничество не се изразява само в грижата за пациентите, но е и академичен аспект. Една от най-силните ми мотивации е да подкрепя обучението на българските специализанти и да допринеса за изграждането на следващото поколение висококвалифицирани неврохирурзи в страната. Имам дългогодишен опит, включително в лечението на сложни неврохирургични случаи в Университетска болница „Шарите“ в Берлин - един от най-известните неврохирургични центрове в света, и с нетърпение очаквам да споделя тези знания. Това не е първото ми посещение в България. Бил съм в страната и преди, а един от братята ми е учил тук. Истински се възхищавам на красотата на страната и съм впечатлен от топлотата, добротата и откритостта на българския народ. Очаквам с нетърпение да задълбоча връзката си с България, както професионално, така и в личен план.

- Д-р Байерл, кои са най-новите научни пробиви в неврохирургията от последните години?
- През последните години, едни от най-вълнуващите достижения в неврохирургията идват от комплексната гръбначна хирургия с реконструктивни операции, както и особено при минимално инвазивните техники. Те ни позволяват да извършваме високопрецизни операции през много малки отвори, често с помощта на навигационни системи или роботи. Това намалява хирургичната травма, съкращава времето за възстановяване и минимизира рисковете. Особено при хирургията на тумори на гръбначния стълб, гръбначната нестабилност и дегенеративните заболявания на гръбначния стълб, сега можем да предложим решения, които бяха немислими преди десет години. Изследванията в областта на невромодулацията - промяна на нервната активност с електрически импулси, също набраха скорост, особено при синдроми на хронична болка. Но е важно да се подчертае: колкото и да се развива технологията, реалистичните очаквания и внимателният подбор на пациентите остават ключови за успеха.

- Ще бъде ли възможно да проходи човек с прекъснат гръбначен стълб или такъв с вродени заболявания на централната нервна система, като церебрална парализа например?
- Това е въпрос, който засяга много хора. За съжаление, за хора с пълно прекъсване на гръбначния мозък (напречен гръбначномозъчен синдром), настоящите технологии за стимулация на гръбначния мозък не възстановяват ходенето. Има обаче обещаващи експериментални подходи. Един пример е целенасочената стимулация на зоните за навлизане на нерви в гръбначния мозък. Ранни регионални проучвания предполагат, че това може да помогне за повторното активиране на определени мускулни групи в краката. Тези системи обаче все още нямат СЕ сертификат и не са достъпни като стандартно лечение - те могат да се използват само в строго контролирани изследователски условия. За състояния като церебрална парализа, ситуацията е още по-сложна, тъй като заболяването произхожда от мозъка по време на ранното развитие. Така че, докато новите технологии могат да подобрят качеството на живот, „лечение“, което възстановява нормалната функция, в момента не е постижимо.

- Спиналната стимулация, за която се правят опити, доколко би могла да помогне при заболявания като Паркинсон или състояние след прекаран тежък исхемичен мозъчен инсулт?
- При болестта на Паркинсон стимулацията на гръбначния мозък не е терапия, която забавя прогресията на заболяването. Съществува експериментален подход, насочен към справяне със специфичен симптом: замръзване на походката, при което пациентите внезапно не могат да направят крачка. В някои проучвания гръбначната стимулация е показала краткосрочни подобрения тук, вероятно чрез модулиране на гръбначните вериги, участващи в стъпването. Но това все още е далеч от установено лечение и не замества, нито намалява нуждата от медикаментозна терапия или дълбока мозъчна стимулация. При инсулт, особено след тежко увреждане, гръбначната стимулация се изследва, за да помогне за претрениране на ходенето, но отново - ние сме в много ранен етап на изследване. Това не е лечение, което да е на етап за рутинно приложение, все още.

- Имат ли място мануалната терапия и хиропрактиката в съвременния технологичен свят?
- Да, но с нюанси. Мануалната терапия, когато се прилага от обучени професионалисти и е интегрирана в по-широка медицинска концепция, може да бъде ценна част от консервативното лечение, особено при болки в гърба, тензионни синдроми или оплаквания, свързани с позата. Терапията с хиропрактика, особено с високоскоростни(резки) манипулации на гръбначния стълб, трябва да се прилага внимателно, особено при пациенти с гръбначна нестабилност, дискови хернии или предходни операции на гръбначния стълб. Съвременната грижа за гръбначния стълб често съчетава множество дисциплини - хирургия, физиотерапия, лечение на болката и поведенческа медицина. Технологиите помагат, но хиропрактиката има своето място, когато се прилага отговорно, особено в ранните стадии на заболяванията.

- Какви са днешните възможности за лечение на хроничната болка и вашата специализация в тази насока какво показва например при състояния като мигрена?
- Хроничната болка е сложна и често изисква мултимодален подход. В моята специализация - интервенционална и хирургична терапия на болката - използваме целенасочени инжекции, минимално инвазивни нервни блокове, гръбначна хирургия и стимулация на гръбначния мозък за лечение на болка, която не реагира на конвенционални терапии. При гръбначна болка тези методи понякога могат значително да намалят страданието и да подобрят функцията. Само високо ниво на специализация позволява избора на подходящата процедура. При мигрената, неврохирургичното лечение е много рядко показано. Вместо това, невролозите вече разполагат с ефективни медикаменти (като CGRP инхибитори), а поведенческите интервенции остават важни. Ключът при хроничната болка е разбирането, че целта не винаги е пълното елиминиране на болката, а намаляване на нейното въздействие върху ежедневието и увеличаване на автономността на пациента.

- На Европейския конгрес по неврохирургия през 2024 г. бе съобщено, че с помощта на имплантирани електроди в мозъка слепи хора ще могат да прогледнат. Докъде са напреднали опитите в тази област?
- Това е завладяваща област, и макар да не е в моята пряка сфера на работа, мога да кажа, че тези подходи все още са в много ранни етапи. В експериментални условия някои слепи хора със специфични видове загуба на зрение са успели да възприемат основни светлинни модели чрез мозъчни импланти. Въпреки това, ние сме далеч от нещо като естествено зрение. Човешката зрителна система е невероятно сложна и мозъкът не може просто да „включи“ зрението с няколко импулса. Така че, макар това да е обещаваща посока за бъдещи изследвания, тези технологии все още не са близо до клинично приложение.

- Ако човешкият мозък е непоправимо болен, ще може ли да бъде заместен изцяло от изкуствен интелект? 
- Това е по-скоро философски, отколкото медицински въпрос - но от научна гледна точка, отговорът е не. Човешкият мозък е много повече от просто компютър. Той е дълбоко взаимосвързан с тялото, околната среда и преживяванията. Изкуственият интелект може да подпомага медицинските решения или дори да помага за контролирането на роботизирани крайници, но заместването на човешкия мозък е далеч от настоящите възможности - и може никога да не бъде напълно възможно. Неврохирургията цели да запази или възстанови мозъчната функция колкото е възможно повече, но не и да я замести с изкуствен интелект. Въпреки това, ние вече използваме изкуствен интелект за системи за невромодулация като стимулация на гръбначния мозък, за да намерим оптималния терапевтичен режим за пациентите и да подобрим резултатите от стимулацията.

Нашият гост

Д-р Симон Байерл завършва медицинско образование през 2010 г. в Медицинския факултет Charite към Хумболтовия университет в Берлин. Същата година има стаж по съдова неврохирургия в UCSF Medical Center Сан Франциско, САЩ, както и стаж по детска неврохирургия в Hospital for Sick Children в Торонто, Канада.

През 2017 г. приключва специализацията си по неврохирургия и защитава дисертация по експериментална неврохирургия със заглавие: “In Vivo анализ на динамиката на микроглията при малигнени глиоми” и оценка summa cum laude. А от 2019 г. е доцент с тема на хабилитацията: “Оперативни възможности за лечение и анатомични влияещи фактори при пациенти с дегенеративна спинална стеноза”.

Към момента д-р Симон Байерл е партньор в Inter Neuro - Център по неврохирургия, гръбначна хирургия и болкова терапия. Също така е ръководител на секция “Гръбначен стълб” към Германското дружество по гръбначна хирургия (DWG). От 2023 г. е отговорник по насоките (Guidelines Commissioner) на Германското дружество по невромодулация (DGNM) и заместник-председател на Германското дружество по невромодулация (DGNM).

Автор е на множество научни публикации, всяка година от 2013-та до сега е лектор на Годишната конференция на Немското дружество по гръбначна хирургия (DWG), както и на други значителни научни форуми в Германия през последното десетилетие. Има повече от 1000 часа преподавателска дейност след хабилитация в лекции и практически занятия. Той е създател и ръководител на избираем курс “Неврохирургия - знания, клинична практика и хирургични умения (вкл. практика в операционна)”. Научен ръководител е на докторанти и взема участие в университетски курсове по дидактика.

Той е управляващ заместник-директор и старши консултант, както ръководител на секцията по комплексна гръбначна хирургия в Университетска болница “Шарите” в Берлин до 2023 г., като и към момента работи като асистент професор в Университета.

В периода 2020-2022 г. е участвал активно в няколко международи проучвания, а редакторската му дейност включва пет научни издания - Neurosurgical Review, Journal of Neurological Surgery, World Neurosurgery, Clinical and Experimental Metastasis и Cancer.

Допълнителни квалификации: сертификация по неврохирургия; сертификация по мануална терапия и хиропрактика; сертификация по специална болкова терапия; сертификат за лечение на хроничната болка; GCP сертификат; mDR, MPG, MPDG сертификати (медицински изделия).