Вчера не успяхме да продадем още 200 млн. дълг, най-вече защото държавата ни е на ръба и инвеститорите го знаят.
Почти месец след последните предсрочни парламентарни избори президентът все още не е дал мандат на политиците да управляват.
Разбирам го Радев - от онова, което се говори в НС, е ясно, че държавата е управлявана като чужд картинг.
Скоро комисията Илчовски ще стане комисията Петков и Василев.
На този фон цените танцуват казачок върху портфейлите на гражданите, а оцелелите спасители доволно изчакват пореден кокал под масата.
След n-тата реформа на Изборния кодекс, при всеобщо неразбирателство, остро противопоставяне между партиите на статуквото и онези на юмрука, държавата бавно е тикана към кошарата на президентската република.
Тогава някой пастир ще изскочи отнякъде и ще ни оправя докато успява да задържи властта.
В един момент заемите и търпението ще свършат и някой все ще извика на площада "Царят е гол!".
Мисля си, кой ли ще е този цар и къде объркахме по път, осеян с пари, възможности и идеи.