Труд
Автор:
Екип на Труд news
Комари разнасят опасните малария, чукунгуня, денга, зика, шандипура и нипа
Бактерията човекоядец и тази година прати пациент в болницата в Бургас
Преди ден бе регистриран първият от години насам случай на заразен пациент с опасната Кримска-Конго хеморагична треска. Коварни и животозастрашаващи са и тропическите чукунгуня, денга и зика, които се разпространяват от комари. А все още отвъд нашите граници дебнат коварните шандипура и нипа. И двата вируса могат да предизвикат енцефалит, като първият е опасен за децата, а вторият засяга както малките, така и големите, и при него между 50% и 70% от заразените умират.
Основни преносители са комари и кърлежи.
Бактерията “човекоядец” пък и тази година прати пациент в болницата в Бургас. Всичко изброено е резултат от промяната в климата, която е основна причина за разпространението в България на чуждоземните досега зарази, коментираха инфекционисти.
Пред “Труд news” епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев обясни, че регистрираната преди ден Кримска-Конго хеморагична треска е тежка вирусна инфекция. “Тя предизвиква кръвоизливи по цялото тяло, във вътрешните органи, носа, очите и ушите. Това тежко заболяване се предава чрез кърлежи”, каза той и посочи, че първите случаи в България са записани непосредствено след Втората световна война. По думите му заболяването се среща главно в Югозападна и Източна България.
Проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог
“Характерно е с това, че обикновено се заразяват собственици на домашни животни - най-вече кози, овце и коне - при почистване на кърлежите от тях, без да слагат медицински ръкавици. Заразяването става чрез малки ранички по пръстите на ръцете и контакт с кръвта в напития кърлеж. Много по-рядко заболяването се предизвиква след ухапване от кърлеж, главно в селскостопански райони”, обясни професорът с уточнението, че самите животни не се заразяват, а са само преносители.
Относно тропическите трески чукунгуня, денга и зика, проф. Кантарджиев подчерта изключителната необходимост от навременна ларвицидна обработка на тигровите комари, които са основни преносители на заразите. “Разпространението на такива комари у нас, за съжаление, допуснахме отпреди 20 години. Както и друг път съм казвал, тези комари бяха внесени с декоративни растения, продавани в нашите цветарски магазини. В момента тигровият комар го има почти във всички наши градове, които са с по-ниско от 300 метра надморско равнище”, каза проф. Кантарджиев.
Той разказа, че обикновено популацията им се редуцира през зимата. “Но последната беше много мека и студът не стана фактор за намаляване на популацията им”, поясни професорът. Той обърна внимание и на другата опасна тропическа зараза - западнонилската треска, която се пренася от нашите комари.
“Обществото трябва да е много взискателно към общинските власти, които занемаряват пръсканията и забавят сроковете за тях, оправдавайки се с обществени поръчки и други собствени неудачи. Трябва да се прави масова ларвицидна обработка на заблатените и мочурливи места, където се въдят комари, особено в Поддунавието и около реките в България”, каза още епидемиологът.
Само преди месец той предупреди, че и други два смъртоносни вируса върлуват в Индия - шандипура и нипа. Те предизвиквали мозъчно възпаление, като първият бил най-опасен за децата между 2 и 6 години. Той уточни, че няма лечение, а приемът на лекарства за намаляване на отока на мозъка и черепното налягане в повечето случаи не давал положителен резултат. Разпространението им е отново основно при ухапване от комар. По думите му няма пряка опасност двата смъртоносни вируса да дойдат в България, освен ако не се пренесат от заразен човек, който е бил в област, където има тази инфекция или при пренасяне на вектора на папатака чрез багажа.
Не са за подценяване и случаите на регистрирани с малария у нас, която също се пренася от комари, въпреки че всички от тях са “вносни” - на хора, върнали се от пребиваване в чужбина.
През 1997 г. са регистрирани общо 124 случая в България, от които 27 са били фатални. От тогава няма данни за регистрирани до преди дни, когато има един записан случай.
Малария
През 2021-2023 г. са регистрирани 37 случая на вносна малария, от които 27 при български граждани, посещавали тропически региони. За периода са съобщени и 4 смъртни случая. През 2025 г. няма индикации за нов внос или локални случаи според най-новите справки на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и МЗ.
Денга
За периода 02-08 юни 2025 е регистриран единичен случай на денга, но това вероятно е вносен, без доказателства за локално предаване.
Чикунгуня
В периода 02-08 юни 2025 е отчетен един случай на лихорадка чикунгуня - пак вероятно вносен. По-широката картина показва, че от началото на 2025 г. в България са регистрирани 6 огнища на локално придобити случаи на чикунгуня. Симптомите при първите случаи са се проявили през края на май или юни, което е по-рано от обичайното - обикновено такива случаи се появяват през юли или август.
Западнонилска треска
България е сред петте държави в ЕС, които са докладвали случаи на западнонилска треска през 2025 г.. Това е значимо, тъй като вирусът се разпространява чрез комари и може да предизвика неврологични усложнения.
Не влизайте с рани
Опасна бактерия, която е известна с прозвището “човекоядец”, от няколко години е и Черно море, а причина е затоплянето на водите. Микробът, който е характерен за субтропичните райони, вече е достигнал Черно море и се открива в устията на реки като Ропотамо и Велека. Проби със съмнения за наличие на опасната бактерия се изследват в Центъра по заразни и паразитни болести.
Миналото лято здравните власти у нас са регистрирали няколко случая. През октомври 2024 г. бяха официално докладвани три нови случая на тежка инфекция, причинена от Vibrio vulnificus, в болници в Бургас и Варна, показва научна публикация в международното медицинско списание Medicina. Два от тях завършват фатално. Първият смъртен случай от опасната бактерия Vibrio vulnificus у нас е документиран през 2020 г. Белгийски турист, страдащ от диабет, се заразява след контакт с морска вода по Българското Черноморие. В рамките на дни развива тежка некротизираща инфекция и сепсис. Въпреки медицинската намеса мъжът умира.
Vibrio vulnificus е бактерия, която се развива при топли температури и ниска соленост на водата - условия, типични за Българското Черноморие през лятото.
Клиничната картина при инфекция с Vibrio vulnificus може да се прояви в един от три основни синдрома - сепсис (пациентите, които развиват сепсис, често пристигат в болница с тежко общо състояние и дори в шок), първична ранева инфекция (появява при локализирани рани, получени в морска или солена вода) и гастроентерит (симптомите се развиват след консумацията на заразени морски дарове, особено сурови охлюви).
Всяка година в морската столица се регистрират случаи на инфекциозната болест
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Всяка година във Варна се регистрират единични случаи на малария, като заразените са или пристигнали у нас чужденци, или българи, пътували в Африка или Азия. Последният случай бе от октомври миналата година. Болният бе спасен след лечение в инфекциозна клиника.
От РЗИ предупреждават, че има риск и от местни огнища, тъй като 3 от общо 22 видове комари, регистрирани в региона, са маларийни. Преди няколко години от здравната инспекция направиха карта на рисковите зони, където са засичани такива популации. В картата попадаха лонгозните гори по поречието на р. Камчия и блатата около Варненското и Белославско езеро, край които са разпол
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
“Екзотична бактерия” се води само вибрио вулнификус, известна като “бактерия човекоядец”, защото не е типична за нашето море. Всички останали бактерии, които срещаме, са познати и не са нещо необичайно.
За целия сезон имаме един случай в нашата болница, за други лечебни заведения нямам информация, там трябва да кажат РЗИ. Явно с промяната на климата трябва да свикнем, че тази бактерия обитава нашето Черноморие, независимо искаме ли, или не.
Това заяви пред Труд news д-р Калина Цанкова, специалист-микробиолог, завеждащ Микробиологична лаборатория в УМБАЛ Бургас.
Миналата година именно д-р Цанкова разпозна бактерията у пациентка, която плажувала на “Силистар” и влязла с открита рана в морето. В тежко състояние, жената е била приета в УМБАЛ и за да я спасят хирурзите направили 10 операции, за да спрат пътят на бактерията.
