Експерти възраждат древно изкуство от Помпей

Произвеждат шалове, боядисани както навремето в античния град

За оцветяването се използват растения

Нов проект в археологическия обект Помпей възражда древни техники за боядисване на текстил, за да покаже друга страна на всекидневния живот в града преди той да бъде разрушен от вулкан през 79 г. сл. Хр., предаде АП.

Вдъхновението за начинанието идва от фрески, открити в археологическия обект, изобразяващи крилати купидони, които боядисват платове, събират грозде за вино и правят парфюми.

“Това е много близо до действителността”, казва за изображенията директорът на археологическия обект Габриел Цухтригел.

За целите на проекта той се е обърнал към майстор Клаудио Кутули. Той живее в Умбрия и в собствената си линия дрехи залага на багрила, които прави от растения.

Кутули използва корена на rubia tinctorum - род растения за прочутото помпейско червено. За кафявото той разчита на орехови люспи, за черното и сивото - на бъз, а за кехлибарени, жълти и зелени нюанси - на кардамон.

С цветовата палитра от Помпей Клаудио Кутули рисува шалове с мотиви, заимствани от фреските на Къщата на Вети, включително и купидоните. Богатият дом, както и останалата част от Помпей, е погребан под пепел.

Половината от печалбата от продажбата на шаловете ще помогне за финансирането на по-нататъшните усилия за възстановяване на някогашния обширен град, където градинари наскоро са пресъздали разсадник, включващ растения, използвани за боядисване преди разрушаването на Помпей.

Историкът Маурицио Бартолини казва, че в боядисването често са намирали приложение корени, кори и цветя. От шипката, например, е получаван един от най-използваните цветове - нежно розово.

Фреските в археологическия обект показват богати жители на Помпей с ярки одежди в лилаво, зелено, розово, синьо и жълто. Нюансите са постигани чрез изваряване на боядисаните тъкани в облицовани с метал вани. Това се правело в работилници, ръководени от роби, които, за разлика от богатите, носели обикновени кафяви туники. “Условията са били доста неприятни за робите, които са работили тук”, казва археологът Софи Хей.