Живописните откровения на Дора Бонева

Изложба в галерия „Нюанс“

Откриване на 11 април

Непоказвани творби на голямата българска художничка Дора Бонева (1936-2021) ще посрещнат публиката на предстоящата изложба „Живописни откровения” в галерия „Нюанс“. Експозицията представя поглед към различните етапи в нейното творчество и се открива на 11 април. Денят не е избран случайно и съвпада с рождената ѝ дата. Съпътстващ изложбата ще бъде и каталогът „Дора Бонева, представена от Иван Маразов”, който беше представен началото на март тази година.

„В културния оазис на галерия „Нюанс“ ще имате възможност да видите „Живописни откровения“ на Дора Бонева и да погледнете от една интересна гледна точка, без претенции за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни творби, творби от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година могат да изненадат зрителите. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и „истинска светлинна феерия “ в дипломната и работа Балерини – 1959 г., както я нарича проф. Иван Маразов. Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), понякога с чаша кафе, но винаги много красива! Това изключително елегантно присъствие с лекота и небрежна дистанция виждаме и в картините ѝ, но само на пръв поглед. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев нарича четката ѝ “тежка“ и мъжка – в най-добрият смисъл, а в същото време тя е деликатна и съзерцателна, както я нарича проф. Маразов“, пише нейната дъщеря Марта Левчева.

„Тя има удивителна вътрешна устойчивост, която се предава на картините като изчистена простота и обобщеност. Постепенно това равнодушие към суетата се превърна в разговор със самотата – една дълга редица от пейзажи без хора („за мащаб“) – ритуално нарушение на канона – пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни брегове с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един пренаселен свят. Тих протест към световната съдба“, пише за Бонева нейният съпруг и прочут писател Любомир Левчев (1935-2019).

Дора Бонева е родена на 11 април 1936г. в гр. Габрово. През 1959 г. завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в класа на проф. Дечко Узунов. Има повече от 60 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

В продължение на 25 години е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж. В края на 90-те години участва в Есенния салон в Париж, а през 1994-1995 г. г. е гостуващ художник по покана на „Грифис арт център“ в Ню Лондон, САЩ. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

„Дора Бонева е роден рисувач. Още детските и рисунки наподобяват линии на съдбата. От тях узнаваш, че в родния ѝ дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави плавен завой от романтична стилизация на чувствата към лапидарното вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката.

Основната стихия на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както казваше за звуците Моцарт). Няма чувство, което да притежава толкова степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни уверява и колоритът на художничката“, казваше още за нея Левчев.