Имотите ще бъдат оценявани по скала от A до G според потреблението на енергия
Изискването важи и за наемите
Сделки с жилища ще бъдат сключвани само при наличието на сертификат за енергийна ефективност на имота. Това гласи Директива на ЕС относно енергийните характеристики на сградите, която вече е приета и предстои да бъде въведена и в българското законодателство. Крайният срок за това е 29 май 2026 г., стана ясно на конференция в София за ефективното прилагане на директивата.
При продажба или отдаване по наем на сграда или на отделен апартамент държавите от ЕС трябва да изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния купувач или наемател, гласи директивата. Това изискване ще важи дори и при подновяване на договор за наем. Целта е да се гарантира, че потенциалните купувачи или наематели могат да вземат предвид енергийните характеристики на имотите още на ранен етап от процеса при избор на апартамент, гласят мотивите към директивата. Сградите и отделните апартаменти, които се предлагат за продажба или отдаване под наем, трябва да имат сертификат за енергийни характеристики, а класът и показателят за енергийните характеристики трябва да бъдат посочени във всички обяви, предвижда директивата.
Чрез сертификата за енергийните характеристики на бъдещите купувачи или наематели трябва да се предоставят точна информация относно енергийните характеристики на имота и практически съвети за тяхното подобряване.
Сертификатът за енергийните характеристики трябва да предоставя информация за потреблението на енергия на сградата, за енергийните нужди, за произвежданата в нея енергия от възобновяеми източници, за емисиите на парникови газове. По желание в сертификата може да има данни дали в сградата има датчици и уреди за управление на качеството на вътрешната среда. Сертификатът трябва да съдържа препоръки за подобряване на енергийните характеристики на сградата.
В сертификата за енергийна ефективност се посочва клас на сградата по скала от “А” до “G”. Подобни класове за енергийна ефективност вече има за големите домакински уреди и за автомобилните гуми. Буква “А” съответства на сградите с нулеви емисии, а буква “G” е за сградите в националния сграден фонд, които са с най-лоши характеристики към момента на въвеждане на скалата. Държавите от ЕС трябва гарантират, че останалите имоти са подходящо разпределени между класове от “B” до “F”.
Страните от ЕС могат да определят клас на енергийните характеристики “A+”, съответстващ на сгради с потребление на енергия, което е най-малко с 20% по-малко отколкото за сгради с нулеви емисии, и които произвеждат на място повече енергия от възобновяеми източници годишно от общото годишно потребление на енергия.
Сертификатът за енергийна ефективност е различен от паспорта за саниране, обясни по време на конференцията Силвия Резеши от Европейската комисия. Сертификатът е моментна снимка на имота, а паспортът за саниране осигуряват ясна пътна карта за поетапно основно саниране, като помага на собствениците и инвеститорите да планират най-добрите срокове и мащаба на ремонта. Затова използването на паспортите за саниране трябва да се насърчава и те трябва да са осигурени като доброволна възможност за собствениците на имоти във всички държави от ЕС, пише в мотивите към директивата. Държавите членки могат да допуснат паспортът за саниране и сертификатът за енергийни характеристики да се изготвят съвместно от един и същ експерт и да се издават заедно. В такъв случай на съвместно изготвяне и издаване, паспортът за саниране трябва да замени препоръките в сертификата за енергийни характеристики. Въпреки това трябва винаги да бъде възможно да се получи само сертификат за енергийни характеристики, без паспорт за саниране.
Изключения
Изискването за сертификати при продажба или отдаване под наем може да не важи за сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; временни постройки със срок на използване до две години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради; жилищни сгради, които се използват по-малко от четири месеца в годината или през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25% от очакваното при целогодишно използване; сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 кв. м.
Пресмятат възможното намаление на използваната енергия
Оценяват ползите от саниране
В препоръките е добре да бъдат посочени възможните алтернативи за подмяна на отоплителната или климатичната инсталация.
Сертификатът за енергийни характеристики на имота трябва да включва препоръки за разходоефективно подобрение на енергийните характеристики, намаляване на емисии на парникови газове и подобряването на качеството на вътрешната среда на имота, освен когато сградата или отделният апартамент вече отговарят най-малко на енергиен клас “A”, гласи директивата. Препоръките в сертификата трябва да обхващат както възможен основен ремонт на сградната инсталация и на външните стени, така и по-малки ремонти.
Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да съдържат прогнозна оценка на икономиите на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове. Те могат да съдържат оценка на диапазона на сроковете за възвръщаемост или на съотношението разходи и ползи през жизнения цикъл на имота и информация относно наличните финансови стимули, възможната административна и техническа помощ, както и финансовите ползи, които като цяло са свързани с постигането на по-висока енергийна ефективност.
Препоръките трябва да включват оценка на това дали отоплителните инсталации, вентилационните инсталации, климатичните инсталации и инсталациите за топла вода за битови нужди могат да бъдат приспособени за работа при по-ниски или по-високи температурни настройки с цел пестене на енергия и на вода. Препоръките трябва да включват оценка на оставащия експлоатационен срок на отоплителните или климатичните инсталации. В препоръките е добре да бъдат посочени възможните алтернативи за подмяна на отоплителната или климатичната инсталация с цел намаляване ползването на енергия.
Новите трябва да бъдат с нулеви емисии
Може да използват възобновяеми горива
Всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии до 2030 г.
В България трябва да бъде въведено понятието “сгради с нулеви емисии”, каза Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). И то така, че това да бъде възможно за осъществяване от проектанти, архитекти и строители, обясни той.
В директивата на ЕС е записано, че сградите с нулеви емисии са с много ниски енергийни нужди, нулеви въглеродни емисии от изкопаеми горива на място и нулеви или много малко емисии на парникови газове при експлоатацията им. Всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии до 2030 г., а съществуващите сгради трябва да бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии до 2050 г., пише в директивата.
Има различни варианти за покриване на енергийните нужди на сградите с нулеви емисии: енергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, като слънчева термална енергия, геотермална енергия, слънчева фотоволтаична енергия, термопомпи, водноелектрическа енергия и биомаса, възобновяема енергия, доставяна от общности за енергия от възобновяеми източници, ефективно централно отопление и охлаждане, както и енергия от други източници без въглеродни емисии. Енергията, получена от изгарянето на възобновяеми горива, се счита за енергия от възобновяеми източници, произведена на място, когато изгарянето на възобновяемото гориво се извършва на място.
Въвеждат минимални стандарти
Стимулират санирането
Директивата на ЕС позволява предоставянето на държавна помощ за саниране.
България ще трябва да въведе “минимални стандарти за енергийните характеристики” на имотите, които изискват съществуващите сгради да отговарят на определено изискване за енергийни характеристики. Имотите ще трябва да отговарят на тези изисквания при тяхната продажба, наемане, дарение или промяна на предназначението им в определен срок или до определена дата. Целта е да се стигне до санирането на съществуващи сгради, пише в мотивите към директивата.
Минималните стандарти за енергийните характеристики са основният регулаторен инструмент за започване на мащабно саниране на съществуващи сгради, тъй като те са насочени към преодоляване на основните пречки пред санирането, като например наличието на много собственици в блока, което не може да бъде преодоляно с икономически стимули, пише в мотивите към директивата. Въвеждането на минимални стандарти за енергийните характеристики трябва да доведе до постепенно премахване на сградите с най-лоши характеристики и непрекъснато подобряване на националния сграден фонд, пише в директивата.
Въвеждането на минимални стандарти за енергийните характеристики трябва да бъде придружено от създаваща благоприятни условия рамка, включваща техническа помощ и финансови мерки, по-специално за уязвимите домакинства. Държавните институции могат да предоставят държавна помощ за саниране на сгради.