Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Изпреварихме Германия по цени на брашното, въпреки че заплатите в Берлин са пет пъти по-високи
В Холандия мога да купят четири пъти повече стоки
Редица основни храни в големите търговски вериги в България са по-скъпи отколкото във Франция, въпреки че френските заплати са над четири пъти по-високи от нашите, показват изчисления на КНСБ. Например 10 яйца във Франция струват само 1,65 евро, а в търговските вериги в България цената е 2,96 евро.
Яйцата у нас са най-скъпи спрямо останалите страни, за които от синдикалната организация са направили сравнение - Испания, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Цената за 10 яйца в България е с около 1,30 евро по-висока от тази във Франция и Германия. Оказва се, че по цени на много стоки вече сме надминали икономически по-развитите страни от Западна Европа, но по доходи сме далеч зад тях.
Традиционният за българската трапеза зрял боб също е много по-скъп отколкото във Франция и Германия. В големите търговски вериги у нас килограм боб струва средно 3,06 евро, в същите търговски вериги във Франция цената е 2,9 евро, а в Германия е само 2 евро, при положение, че германските заплати са пет пъти по-високи от възнагражденията в България.
Брашното у нас също е по-скъпо отколкото във Франция и Германия. В големите търговски вериги у нас килограм брашно струва средно 0,85 евро, докато във същите вериги във Франция е 0,75 евро, а в Германия е 0,79 евро.
Спекулата продължава, коментира данните за цените на храните президентът на КНСБ Пламен Димитров. Име непазарни подходи при определянето на цените, необходимо е понижаването им, за да се върнат на нормалните нива, допълни той. От КНСБ наблюдават движението на цените на 20 основни жизнено важни стоки. За година те са поскъпнали с близо 26 на сто. Цените на тези стоки от малката потребителска кошница продължават да нарастват при спад на цените на суровините, което показва, че спекулата продължава, заяви Пламен Димитров.
За покупката на кошница от тези 20 най-необходими стоки, сред които са основните храни и бензинът, в България са необходими 108,79 лв., или 55,65 евро. За покупката на кошница със същите храни в Испания са необходими само 50,37 евро, а в Румъния - 52,97 евро. Оказва се, че основните храни у нас са по-къпи отколкото в Испания и Румъния, въпреки че заплатите там са по-високи.
В Германия за покупката на същата кошница от основни стоки са необходими само 5 евро повече, отколкото в България, при положение, че заплатите там са пет пъти по-високи. Минималната заплата в Германия е 1987 евро, а в България е само 398,81 евро. В подготвения от служебното правителство проект на бюджет за 2023 г. се предвижда от 1 юли минималната заплата да бъде задържана на нивото от 780 лв. В Германия с една минимална заплата човек може да купи 32,6 кошници с основните жизнено важни стоки, а у нас минималната заплата ще стигне само за 7,2 кошници. В Испания минималната заплата е 1166,67 евро и с нея човек може да купи 23,2 кошници с основните стоки. В Нидерландия човек на минимална заплата може да си купи четири пъти повече храна, отколкото човек с най-ниското възнаграждение в България. Дори Румъния и Хърватия са много по-добре от нас, защото там с минималната заплата човек може да купи по 11,4 кошници с основните стоки.
За издръжка на 3-членно семейство са нужни над 2500 лв.
За сам човек трябват близо 1400 лв.
Всеки работещ българин е обеднял, ако заплатата му не е вдигната поне с 200 лв. през последната една година, показват изчисления на КНБС. За издръжката на двама родители с едно дете до 14 години са необходими 2509 лв. на месец, показват изчисления на синдикалната организация. Това са необходимите пари за живот без разточителство, просто за да може семейството да си купи най-необходимото.
В рамките на година необходимата сума за издръжка на 3-членно семейство е нараснала с 14,6%, или с 320 лв. Ако и двамата родители работят и заплатите им са еднакви, за да получи семейството нетен доход от 2509 лв., брутните заплати на двамата съпрузи трябва да са по 1617 лв. В рамките на година брутната заплата за издръжка е нараснала с 206 лв. за всеки от родителите, или общо с 412 лв. за двама работещи.
За човек, който живее сам, необходимата заплата за издръжка е 1394 лв. нетно на месец, което прави брутна заплата от 1796 лв. За година брутната заплата за издръжка на човек, който живее сам, е нараснала с 229 лв.
Близо 70% от работещите на заплата хора в страната получават възнаграждение, което е под необходимата сума за издръжка на сам човек. Над 1,7 млн. души в България са работещите бедни, които се трудят, но заплатите им са по-ниски от нужната сума, за да си купят само най-необходимото. 516 хил. души са осигурени на минималната работна заплата.
В момента минималната заплата е само 43,4% от необходимата заплата за издръжка на сам човек. Затова от синдикалната организация искат минималната заплата да бъде увеличавана, така че през годините да доближава заплатата за издръжка.
Само 30 на сто от хората в страната имат заплати по-високи от необходимите пари за издръжка на сам човек. А разликата между тях и най-бедните расте.
Минималната заплата да бъде без данъци, предлага КНСБ
Вдигане на минималната заплата на 850 лв. от 1 юли и въвеждане на необлагаем минимум при облагане на доходите искат от КНСБ.
Минималната заплата да стане 850 лв. от 1 юли тази година, настояват от КНСБ. Това е необходимо, за да бъде поне частично компенсирана инфлацията. Освен това да бъде въведен необлагаем минимум при облагане на доходите в размер на минималната заплата, искат от синдикалната организация. Така в ръцете на работещите хора ще останат повече пари.
Промяната ще облекчи не само хората с най-ниски доходи, а и тези с по-високи заплати. Защото дори човек да взима 5000 лв. заплата, ако има необлагаем минимум, първите 780 лв. (колкото е минималната заплата в момента), няма да бъдат обложени с данък.
Увеличение на всички заплати с 10 на сто с бюджета за 2023 г., искат още от КНСБ.
Президентът на синдикалната организация Пламен Димитров одобри предложението на служебното правителство за въвеждане на данък върху свръхпечалбите на фирмите. През 2021 г. реализираната печалба от фирмите е нараснала с 10 млрд. лв. - от 27 млрд. лв. на 37 млрд. лв., обясни той. През 2022 г. печалбата на бизнеса в страната е нараснала с още 10 млрд. лв. до 47 млрд. лв.
Изоставаме повече от развитите страни
В Латвия ръстът е със 120 евро
Минималната заплата в България изостава спрямо повечето страни от ЕС.
Минималната заплата в България е нараснала с 20% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на миналата година. Но вместо да догонваме икономически по-развитите страни се отдалечаваме още повече от тях.
Ръстът на минималната заплата у нас за година е с 66 евро до 398,81 евро. В същото време в Германия минималната заплата е нараснала с 361 евро до 1987 евро. В Нидерландия ръстът на минималната заплата е с 209 евро, а във Франция със 106 евро.
България изостава все повече не само от най-развитите страни от ЕС, а и от редица държави, в които доходите не са чак толкова високи. Например в Латвия увеличението на минималната заплата за година е с 120 евро, в Литва със 110 евро, в Полша и Румъния с по 91 евро. В резултат заплатите в България изостават все повече спрямо останалите страни от Европейския съюз.
Минималната заплата в България е нараснала точно колкото в Чехия - с 66 евро. Но в Чехия минималната заплата вече е над 717 евро, или с 318 евро по-висока отколкото в България. Въпреки ръста на доходите в България, разходите на домакинствата се увеличават повече, показват данни на НСИ. В резултат много хора са принудени да теглят от спестяванията си. Според данните на БНБ има ръст на депозитите в банките, но нарастват предимно сумите в големите депозитите, в които има над 50-100 хил. лв. При по-малките депозити има спад, което показва, че хората с по-ниски доходи са принудени да тегля от спестяванията си или да взимат кредити, за да закърпят семейния бюджет.
В търговските вериги ръстът на цените е по-голям
Зърното вече е по-евтино
Хлябът продължава да поскъпва въпреки поевтиняването на пшеницата и въвеждането на нулева ставка на ДДС.
Зърнените и маслодайните култури, както и природният газ, токът и петролът поевтиняват, но стоките в магазините продължават да поскъпват. Според синдикалната организация има стоки, при които се нарушава връзката между цените на производители и цените в магазините. При някои стоки разликата между цените на едро и дребно е нараснала на 40%, а разликата между цените на дребно и при производителя е 80 на сто.
Цените на тока за бизнеса през март достигат 212 лв. за магаватчас, което е понижение с 56% спрямо същия месец на миналата година. Петролът е поевтинял с 33% за година до 79 долара за барел. Преди година той струваше над 107 долара.
С близо 27% се е понижила цената на хлебната пшеница, а слънчогледът е поевтинял с 55%, изчислиха от КНСБ. Има и спад на цените на торовете в резултат на поевтиняването на газа. По света поевтиняват и някои основни метали като калай, олово, алуминий, мед. В същото време при редица стоки в магазините продължава покачването на цените.
Например яйцата са поскъпнали с 66% за година, според данните на НСИ. Но от КНСБ наблюдават движението на цените на основните храни в големите търговски вериги. Оказва се, че поскъпването на яйцата във веригите е с над 95%, което е много по-голямо от измереното от НСИ повишение на цените. Това показва, че поскъпването в търговските вериги е по-голямо отколкото в останалите магазини.
Въпреки поевтиняването на пшеницата и въвеждането на нулева ставка на ДДС, хлябът и хлебните изделия за година са поскъпнали с 8,6%. Конкретно при козунака поскъпването е с 37,7 на сто.
