Започва реставрацията на „Света София” в Истанбул

Най-мащабните дейности по забележителността в Истанбул от години ще включват усилия за предотвратяване на щети от земетресение

Започва реставрацията на „Света София” в Истанбул, пише The Guardian. Архитектът Хасан Фират Дикер ръководи някои от най-интензивните реставрационни и консервационни дейности в близо 1500-годишната история на „Света София”, включително усилията за укрепване на големия централен купол и предпазването му от земетресения.

Внушителната структура, построена за първи път през 537 г. от н.е. по времето на Византийската (или Източната римска) империя, е видимо неравна на места, особено големият купол, който в продължение на стотици години се е намирал на върха на четири колони с различни размери. Цялата сграда е мозайка от ремонти след срутването на оригиналния купол по време на земетресение през 558 г. и няколко от околните полукуполи при по-късни трусове.

Турция се намира на върха на две разломни линии, което я прави изключително уязвима на земетресения, които могат да се окажат смъртоносни, когато се съчетаят с проблеми в инфраструктурата. Две мощни земетресения, които разтърсиха югоизточната част на страната в началото на 2023 г., отнеха живота на повече от 53 000 души, а за разрушенията с размерите на Германия беше обвинена широко разпространената корупция в строителния бранш.

Истанбул, град с население от 16 милиона души, гъсто населен с по-стари сгради и архитектурни чудеса, ежедневно се съобразява със страховете от следващото силно земетресение. 

„В най-ужасяващия сценарий земетресението ще разтърси цялата структура“, казва Дикер. „Основната арка, свързваща главния купол и полукуполите, може да се разтресе и да се появят пукнатини“. 

Земетресението може също така да разклати минарето в куполите или да доведе до пълно срутване на арките.

„Засега ще се занимаем с външните повърхности, минаретата и главния купол. Ще разберем по-добре, след като отстраним оловното покритие на купола“, каза той.

Екипът ще откъсне стотици години от историята на сградата, за да потърси начини за укрепване на конструкцията. Те също така се надяват да открият скрити стенописи от времето, когато „Света София” е била османска джамия, които може би се намират под някои от златните и жълтите й повърхности.

Реставрационните работи нямат определен график, а скелето, което скоро ще покрие интериора, има за цел да позволи обичайната работа, докато специално проектирано покритие ще предпазва крехката открита повърхност на купола от дъжд или силна топлина.