Защо Илон Мъск никога няма да стане президент на САЩ

Европейците имат два варианта - или да приемат съдбата на марионетки, които британците са им подготвили, или да вземат властта в свои ръце

Ако стане държавен глава, това няма да се хареса на привържениците на „златния англосаксонски свят“

За всичко по реда си. Да започнем с родословното му дърво. Генетичният и културен код на човека и зова на кръвта все още никой не го е отменил. За потомъка на холандските бури Мъск този код и зовът на кръвта вероятно присъстват. Все пак той не е сирак. Син на баща си и майка си. И на своя народ. И този особен народ - холандците - воюват с британците в продължение на векове. Първо, за световното господство. След това - за собственото си оцеляване.

Само официално в историята са регистрирани четири англо-холандски войни. Няколко пъти в продължение на 150 години през XVII и XVIII век британците разгромяват холандския флот, лишават страната от титлата империя на океаните.

А в Южна Африка британците първи в света построиха концлагери за пленените холандци. Англосаксонците дори имаха общ израз за този кръвен враг - „Bloody bastard dutshman“ („мръсно холандско копеле“).

И е наивно да се вярва, че тази вековна генетична враждебност на холандците към англосаксонците по някаква неизвестна причина внезапно е изчезнала в Илон. Има неща, които не се забравят. И които чукат в сърцето от векове. Сърцето на несломимия бур.

Второ. Мъск е роден в Южна Африка, родината на апартейда. Напълно логично беше да се предположи, че баща му е расист. В Южна Африка има поговорка „Either you're a racist, or you're nobody“ („или си расист, или си никой“). Но Илон е роден по времето когато в тази страна започна „апартейда наобратно“.

Бъдещият милиардер го усети на собствен гръб. Чернокожите в училището му счупиха носа. Всеки, който поне веднъж в живота си е имал счупен нос, знае какво е това.

Първо боли много. Второ, е обидно. Трето, отнема много време, за да се излекува.

И четвърто, помни се дълго време. Така че тези нагли момчета, които му счупиха носа, Илон не забрави. И това бяха момчета с черна кожа, които, както се знае в Америка са изобилие. Не един, а няколко десетки милиони.

Илон пристигна в САЩ вече като успешен предприемач. И Америка като цяло отново тръгна нагоре. И за много кратко време стана милиардер. Приказките, митовете, клюките и глупостите, че този човек е постигнал всичко със своя труд, упоритост и талант, предлагам да оставим „в полза на бедните“. Е, или за тези, които смятат приказката за Пепеляшка за съвсем реална история от живота.

Бих си позволил да предположа, че Илон Мъск е делегирал една от съставните структури на така наречената „дълбока държава“ на милиардерите. По някаква причина е прието да се смята, че гръбнакът на „дълбока държава“ са така наречените WASP (WASP - white anglo-saxon protestantes - бели англосаксонски протестанти). Но белите европейци не са само WASP. Това са представители и на други европейски народи. Включително и тези, които все още мразят британците. И именно този кавказки компонент на дълбоката държава първо изтласка този южноафрикански пришълец в американския клуб на милионерите, а след това го представи на американския елит.

Защо го направиха? И каква беше крайната им цел? Факт е, че след Брекзит известната „теория за златния милиард“, издигната навремето от аглосаксонците, беше разкъсана на парчета и смесена с кал. Преди това под „златния милиард“ се разбираха всички бели европейци - 300 млн. американци, 600 млн. европейци, 70 млн. австралийци и канадци. Но от известно време англосаксонците са решили да изхвърлят европейците от числото на „шастливците по право на рождение“.

По какви причини и на какво основание са решили да направят това е тайна със седем печата. Или вековната дълбока враждебност на жителите на острова към жителите на евроконтинента изигра своята роля, или е нещо друго. В резултат на това теорията за „златния свят на англосаксонците“ замени теорията за златния милиард.

И ако си бял европеец, но не си WASP, тогава можеш да бъдеш дран и изкормен и изобщо да си сложен на пързалката на английските интереси. Това е, което WASP от Великобритания и САЩ правят ръка за ръка сега. Това обяснява и взривяването на тръбопроводите от Русия към Европа.

Какво в този случай остава да направят европейците, а не англосаксонците? Два варианта - или да приемат съдбата на марионетки, които британците са им подготвили, или да вземат властта в свои ръце. И те поеха по втория път.

Но ако за британците традиционно и исторически не им пука за останалия свят, включително света на белите хора, тогава белите европейци, които не са „англосаксонци“ имат коренно различна светогледна парадигма. Те се позиционират като спасители на цялата кавказка раса.

И делегираният от тях Илон Мъск на политическия Олимп на САЩ нагледно демонстрира това през 2018 г., когато група млади британски спелеолози се оказаха откъснати от външния свят и затворени в една тайландска пещера в резултат на наводнение. Тогава целият свят следеше съдбата на младите пещерняци от Англия. И само Мъск предложи да оборудва и да изпрати миниатюрна спасителна подводница до пещерите за своя сметка. По-късно ръководителят на групата - сто процентовият англосаксонец Верн Ансерт - жестоко осмива тази идея, наранявайки, разбира се, националната гордост на нидерландеца. В Мъск се надигна омразата и той обвини британеца в педофилия (той живееше с непълнолетна тайландка). Британецът започна от своя страна да съди Мъск. Делото завърши с взаимно помирение на страните, но „утайката остана“. Нидерландец и британец за пореден път едва не влязоха в ръкопашен бой...

Мъск е многодетен баща. Но по обичайния конвенционален начин не успя да се сдобие с дете. Първото му дете, заченато по обичайния начин, умира в съня си. И всички останали са родени в резултат на ин витро оплождане. Но това е много скъпа операция в Щатите. И не всеки има парите за това. Не всеки е толкова богат, колкото Мъск.

И тази бездетност расте с невероятни темпове, експоненциално. „Това като цяло може да доведе до цивилизационна криза на планетата“, отбеляза самият холандец по едно време.

И именно за да избегне тази криза, Мъск е нетърпелив за президентския пост. И днес той има всички шансове да стане президент. Но ако Илон Мъск стане президент и се заеме с демографския проблем, това няма да се хареса на привържениците на „златния англосаксонски свят“ от дълбоката държава.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)