За ловна култура и морал

Да се вгледаме в традициите

Средство за възпитание не само на младите, но и на възрастните

На някои тези понятия могат да се сторят стари, отживели. Но изграждането на истински стопани и защитници на родната природа, а тя е вечна, се крие в тези два термина - култура и морал. И най-бедният и най-богатият народ, лишен от тях, е обречен на пълен провал - и вчера, и днес, и утре.

Нека най-напред се вгледаме в ловните традиции. Всеки ловец желае да упражнява на воля любимото си занимание, да преживява силни емоции, да укрепва здраве и сили, естествено, да достигне дълбоки старини. А ловът е свързан косвено със състоянието на нашето дивечово богатство. Колкото по - големи и по - разнообразни са запасите на диви животни, толкова повече хора могат да участват в ловните излети.
Какво означава думата традиция? Тя е приемственост на културата и опита на старите поколения. Това са установени правила и норми на поведение и отношения между хората. Тя означава и общо приети ценности, установени навици и форми на живот. В ловната традиция се включва и един нов елемент - отношенията на ловците към дивеча като национална собственост. Традициите дават устойчивост на колектива /общо взето това е ловната дружина/, подпомагат ритъма на неговия живот, сплотяват хората. Те предотвратяват острите конфликти между самите ловци, от една страна, и определят отношението им към дивеча, от друга.

Добрата традиция е важно средство за възпитание не само на младите, но и на възрастните. Тя може да бъде ценен помощник в изграждането на здраво и рентабилно ловно стопанство. Традицията не може да се създаде със заповед или да се напише на ловния билет и така да стане средство за ръководство. Тя трябва да влезе в сърцето на ловеца, да прерастне в навик, а с течение на времето да се превърне в цяла система на поведение. Но това не е някаква всекидневна нагласа, а просто стереотип на държане. Ловците от по - старото поколение знаеха силата на хубавите традиции и грижливо ги поддържаха. От тях ние наследихме тържественото откриване на ловния сезон, колективните хайки за изтребване на хищници, другарската трапеза по време на лов, ловните вечеринки. Сега в ритъма на нашето забързано и трудно ежедневие започваме да отдаваме малко значение на хубавите ловни традиции и понякого почти не си спомняме за тях.

Може ли сръндак да нападне човек?

Сръндакът може да има особено, заплашително поведение, когато нещо го тревожи - независимо какво. Когато причината за това е човек, животното най - често избягва с или без рев. Понякога обаче то се спира, наостря уши и гледа втренчено, като че се готви за нападение. В други случаи обикаля около човека, спира се, отминава, пак се връща и накрая избягва. Тези прояви са характерни, когато уплахата е внезапна и изненадваща. Животното се суети, докато открие причината. Подобни случаи у нас са наблюдавани рядко.

Сърната ражда през май, а сръндакът няма никакво отношение към малките и не участва в тяхното отглеждане, поради което не е възможно да го трогне потомството му. Така че изплашените сърнета не могат да бъдат причина за неговото агресивно поведение.

В ловната литература има съобщения за нападения на хора от сръндаци, но през периода на сватбуване, който у нас е през юли, август. Тогава животните са по - непредпазливи, по -безстрашни и нападателни. Когато сръндаците по една или друга причина се отглеждат в малки, заградени площи, те стават доста агресивни и дори опасни, нападат човека и причиняват наранявания.

За миграциите на рибите

Причините за вертикалните миграции на рибите все още не са известни. Така например нощем те изплуват близо до повърхнастта, а призори отново се спускат в дълбините. Американският учен Вайл е успял да екпериментира това явление в лабораторни условия и да докаже, че чувствителността им към промените в силата на светлината поне в известна степен не се намира под контрола на рецепторите на ретината. При експеримента се оказало, че двете групи ларви, едната от които се състояла от слепи индивиди, а другата с нормално зрение, регистрират по еднакъв начин при намаляване на светлината: приближават се към повърхността. А при силно осветяване ясно изразено светло усещане се появявало при здравите, а не при слепите. Наблюдаваната светлочувствителност явно е резултат от извънретиннна и ретинна чувствителност. Ученият се надявал, че в процеса на експеримента ще може да уточни ролята на ретината и на извънретинните рецептори, чиято природа все още не е определена.