Звезден старт на фестивала в Карлови Вари с Ръсел Кроу и Алисия Викандер

Български филм в основния конкурс

Испанка дебютира с “Момичетата са добре”

Звездата от “Гладиатор” в музикално амплоа

Силно и обещаващо започна 57-ото издание на международния фестивал в чешкия спа курорт Карлови Вари. Още при откриването, както от години е в традициите на фестивала, публиката бе зарадвана с представянето на двама от почетните гости - шведската актриса Алисия Викандер и австралийският актьор с огромна популярност в американското кино Ръсел Кроу. И двамата вече с награди “Оскар”, получиха и Почетен “Кристален глобус” от президента на фестивала Иржи Бартошка, любим актьор на чешките зрители от театъра, киното и телевизията. Алисия Викандер представи премиерния британски филм “Firebrand” на алжиро-бразилския режисьор Карим Айнуз (едва втора прожекция след участието в Кан).

Алисия Викандер

Филмът е мощна историческа драма за времето на крал Хенри VIII и неговата последна (шеста) съпруга Катрин Пар. А веднага след официалната церемония Ръсел Кроу се включи като музикант в концерта на градинското фестивално парти. След такова начало зрителите са с оправдано високи очаквания от богатата програма.

Разбира са, основният интерес е към главния конкурс, където тази година се състезават 11 филма за Голямата награда “Кристален глобус”, сред тях и нашият “Уроцте на Блага” на режисьора Стефан Командарев. Състезателните заглавия по традиция за 12, но този път в последния момент е отпаднал вече селектиран китайски филм, поради изненадващо решение на компетентните органи в Китай. Но заглавието не бе обявено, за да не попречи това обстоятелство на бъдещето разпространение на филма и неговата фестивална съдба.

Конкурсната надпревара започна с испанския филм “Момичетата са добре” - режисьорски дебют на актрисата Ичасо Арана, която вече е позната в Карлови Вари, но като сценаристка на филма “The August Virgin”, селектиран в същия основен конкурс през 2019 г. Сега в първия си режисьорски филм, също по свой сценарий, тя изгражда остроумно преплитане на репетиционен период на малка театрална трупа с всекидневните откровени разговори между момичетата за тяхното обичайно битие. И разбира се, актрисата Ичасо Арана изпълнява централната роля в своя режисьорски дебют. Филмът е свеж поглед към особено актуалната днес женска проблематика в съвременното кино, но с допълнително достойнство - ненатрапчива искреност и екранна достоверност.

“Момичетата са добре” 

Много силна заявка в оспорваната конкуренция дава филмът на домакините “Никога не сме били модерни” на младия режисьор Матей Хлупачек, роден през 1994. Той е безспорната нова надежда на чешкото кино, след като дебютира с първи самостоятелен игрален филм “Недокосване” (2013) едва 19-годишен. След това работи за HBO и ръководи своя продуцентска компания “Barletta”. Новият му филм е по сценарий на талантливия автор Миро Шифра и изненадва с оригинален поглед към особено актуалната днес проблематика за “различните хора”. Сюжетът е ситуиран в 1937 година, когато индустрията в тогавашна Чехословакия се развива успешно преди началото на Втората световна война. Но в паралелен сюжетен план е заложена темата за съдбата и житейската драма на малкото хора, родени с хермафродитизъм (или назоваван още интерсексуалност - рядко анатомично и функционално смущение на репродуктивната система с наличие на двуполови органи).

“Никога не сме били модерни”

Тъкмо в тази деликатна линия филмът развива и съпричастно защитава с драматична енергия правото на всеки човек да търси своето щастие, противно на социалното безразличие или дори пренебрежително отношение към подобни хора.

Безспорният положителен патос на филма в тази посока няма нищо общо с подобни пропагандни или външно ефектни декларации, а напротив - поражда искрено съчувствие и естествено състрадание както от обществото, така и от всеки мислещ човек. Режисьорът Матей Хлупачек се доверява на сценариста Миро Шифра, който в свое интервю казва: “Преди време в антикварна книжарница попаднах на книга от лекаря Франтишек Хайка, който преди 100 години анализира хермафродитизма и бях изненадан, че ние днес знаем по-малко от тогава или не обръщаме внимание на подобни хора. Това ме мотивира да напиша сценария, защото тази тема не трябва да бъде табу в съвременния ни живот”.

Предстоят седем фестивални дни с оспорвана конкуренция и във втората конкурсна категория, наречена “Проксима” (от латински: най-близка).