Зимни грижи за дивеча

Липсата на храна е основен проблем през сезона

Ако презимува добре, той ще дава по-многочислено и по-жизнено поколение

Всяка година се приготвят над 170 000 хранилки

Въпреки че зимният покой на природата има своя прелест, истинските ловни стопани не наблюдават спокойно такива картини. Те добре знаят, че ако оставят дивеча без грижа, очаква го гибел. Липсата на храна през зимата е основната причина за трагедиите, които се разиграват в животинския свят. Ако дивечът презимува добре, ако е сит и здрав, той ще дава по-многочислено и по-жизнено поколение. Една тежка зима е в състояние да унищожи  80-90 на сто от запасите на полезните диви животни, ако човек не им се притече на помощ.

Необходимо е да се осигури достатъчен и разнообразен фураж, подхранването да започне навреме, хранилките да се направят там, където са зимните местообитания на дивеча. Фазаните, яребиците и кеклиците понасят по- лесно трудната януарска зима, когато им се помага с храна. Птиците свикват с дружбата на хората и са чести посетители на спасителните хранилки и подслони. А наред с редовната доза сол на елените и сърните се поднасят листник и концентриран фураж  -ечемик, овес, царевица, жълъд.

Специални грижи са нужни и за презимуването на зайците. Дългоухите животни са изключително доволни, когато ловците им оставят цвекло и листник. Тогава те не посягат нито на овощните дървета, нито на горските насаждения. Необходимо е да се направи по една хранилка и по едно солище за 15 заека, а през периода на подхранването на 100 заека всекидневно се дават по 2 кг концентриран, по 4 кг груб и по 4 кг сочен фураж.

Няма съвестен български ловец, който да не се отнася с топлота и добрина към зимуващия дивеч. Затова всяка година се приготвят над 170 000 хранилки, 82 солища, осигуряват се над 6300 тона концентриран и 3600 тона сочен фураж, над 2700 тона сено, 18200 куб.м. листник. Подготвят се над 1000 волиери за отглеждане на яребици през изключително тежките зими. На много места хранилките са номерирани и имат табелки с имената на поддържащите ги ловци. Всяка ловно-рибарска дружина приготвя по 10-20 подвижни хранилки, които се поставят, където е необходимо.

Мъдри ли са рибите

Мислят ли животните? Много често техните умствени способности се преувеличават. Понякога на рибите се приписва изключителна съобразителност. За щуката се разказват какви ли не ловни истории: например, как умее да отваря капаците на въдичарските кошчета, за платиката - как по влакното се издига на повърхността и щом види въдичаря, моментално изчезва във водата, за шараните, които с удар на опашката откачат примамката от кукичката и спокойно я излапват. Тези истории, разбира се, са плод на въображението на разказващите.

Способностите на делфините

Делфините се отличават с изключителна схватливост и се поддават на обучение много по-лесно от кучетата. Обикновено за тях са достатъчни две - три показвания. Те много внимателно взимат рибата от чинията, ловят я във въздуха или я поемат от ръцете на дресьора, като правят скокове по четири и повече метра. Тези умни животни подават хвърлените във водата вещи, скачат през запалени обръчи, играят баскетбол и водна топка, като действията им са особено резултатни. Делфините могат да бъдат обучени да звънят със звънче по време на скока, да отварят ключалки, да теглят с помощта на въже лодката с хора и още на много други неща.

Портретчета

Професор Цоло Пешев

През десетилетията, когато съществуваше институцията редколегия, ”Лов и риболов” имаше един много скромен член - професор Цоло Пешев. Той беше символ на трудолюбивия научен работник, преподавател и пропагандатор /както тогава обичахме да се изразяваме/ на биологични знания. Професорът рядко вземаше думата /когато се обсъждаха някои проблеми/, но затова пък мнението му винаги беше ценно, падаше на мястото си. Беше обърнал внимание и на чуждестранните научни среди. Така например, в началото на 80-те години на миналия век на едно от заседанията си Нюйоркската академия на науките /САЩ/ прие за свой член Цоло Пешев - ръководител на Катедрата по зоология в Биологичния факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. Това беше едно високо признание за неговата дългогодишна преподавателска и научно-изследователска дейност. Така че професорът не беше случайно дългогодишен член на Централния съвет на БЛРС и на Ловния съвет. Автор беше на много книги, учебници, статии. Доста от творбите му разнообразяваха и страниците на „Лов и риболов” - със сериозен научно-популярен акцент и принос в ловното дело.

Смъртна схватка

Златката обичаше своята гора. Тази стара нейна закрилница й беше осигурила едно кухо дърво, което й стана любимо жилище. Там тя живуркаше като отшелничка. Не смееше да прави хищнически набези в близкото село. И може би затова предпочиташе катериците. Имаше си изработена хватка: покатерваше си тихо на някое дърво, приближаваше се на пресекулки и светкавично се мяташе върху жертвата си. Ловувайки нощем, тя обичаше прясната жива храна. Е, за десерт похапваше малини и боровинки. Общо взето беше самотница - скиташе, ловуваше, почиваше си в уединение... Но една хитра катерица вече няколко пъти я разиграваше. Със стройното си гъвкаво тяло и дългата си опашка, която й служеше като кормило при големите скокове, рунтавелката все успяваше да се измъкне от смъртната опасност. Пък и тя не беше много праведна - често притесняваше гнезденето на пойните птици. Ала до сега оцеляваше в най-различни тежки положения. 
Една красива вечер златката пак надуши хитрушата. Доста внимателно я проследи. Но катерицата не беше от вчера на тази земя. Скочи от дървото и взе да бяга. Изведнъж видя  една малка дупка в някакъв сандък - това беше селския трафопост. И се шмугна вътре с надеждата да се скрие. Ала и злият й враг успя да се вмъкне там... На сутринта електротехникът, който беше и ловец, намери овъглените от високото напрежение телца на двете смъртни неприятелки. Така отминава животът – в радости и скърби..