Истории от бележника на д-р Емилова - Съдба: ангел за Надежда, надежда за Ангел

От 9 години Надежда прави четири пъти по 20 дни на плодове и чай и 10 дни захранване, от няколко години – и синът ѝ Ангел. Двамата са вегани. Двама воини в битката за здраве, която печелят с воля и дух

Надежда и Ангел. Майка и син. Излъчваха светлина и това усещане остана в сърцето ми дълго след като ги срещнах в Боровец, в Клиниката на д-р Емилова. Надя – крехка, направо „прозрачна“ жена, с фини и одухотворени черти, с дълбоки изразителни очи, с елегантни жестове. На 47 е, а сякаш времето не е оставило следа върху нея. Ангел, на 24, с най-красивата  и чиста момчешка усмивка на света. Придвижва се бавно към мястото за снимки, защото е с церебрална парализа, но усмивката не слиза от лицето му. Надя застава до него с цялата нежност на света, един обикновен ангел – майка, закрилница, приятел. Тя е с множествена склероза от 9 години. Но още в първия момент, когато трябва да избере начина си на лечение, тя решава, че ще се бори за здравето си без лекарства, с метода на лечебното гладуване. И успява!

Време за битки

През 2016 г. тя отива на лекар заради мравучкане в лявата ръка. Постепенно това усещане обхваща врата, главата, цялата лява половина на тялото. Неврологът, който преглежда врата й, казва, че има остеопатични промени в прешлените и й препоръчва много месо, сланина, сирене с аргумента: „Най-силните животни в гората са месоядните“. Изписва й силни лекарства, от които тя се чувства зле, не може да шофира, да върти главата си, не може буквално да стане от леглото.

Ядрено-магнитният резонанс обаче показва множествена склероза. Лекарите искат веднага да постъпи в болница и да почне лечение с кортикостероиди. Надя отказва. „Започнах да търся различно лечение, но не и болница и тежки лекарствени терапии. Не исках това, нямах доверие на традиционната медицина. Бях чувала за д-р Емилова и нейния различен подход към тази коварна автоимунна болест. Гледах интервютата и филмите с участието на Керанка Костова (една от героините на книгата „Гладната революция на д-р Емилова“), която дори е била полупарализирана, но е успяла да стопира тази болест с периодично гладуване и вегански начин на хранене. И отидох във Варна през 2017 г. Направиха ми всички кръвни изследвания, прегледи, консултации... Започнах програмата, с която Керанка е успяла да спре тази болест: 4 пъти в годината по 20 дни на плодове и чай с мед и след това още по 10 дни захранване. И така, правя го вече 8 години! Пазех в тайна всичко това, защото знаех каква ще бъде реакцията към мен, не исках да ме обезкуражават, да коментират каква „глупост“ е гладуването. Но времето показа, че съм права, успях да си върна здравето! И резонансът го показва: плаките в мозъка намаляват. Неврологът беше абсолютно изумен. Той ме прегледа и написа: мускулен тонус – нормален, рефлекси - в норма, координация и сетивност – съхранени. И призна, че това, което правя, дава резултат. „Не знам какво правиш, но продължавай - каза ми той. - Аз съм насреща.“ Изпитвам огромна благодарност към д-р Емилова и към Керанка и се гордея, че вероятно аз самата с моя опит и моята история мога да помогна на някого да намери пътя към здравето си. Чувствам се отлично, нямам симптоми от години. Не съм взела един ден болнични. Ходя на работа, гледам си децата, имам три. Най-голямото е на 28, най-малкото на 14.“ 

Време за победи

Ангел, едно от трите деца на Надя, е с церебрална парализа заради лекарска грешка. Роден е 4400 г без цезарово сечение, което при толкова едро бебе днес е задължителна операция. Самите лекари са признали, че не са реагирали адекватно по време на раждането. Виждайки как майка му се чувства все по-добре с лечебното гладуване, и той започва да прави режим на плодове четири пъти в годината! И като майка си се храни вегански през останалото време. Гледал е заедно с Надя документалния филм за Керанка Костова - „Глад за живот“ (не само веднъж, а сто пъти, казва Надя), и е много мотивиран. Вярва, че с този режим на гладуване и  хранене може да възстанови двигателните си умения. „Много е стриктен и всичко е под час при него, не може да се изкуши“, казва с обич Надя. И момчето кара колело все по-добре, без някой да го кара, движи се все по свободно, макар и на собствена скорост, пазарува, макар че всеки сантиметър за него се равнява на километър за бегачите, ходи на гимнастика, разхожда се из града с домашния им любимец. Пълен е с енергия и със… светлина, тази светлина и одухотвореност, която излъчва и Надя. И е истинска надежда за майка си Надежда!

А Надя за Ангел е истински ангел! Когато наблюдавам тяхната силна връзка, основана на обич, доверие и подкрепа, си мисля колко е странна съдбата. Да, Бог дава най-тежките битки на най-добрите си воини, така е. Но защо хората започнаха да губят и най-леките битки? Дали защото не подмениха ценностите си и вместо да се стремят да изградят силен характер и извисен дух, искат материално охолство, трупат вещи, потапят се в завист и отхвърляне на другите, често и в омраза? Надя знае какво е да каляваш силата си в изтощителни битки. Когато я диагностицират с МС, работи в дневен център за деца със специални потребности – ресурсен учител и логопед, сега е учител в гимназия в Ихтиман. Гледат децата със сегашния й съпруг, никога не е имала помощта на баби и дядовци. Нейният избор на лечение предизвиква и недоверие, и подигравки.

„Много ми се подиграваха, особено когато ходехме на банкети и празненства. В моята чиния нямаше пържола, а само „трева“ и затова ме наричаха анорексичка. Често съм плакала, защото директно ме обиждаха: виж се на какво приличаш, на нищо не приличаш, много си кльощава… Идваше ми да им кажа: а вие виждате ли се на какво приличате? Но си мълчах и си гълтах сълзите. Защото имах цел – да бъда здрава, да бъда нормален човек.“

Време за щастие

Едно от условията да оздравееш е желанието да оздравееш, казва философът Сенека. И точно защото това желание при Надя не отслабва с годините, тя става не само по-мотивирана, но и… по-изящна, по-красива, по-жизнена. По-силна! Сега, при тази среща, на която снимах портрета им, беше седмият ден на Ангел на природосъобразно хранене и седмият ден на Надя на суровоядство. Това е нещо ново, което тя иска да опита, окуражена от опита на вдъхновяващата Керанка Костова, която по препоръка на д-р Емилова цели 2 години е била само на сурови плодове, зеленчуци, ядки и семена, включително покълнали. Разбира се, Надя е под наблюдението на лекарския екип на клиниката, с изследвания и напътствия. Защото и суровоядството е тънка наука, трябва човек да е сигурен, че няма да навреди на организма си. Д-р Емилова е предупредила Надя, че суровоядството трябва да е с мярка, защото мазнините в тялото й са на долната граница. И й препоръчали суровите и готвените храни да са 50 на 50, нещо, което Надя следва. Веско Станков й направил индивидуален хранителен режим, така че да приема разнообразна и пълноценна храна, и Надя го следва с благодарност.

„Това е моят път - казва Надя. - Четири дълги гладувания годишно, вегански режим, йога, движение, работа. Това е моят живот. И Ангел се чувства щастлив да върви с мен по тоя път.“