Истории от бележника на д-р Емилова: Галина, която се научи да диша отново

Диагностицирана с рядко автоимунно заболяване – саркоидоза, оперната певица намери своя път и своя лекар и днес, 17 години по-късно няма и помен от болестта

Музиката и сцената са целият й живот

Д-р Емилова завършва медицина през 1962 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. Повече от 48 000 пациенти са минали през клиниката и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Галина е оперна певица и е била дълги години солистка на Старозагорската опера. Музиката и сцената са целият й живот. Когато й поставят диагнозата саркоидоза, е съкрушена. Защото тази болест засяга белите дробове, нейният инструмент – в тях се появяват огнища на възпаления, които постепенно обхващат тъканите, те стават нееластични, дишането става трудно.  Учените не са единодушни за генезата на тази коварна болест. Някои смятат, че е автоимунно заболяване, други смятат, че причината е вид бактерия от рода на туберкулозните. При Галина някои лекари обвиняват и сцената, чиято сценична прах тя е дишала с такава наслада дълги години. Как се е почувствала младата жена, тогава само на 36 години? Как се е борила с тази болест? Разказва Галина Ташева, днес на 57:

„Ще запомня 2001 година, защото тогава животът ми се преобърна. През тази година бях по-често в болница, отколкото с близките си у дома. Започна с кашлица, температура, храчки, в болницата казаха, че е пневмония. Последваха още пет тежки пневмонии само през тази година! Всеки път влизах в болница. Приемала съм поне 15 вида антибиотици. Вместо да имам подобрение, аз ставах все по-зле. От високите дози кортизон, с които ме лекуваха една година напълнях, подпухнах цялата, нямах енергия да се движа. На моменти дори бях неадекватна, защото поддържах постоянна субфебрилна температура. В болницата в София, където лежах, не можаха да открият причината за тези пневмонии. Но лекари от старозагорската болница поставиха диагнозата: саркоидоза. Можете ли да си представите какво означаваше тази диагноза за една оперна прима на 36 години, в разцвета на кариерата си. Означаваше край на това, което обичам най-много - да пея на сцена. Дали болестта беше предизвикана от сценичния прах, както твърдяха някои лекари? Дали беше проява на автоимунно заболяване? Нямах отговори, знаех само че трябва да напусна работата си. Децата ми, единствената ми утеха, бяха малки, но болестта щеше да ми попречи да бъда и пълноценна майка. Трудно ми е да опиша колко тежко ми беше. С всеки изминал ден ставах все по-зле. Започнах с шепа лекарства, а вече вземах цяла торба: за кръвно, за нерви, за елиминиране на излишната течност в организма, за саркоидозата - тези лекарства ми казаха, че ще пия постоянно, до живот. А аз вече бях станала 100 кг! Изчетох всичко в италианските и немските сайтове за тази болест и разбрах, че не е сред болестите, за които медицината има ясни решения. Това още повече ме отчая.

Помня и един ден от 2003 година -14 декември, моят рожден ден. В този ден мъжът ми викна два пъти бърза помощ у дома, толкова зле бях. Точно в този ден, когато малко се свестих вечерта, мъжът ми пусна телевизора и аз се загледах в едно интервю. То беше с д-р Емилова. Гледахме го мълчаливо с мъжа ми, слушахме внимателно и накрая той каза: „Знаеш ли, усещам, че тази лекарка може да ти помогне.“ И веднага намери телефон, обади й се. А тя беше страшно отзивчива. Каза, че  след няколко дни е в София и ми определи среща. На мен това направо ми даде криле - някой толкова бързо разбра, че имам нужда от помощ и се отзова! За мен това е истинският лекар.

Видяхме се, тя разгледа изследванията ми и видя торбата с лекарства, които пиех всеки ден - за високо кръвно, за нерви, за кашлицата, за задушаването… След това поговорихме и д-р Емилова ми каза: „ С гладуването ще се нормализира кръвното налягане и метаболизма, ще спреш  хапчетата, с изключение на кортизона, който бавно ще намаляваме по схема, докато го изключим напълно. Засега имам опит само с един пациент със саркоидоза, на когото сме помогнали. Надявам се и при теб да се случи същото, като по целия този път към здравето ще бъда до теб.“

От този момент тя стана моят лекар. Защото не ми каза да си запиша час за консултация, да ида еди-къде си, а дойде, без да пести времето и усилията си да ми помогне по най-добрия начин. Даде ми това, което е толкова дефицитно в отношенията лекар-пациент: време, доверие и оптимизъм.

Но страховете не изчезнаха изведнъж. Престъпих прага на клиниката през януари 2004, много болна, много пълна и много уплашена. Беше ми много трудно да гладувам на плодове. С всеки изминал ден обаче у мен се събуждаше вярата, че това е пътят, че ще оздравея. Постепенно спряхме лекарствата за кръвното, на третия ден температурата се нормализира, на четвъртия-петия ден изчезна и кашлицата! Исках да скачам от радост като малко дете. С жената, с която бяхме в една стая в клиниката, станахме близки. Тя ми каза: „Галя, още първата вечер, когато чух че кашляш насън и да се давиш, се уплаших. Тази нощ не съм те чула да кашляш. Спа спокойно.“ За мен това беше истинско чудо!  Гладувах 20 дни на плодове, захраних се 10. Д-р Емилова ми даде схема как да се храня в къщи, изключваща напълно мляко и млечни продукти, с минимално количество от останалите животински. Новото ми меню беше базирано на цялостни непреработени растителни храни включващо максимално количество сурови плодове и зеленчуци. Спазвах го, ставах все по-добре. Посмях да отида отново на пулмолог чак след 5 години. Той ми направи всички необходими изследвания и накрая изумен ми каза, че няма и следа от болестта. Оттогава не съм боледувала от пневмонии, не съм имала никакви симптоми на саркоидоза, вече 18 години.

Боледувала съм от грип, няма как, защото съм все сред ученици. След като слязох от сцената, взех втора специалност – музикално-сценично режисура и сега уча младите на това, което аз съм научила в Академията. Уплаших се едва когато се разболях от ковид през 2021, всички в къщи се изплашиха, но го изкарах леко, с един ден температура и лека кашлица. Смятам, че гладуванията в къщи, макар и по-къси през тези 18 години си казаха думата. - два дни всяка седмица и десет-петнайсет веднъж годишно. Не съм дори вегетарианка, ям месо, но много рядко и по малко, отказах се от белия хляб, захарта, солта, преработените калорични храни. Опитвам се да се храня добре, но след преболедувания ковид повиших теглото. Затова сега отново съм в клиниката - да заредя батериите, да почерпя от безкрайния опит и кураж, с които ме зареждат д-р Емилова и целият и отдаден на мисията екип. Може да е клише, но д-р Емилова ме върна към живота. Всичките тези години е била в сърцето ми. „

Пълнени тиквички с елда и тученица

Идеално ястие за лека вечеря или обяд през горещото лято.

Продукти: елда – 1 ч. чаша, 2 тиквички, 2 моркова, 1 връзка тученица, един голям домат

Подправки: копър, индийско орехче, кориандър – пресен или на зърна, хималайска сол, зехтин екстра върджин

Приготвяне: Разрязваме на две тиквичките и ги издълбаваме с лъжица, като оставяме лодки с дебелина 1 см. Измиваме елдата и я варим заедно с нарязаните на малки кубчета тиквички и моркови в 2 ½  чаени чаши вода. Слагаме сухите подправки. След десетина минути я отцеждаме и  пълним лодките от тиквички. Слагаме ги във фурната с кръгчета пресни домати и когато са готови, поръсваме с нарязаните тученица и копър.