Истории от бележника на д-р Емилова: Сия Тонкова - пациент №7 от 7 май 1993 г.

Днес професор и преподавател в САЩ, 75-годишната Сия смята, че е имала огромен късмет да срещне д-р Емилова преди 30 години и да спаси живота си, а и да поеме по интелигентния път към здравето

На 5 май, 1993 г. никому неизвестната д-р Людмила Емилова отваря кабинет във Варна. На освещаването му репортерка от радио Канал Ком интервюира лекарката, която казва, че тук ще консултира и лекува пациенти по метода на Лидия Ковачева – без лекарства, с плодове и чай. Самата тя се е спасила от предстояща хемодиализа и тежка мигрена с този метод.

Сия* тогава е преподавател в Техническия университет - Варна, завършила е машинно инженерство, омъжена с две деца, съпругът й също е машинен инженер, конструктор на кораби. Слуша интервюто на 15-тия ден от гладуването си на вода, защото, още ненавършила 45 години, страда от голяма миома на матката, плюс бучка в гърдата, язва на пилора, разширени вени, дископатия… Слуша и решава веднага да отиде при д-р Емилова, защото не е сигурна как да се захрани, а има и стомашни болки. И така, на 7 май 1993 г. позвънила на вратата на д-р Емилова. Разказва Сия:

„Вратата отвори жена на вид не повече от 35 години (тогава д-р Емилова е на 49), с късо подстригана тъмна коса. Помислих си, че прилича на лекоатлет, стегната, гъвкава, силна. Очите й блестяха, а кожата на лицето ѝ беше като на бебе. От тогава винаги мога да позная кога един човек истински е гладувал на плодове – кожата му е като на бебе.

Аз вече бях 15 дни на вода, защото бях много, много болна. Пиех купища лекарства. Едва едва се влачех, тялото ми тежеше като пълно с олово, бях качила много килограми. Не можех да се наведа да си вържа обувките или да избърша пода – миомата в матката беше достигнала размера на портокал и изглеждах като бременна. Трябваше да взема решение за хирургичното й отстраняване, болките и кръвотеченията вече ставаха нетърпими. Бучката на гърдата тогава не ми създаваше проблеми, беше спяща клетка. И докато се чудех кога, как и кой да оперира миомата, нещата с хроничния гастрит се влошиха и се оказах с язва на пилора. Вече не можех и да се храня, дори с варени картофи, лекарствата не помагаха. С две думи, през пролетта на 1993 бях на дъното на черна дупка. Ходех на работа, но се влачех, загубих интерес към всичко, избягвах общуването, криех се. Един ден в къщи дръпнах книга от лавицата и паднаха две малки тънки книжки, които дори не си спомням кога съм купувала. Едната на Петър Димков - „Съвети и рецепти за лекуване с глад и за лекуване с вода“ и „Сто болести, сто билки“. И ако това не беше знак….. В първата книжка пишеше, че за 15 дни без храна епителът на стомашната лигавица се възстановява напълно. Освен това опитът на йогите показвал, че 15 дневно гладуване само на вода е напълно безвредно. Йогите някога да не са били прави?

Смело пристъпих към гладуването на вода, защото не си представях нищо по-лошо от денонощните болки. Спрях да ям на Великден. Веднага след празничния обяд заведох съпруга си на летището, заминаваше по работа. Целуна ме, но не ме прегърна. Как да ме прегърне, бях станала необхватна. Вечерта, когато децата излязоха, си преварих вода, прецедих я и я изпих. И си легнах. Няма по-гадно нещо от пиенето на преварена или дестилирана топла вода. По-късно започнах да слагам липов цвят за да неутрализирам неприятния вкус.

На сутринта пак пих топла преварена вода, разходих кучето и заминах на работа. Интересно, че енергията ми не само не намаля, а се увеличи. Преживях първата ацидозна криза, после още две, преживях пристъпите на глад, опитите на децата ми да ме върнат „в действителността“. И така 15 дни. Идваше най-отговорния момент: захранването. Трябваше храносмилателната система пак да влезе в действие и да стане ясно дали „счупеното“ е зараснало. Трябваше да започна с ябълков сок в продължение на 3 дни, след това кисело мляко. Карах уж всичко по протокола, но след няколко дни се появиха киселини и болки в стомаха. Изпаднах в паника. И тогава чух за д-р Емилова по радио „Канал Ком“.

Бях първият й пациент който е изкарал 15 дневно гладуване само на вода. За да се поправи грешката при захранването ми, д-р Емилова препоръча да направя седмица по системата на Лидия Ковачева и след това да се захраня. След гладуването на вода една седмица на плодове, чай и мед ми се видя небивал разкош. Така можех да изкарам до второто пришествие. Много хора са ме питали дали водното гладуване не дава по-добър ефект. Не. Гладуването само на вода е изключително натоварване на организма. С плодовете никога не получих остра ацидозна криза, както само на вода.  Запазва се перисталтиката на червата, а тялото получава витамини, минерали, ценни вещества. Изкарах една седмица на чай, плодове и мед. Захраних се по схемата, дадена от д-р Емилова. След известно време направих 15 дни на череши. Преобразих се външно, а съпругът ми вече можеше да ме прегърне. Няма по-трудна битка от битката с килограмите!

Д-р Емилова предложи „да бягаме на къси разстояния“, т.е. кратки, но чести гладувания за да се свалят излишните килограми и след това - по-дълги гладувания. Четвъртото ми 15-дневно гладуване беше през януари на следващата година. Бях в клиниката, там се запознах с Лидия Ковачева и с много хора, които търсеха нов път към здравето. Бяхме заедно в тези преживявания, беше важно да общуваме, да споделяме въпроси и съмнения, защото външната среда беше доста враждебна. И така весело-весело в смях  и закачки си вършеше работата програмата. Всичко това - под лекарски контрол, чувствах се страхотно. И затова д-р Емилова предложи да продължа още една седмица за да станат 21 дни на плодове. Речено-сторено – вече бях готова за „бягане на дълги разстояния“. Когато през април отидох на преглед, се установи, че миомата я няма. За по-малко от година! Гинеколожката ми смяташе, че „това нещо“ без нож няма да се махне. Няколко пъти в нарастваща градация започна да вика: „няма я, няма я, няма я“. След прегледа отидох при съпруга си в работата му. Казах, че миомата я няма. И се разплаках неутешимо.

След повече от 20 години срещнах един от първите последователи на д-р Емилова, с когото се запознах по онова време. Знаете как се гледат хора, които не са се виждали дълго време и се чудят дали се познават, кога и къде са се виждали. Казах: „Ти май не можеш да си спомниш за мен?“ А мъжът каза: „Да бе, как да не те помня, ти беше най-голямата миома“! Ето така ме бяха запомнили.“

Днес Сия изглежда превъзходно за своите 75 години – с чиста кожа, върху която не слага грим, със стройна и елегантна фигура. От 20 години живее в САЩ със съпруга си, още преподава и никога не е спирала да следва метода на лечебното гладуване. Прави само „бягане на къси разстояния“, но се храни пестеливо и с минимално количество животински продукти от време на време. Смята, че животът на човек е въпрос на избор. „Не можеш да се кланяш едновременно и на Бог, и на Дявола“, казва в характерния си стил Сия. Всеки ден прави тибетска гимнастика – нещо, което е научила в клиниката, играе йога, ходи много пеша. Единствената разтърсваща сериозна здравословна криза преживява по време на коронавируса – получава белодробна емболия и едва я спасяват в болница. Свързва го с ваксините, които си е поставила заради коронавируса. Но отдава оцеляването си не само на добрата здравна система в САЩ, а и на собствените си защитни сили, които поддържа и със здравословно хранене и с лечебни гладувания. Чете много книги за здравето, анализира, надгражда познанията си. Радва се на живота и на своя първи правнук, заради когото пътува до България.

Но никога не забравя онази първа среща с д-р Емилова, нейния ангел-спасител, която е променила живота ѝ.

* Името на героинята в текста е променено.

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.