Калоян Паргов, зам.-председател на БСП, пред „Труд news”: Президентските избори ще покажат дали правителството ще продължи

За първи път не може да се намери диалог между президент и изпълнителна власт

Със зам.-председателят на БСП Калоян Паргов разговаряме за политическата ситуация в страната, за компромисите, които БСП трябва да прави заради участието си във властта и за цената, която ще плати. Питаме и за отношението на партията към президента Румен Радев, за чиято кандидатура основна роля има социалистическата партия. Разговаряме и за посещението на делегация от БСП в Китай, което предизвика остра реакция на опозицията.

 - В БСП има напрежение и критики около решения, взети по настояване на ГЕРБ и на ДПС-НН, като това за отнемане на правомощията на президента Румен Радев да издава укази за назначаване на шефове на спецслужбите. В случая партията е срещу вашия президент. Как обяснявате това на членовете и симпатизантите на БСП?
- Не сме правили социологическо проучване, за да измерим мнението по този въпрос. Истината е, че Румен Радев има солидна подкрепа от партията, която два пъти го направи президент - особено първия път, но и втория. Решението за спецслужбите е взето на съвет за съвместно управление, а причината е нарастващото напрежение между президентската институция и изпълнителната власт. Неправилно се тълкува, че службите се отнемат от президента, защото те никога не са били при него. Това не е конституционно правомощие, а правомощие, дадено на президента по силата на закон, който се променя и който отнема функцията му да издава указ за назначаване на шеф на ДАНС, на ДАР и на ДАТО. Процедурата винаги е ставала в диалог между президента и изпълнителната власт. Това не е било публично, а в диалог, кой в кои служби да посочи шефа. За първи път откакто е създаден този модел не може да се намери нормален диалог, без значение различията между институциите. А това минира работата на тези служби, създава несигурност и по отношение на публичния дебат за тях. Подобен случай имаше и между отиващия си президент Първанов и дошлият на власт премиер Борисов. Тогава имаше много остър спор, но разумът надделя и те седнаха и се разбраха, разделиха си влиянието в тези служби от гледна точка на персонално назначение. Нормално е главният секретар да е в унисон с политическото ръководство на МВР, а шефът на НСО да е в унисон с президентската институция. Стана проблем кой да е шеф на ДАНС, т. е. кой да води с две на едно. Президентът със сигурност има своите аргументи, правителството също, но от гледна точка носене на отговорност никой не пита президента за носене на отговорността за една или друга служба. Всички питат правителството.

- Последните социологически проучвания сочат, че БСП плаща висока цена за участието си във властта - според едни агенции доверието е спаднало до 5,1%, а според други е около 7%. Не се ли опасявате, че при следващи избори, може и да не преминете бариерата за влизане в НС?
- Най-точната социология са резултатите от избори. Със сигурност, участието във властта отнема доверие, без значение в какъв период от време се случва. Не е страшно да стоиш в опозиция - нищо да не зависи от теб, но смело да критикуваш. Понякога дори и бомбастично и популистки, за да се харесаш на повече хора. Ужасът на политиката е да поемаш отговорност, когато си в управлението и да поемаш отговорност, да решаваш наболели, брадясали проблеми, каквито в момента са стоварени на това правителство след петгодишно безвремие и нескончаеми предсрочни избори и на абдикация на държавата от своите функции. В следствие на това редица системи започнаха да отказват - водният сектор е доказателство в това отношение. Същото е и с електроенергийният сектор - помните по Коледа как някои стояха на тъмно и на студено. В случая става въпрос за поемане на отговорност.

- А зад този благовиден претекст, не се ли крият лични политически амбиции?
- Поемането на отговорност е несъизмеримо с какъвто и да е личен интерес от гледна точка на щетите, които могат да настъпят, ако не успееш да убедиш обществото, или да решиш въпросите, които се очаква да решиш. На социологическите проучвания гледаме като на моментна снимка. Те винаги са в рамките на статистическата грешка до плюс минус един или два процента нагоре или надолу. Най-точно се разбира на избори. БСП реализира слаб напредък на миналите предсрочни избори и реализира 7,5%. Но това се възпроизведе като резултат 19 депутати, колкото имаше БСП под ръководството на Нинова, но с по-малък процент.

- Наскоро казахте, че политическата нестабилност в страната има връзка с предстоящите президентски избори. Възможно ли е да има предсрочни избори, в зависимост от резултата на президентските избори?
- Точният цитат е, че президентските избори ще бъдат лакмус, дали това правителство ще продължи, или не, така както бяха лакмус през 2016 г. и победата на Румен Радев и Илияна Йотова, издигнати и подкрепени от БСП основно, сложиха край на правителството Борисов 2 и отидохме на предсрочни избори през март 2017 г. Така може да бъде и сега и това е нормално, защото президентските избори, колкото и да са мажоритарни и различни от местни, парламентарни и европейски, те все пак носят своя партиен белег от гледна точка на кандидатурите, повечето от които, колкото и облечени в инициативни и граждански комитети, все пак носят своята партийна оцветеност.

- Призовахте президента да върне жеста и да подкрепи Илияна Йотова, това означава ли, че има решение тя да е кандидатът на левицата?
- На този етап е в сферата на апробирането и подготовката на стартирането на кандидат президентската кампания са по-скоро лични, а не партийни мнения на колективни органи. Предстои този процес да бъде стартиран с традиционното издигане от структурите на кандидати, за да се видят техните предпочитания, след това ще има разговори с номинираните дали приемат или не номинацията. Но ако съм споменал името на г-жа Йотова преди 6 месеца, то бе във връзка с мои обиколки и срещи с нашите структури, с оглед на търсене на обратна връзка. Една сериозна партия трябва да се възползва от своите налични потенциали, а Илияна Йотова е такъв кадрови наличен потенциал, след два успешни мандата като вицепрезидент на Румен Радев. Тя стои стабилно, солидно, политически е доста опитна, дори по-опитна и от самия президент, което е нормално предвид нейната дълга политическа кариера. Затова като сериозна партия би било нормално да разглеждаме на първо място тя да бъде нашият кандидат за президент, без значение от формата, под която ще бъде издигната. Това не изключва и други кандидати и други имена, които вече започват да се въртят в пространството, но крайното решение ще бъде на Националния съвет.

- Очаквате ли Бойко Борисов да е кандидат за президент и ако това се случи знак за какво ще е?
- Вече едно десетилетие се говори за преминаването на Борисов от изпълнителната власт в президентската институция като опция. Това беше вариант и пред него през 2016 г., когато той предпочете да издигне Цецка Цачева, смятайки че има още какво да направи в изпълнителната власт. Предвид поведението, което той има в момента като мандатоносител, като председател на парламентарната група на ГЕРБ, като лидер на водещата политическа сила, той е и нещо като ментор на правителството. Затова се прокрадва и мнението, че той е премиер в сянка, заедно с други, които могат да бъдат премиери в сянка и цялата минала седмица се разправяхме с тази шега на Борисов, която самият той определи като такава. Дали Борисов ще е кандидат за президент, това ще е решение на самия него. Функцията на президент му липсва в колекцията от постове, които е заемал до момента.

- Предлагам ви да поговорим малко и за геополитика. Как БСП се отнася към геополитическата ориентация на страната?
- Позицията на БСП е за баланс между Запада и Изтока. Грешка би било всички яйца да се слагат в една кошница. Тази грешка сме я допускали последните сто години поне два пъти - един път с Германия и след нея и със СССР. И виждаме, че това никога не е водило до оправдаване на рисковете, които поемаш, залагайки в една посока. В момента светът е динамичен, хаотичен и нестабилен, с много рискове и не е сигурно как ще продължи този свят да съществува. Истината е, че доминацията на САЩ приключи. Има и други полюси на власт, които имат всички признаци на велики сили - и икономически, и военни... Един такъв полюс е Китай, със своите особени интереси, Русия не е преставала да бъде такъв център, но в 90-те години, в края на миналия и началото на новия век ù трябваше време за да стъпи на крака, предвид промените, които настъпиха там.

- Защо се вдигна толкова шум около посещението ви в Китай и най-вече на присъствието на вицепремиера Атанас Зафиров в делегацията?
- Нека да видим кои бяха основните критици. Това беше основно опозицията. Нито един от нашите партньори, или подкрепящи управлението не отправи критика. Второ, от опозицията, единствените, които решиха да използват това посещение за политически дивидент, в битката си да получат подкрепа от Запад за решаване на техните вътрешни проблеми, бяха ППДБ. Но нищо не се случи. Посещението в Китай беше попартийна линия.

- Имаше ли благословията на правителството?
- Не. Това беше партийно посещение. Както ние не даваме акъл на ГЕРБ, или на ИТН, какво да правят и с кого да се срещат, така и те не ни дават. Посещението в Китай беше уговорено от председателя Атанас Зафиров още в началото на годината. То беше уговорено на две стъпки - като държавно посещение на изложението в град Нимбо, което е едно от успешните търговско-икономически изложения. За първи път от пет-шест години насам висш представител на държавата отива на посещение в Китай. Това не се беше случвало и по време на служебните кабинети на Румен Радев, които се въздържаха от държавни посещения, без значение, че Румен Радев подписа споразумение за стратегическо партньорства със Си Дзинпин. Служебните правителства на Радев се съобразяваха с препоръката от Брюксел да не се ходи в Китай, да не ядосаме някой друг. И затова силно насърчих председателя Зафиров да направи тези посещения, защото те са важни.

- С какво са толкова важни тези посещения?
- Защото Китай е една от водещите икономически държави в света. България има относителни предимства, пред много други държави, които трябва да използва в Китай. В Китайската държава, която е създадена в този си вид през 1949 г., ключов принос затова има бившият ръководител на БКП и тогавашен генерален секретар на Коминтерна Георги Димитров. В Китай той е легенда, там може да видите много негови паметници и заслугите му се изтъкват от всички в китайската държава. Там се изтъква и приноса на Димитров за избора на Мао Дзедун, който е повлиял върху този избор. България е втората държава, след СССР, която признава Китайската народна република и установява дипломатически отношения. Това не се забравя и е голям дивидент. Тези жестове, особено за големи държави, се ценят много повече от многомилиардни сделки. Има много примери с други държави как подобни жестове са водели до много положителни търговски и други отношения. Т. е. това са относителни предимства на България и БСП, която е в основата на тези отношения като приемник на БКП, е нормално да използва този актив, за да реализираме напредък. В момента България е на незавидно място в отношенията с Китай в областта на търговията, инвестициите и икономиката. За разлика от много държави като Унгария, Сърбия, които нямат тези предимства, но имат отлични отношения. Китай вече са в 22 век, за разлика от нас, които сме между 20 и 21 век - виждате, че дори вода нямаме.

- Променена ли е позицията на БСП за Русия?
- Позицията на БСП спрямо Русия е ясна и категорична, макар да не я артикулираме толкова шумно, колкото нашите опоненти от „Възраждане“. „Възраждане“ се опитват да заемат една ниша в ляво, използвайки позната риторика на БСП. За членовете на БСП Русия е братска държава и няма как да е другояче, защото имаме общ славянски корен, обща азбука, която е дошла от България, имаме общи ценности и култура. Украинският народ също е част от славянския етнос. И два славянски народа се избиват. Това е недопустимо. Тази война трябваше много отдавна да спре, а не пожарът да се гаси с бензин, както се случва. Темата Украйна не е тема, появила се сега, по нечие хрумване. Това е тема, която можем да върнем 100 г. назад, която можем да разгледаме и в контекста на промените през 1990 г., в която президентите на САЩ и на Съветския съюз се бяха разбрали по отношение на прехода от социализъм към пазарна икономика. Можем да се върнем и в 2014 г., когато всички тези договорки бяха развалени и сега са в основата на тази война. Украйна за съжаление е най-големият губещ и аз съчувствам на украинския народ, защото той е жертва в една друга по-глобална война.

- Как в правителство с ГЕРБ е възможно да имате коренно различни позиции по темата за Русия и Украйна?
- Това правителство не е основано на подкрепата „за“ или „против“ Украйна. Основата е друга. Това правителство има за цел стабилизиране на държавата, стабилизиране на финансите, връщане на ролята на държавата която беше замряла през последните няколко години. Наясно сме, че по темата за Русия и Украйна имаме различия. Но както виждате, спазваме партньорска етика в отношенията ни... Със сигурност и темата с нашето посещение в Китай не беше на някои много приятна, имаше такива нюанси, но беше спазена партньорската етика.

Калоян Паргов е роден през 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София. Бакалавър е по Международни отношения и магистър по Европейска интеграция от УНСС. Доктор е по икономика от Стопанската академия в Свищов. От 2012 г. е член на Националния съвет на БСП, а от 2013 г. до 2020 г. е бил член на Изпълнителното бюро на НС на партията. От 2013 г., в продължение на повече от 9 години е председател на най-голямата организация на партията - Софийската. 4 мандата е бил общински съветник в Столичния общински съвет, а от 2015 до 2022 г. - председател на групата на социалистите в СОС. През 2022 г. създава Стратегическия институт за национални политики и идеи - СИНПИ и е председател на Управителния му съвет. Зам-председател е на БСП от март 2025 г.